Проф. Асена Сербезова: В аптеката е най-достъпният здравен специалист, светът вече използва това в пандемията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9165581 www.24chasa.bg
Проф. Асена Сербезова

 Фармацевтите там правят тестове за COVID, слагат ваксини, консултират терапии, а у нас имат много по-ограничени правомощия спрямо колегите си в ЕС. Това ощетява пациентите, казва председателят на Българския фармацевтичен съюз.

Още акценти от интервюто

Недостигът на лекарства е често явление в целия ЕС, но решенията се търсят в диалог

Фактът, че съдът в Страсбург регистрира жалбата ми, означава,
че в самия генезис на обвинението срещу мен има нарушения

Българите имат достъп до 30% от лекарствата за редки заболявания, а французите - до 90%

Време е държавата да погледне на аптеките като на здравни заведения, каквито са те по закон

Фармацевтите всеки ден се сблъскват с откази за доставка на определени медикаменти, пандемията засили това.


Проф. Сербезова е председател на Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз (БФС) от февруари 2020 година. От 2014 до 2018 г. е била директор на Ипзълнителната агенция по лекарствата. Завършила е фармация в МУ - София, през 1996 г., а сега е преподава във Факултета по обществено здраве и във Факултета по фармация там. 

- Проф. Сербезова, рекордните 1,33 млрд. лв. предвижда НЗОК за лекарства за 2021 г., отпадна обаче идеята да има отделно перо за лекарствата за редките болести. А вашето мнение?

- Заплащането на лекарствата сираци (за лечение на редките болести) е предизвикателство за всяка страна в ЕС. Отделянето им в отделно перо е логично, но да се направи по най-подходящия начин, след проучване на подобни практики в други държави и обсъждане с всички заинтересовани страни.

Между Западна и Източна Европа има голяма разлика в осигурения достъп до такива лекарства. Проучване върху 83 медикамента в Европа сочи, че в Австрия и Франция хората имат достъп до 90% от тях, а в България - до 30%.

- За лекарствата, които поема здравното министерство, се предвижда то да ги заплаща на 90% от цената им в позитивния списък или на по-ниска, ако болниците договорят такава. Ще доведе ли това до отлив на лекарства у нас?

- Тази мярка е предложена, след поредицата разкрития на един от предишните управители на НЗОК, че болници закупуват лекарствени продукти на цени, които се различават в пъти. С тази мярка държавата цели да се намалят разходите за лекарствата, които нямат аналог и при които конкуренцията не може да доведе до намаляване по естествен механизъм. Предстои да видим след въвеждането й как ще се отрази на потреблението на тези продукти, както и на политиките на фармацевтичните компании за съответния пазар. Въпросът е тази промяна да се въведе по начин, който няма да доведе до намаляване на референтната цена, което може да засегне много по-големи пазари от българския.

- Има ли други промени в лекарствената политика с потенциал да променят пазара?

- Предвижда се въвеждане на нова глобална система на контрол (СЕСПА) за проследяване и анализ на лекарствата. Заложените глоби по тази система обаче, които ще се налагат от Изпълнителната агенция по лекарствата, са за невярна информация от страна на аптеките, без да е определена дефиницията за това. А са много сериозни, което създава условия дейността на някои от участниците в процеса да бъде прекратена. Това ще ощети пациентите в определени региони на страната.

Времето ще покаже дали агенцията по лекарствата има капацитета не само да “вижда” къде какво количество има, но и да вземе мерки тези продукти да са достъпни. Сега получаваме сигнали за откази на складовете да доставят противогрипни ваксини до аптеки. През електронните портали на търговците на едро аптеките виждат наличието на ваксини, но не могат да ги поръчват, защото са запазени или “блокирани за някого”. Какво би се променило, ако държавата просто вижда, че наличности от определени продукти в България има, т.е. те няма да са забранени за реекспорт, но аптеките и пациентите нямат достъп до тях? Институция ще разпореди ли

проверка на пътя

на ваксините

в момента? До кого достигнаха, в какви количества и дали пътят им няма да съвпадне с този на някои реекспортни продукти?

- През април държавата ви обвини в изнасяне на невярна информация, след като през медиите предупредихте за недостиг на лекарства. Какво се случва с делото?

- На 14 септември Софийският районен съд прецени, че е повдигнато неясно обвинение, а в досъдебното производство са допуснати нарушения, които ограничават правото ми на защита, и реши да не дава ход.

В момента “топката” е в прокуратурата - дали ще преформулира обвинението и пак ще го внесе в съда. Няколко дни след повдигането му обаче прокуратурата разпореди и две данъчни проверки (на мен като физическо лице и на Българския фармацевтичен съюз като юридическо), както и проверки от АДФИ, които нямат връзка с обвинението. Демонстрацията на административна мощ и употребата ѝ с неясни цели е очевидна. Не само аз считам, че основни мои права са нарушени - жалбата ми до Европейския съд по правата на човека в Страсбург е вече регистрирана, значи съдът е преценил, че в самия генезис на обвинението има нарушения. Не е нормално такова обвинение да може да се сътвори за няколко часа и да се поддържа въпреки очевидната информация за недостиг на лекарства, потвърдена от различни източници.

Затова смятам, че са необходими законодателни промени, с които хората с власт да променят съдбата ни с преднамерените си действия - като в моя случай, да носят и лична отговорност. Така ще се върне доверието в правоохранителните органи.

- За проблем с недостига на лекарства признаха и от МЗ, като през април ограничиха износа на основни сред тях. Продължава ли този проблем?

- Всеки пациент, потърсил лекарства в периода, може да каже лесно ли ги е намерил. Недостигът е проблем, който съществува постоянно. Към определен момент може да има недостиг на едни или други, той може да е временен или постоянен, а причините - логистични, регулаторни, производствени, липса на интерес от производителя, изчерпани продукти поради повишено търсене и др. Фармацевтите в аптеките ежедневно се сблъскват с откази за доставка и са информирани от търговците на едро и НЗОК за предстоящ недостиг.

Фармацевтичният съюз получи официална информация от НЗОК и агенцията по лекарствата, от която стана ясно, че през февруари е преустановена продажбата на 12 лекарствени продукта, заплащани от касата, през март - на 4, през април - на 7, и т.н. От 14 октомври 2019 г. до 14 април 2020 г. производители са предупредили агенцията, че временно

ще преустановят

доставките на

над 220

лекарства,

а постоянно са преустановени на 30. Те са от различни фармакологични групи, но в повечето случаи имат терапевтични алтернативи.

- Проблемът ще се задълбочи ли през зимата?

- Въпросът за недостига на лекарства, който българската прокуратура определи като фалшива тревога, се обсъжда и от Европарламента. Няколко дни след въпросните интервюта през април евродепутатът Томислав Сокол официално задава въпрос към ЕК за действията, които тя е предприела за съобщаване на случаите на недостиг, както и гарантиране на европейския суверенитет във връзка с производството на лекарствени продукти. Европейската агенция по лекарствата още през април съобщи, че страните от ЕС изпитват проблеми в осигуряването на необходимите им медикаменти и очакват недостиг, а в някои от тях вече има такъв. Според агенцията това е нормално явление, което се е влошило поради пандемията, и се дължи на заводи в карантина, затваряне на граници, забрани за износ на лекарства, въвеждането на извънредно положение в трети страни, които доставят лекарства и активни субстанции в ЕС, и др. Пандемията има потенциал да влоши ситуацията, но обсъждането на тези въпроси е нормален диалог, в който са ангажирани и европейските институции. Създаде се Изпълнителна ръководна група по случаи на недостиг на лекарства, която да предприема спешни и съгласувани действия в рамките на ЕС.

- Проблемът прозира и в направените преди дни заключения на Комисията за защита от конкуренцията, според които достъпът до лекарства у нас е влошен и неравнопоставен. На какво стъпва комисията?

- Комисията за защита на конкуренцията разглежда в детайли нормативната уредба за отпускането на лекарства в аптеките, които се заплащат изцяло от НЗОК. Според нея аптеките нямат право да начисляват надценки на тези медикаменти, докато търговците на едро, производители и вносители имат.

Според КЗК има неравнопоставеност и дискриминация между аптеките (търговци на дребно) и производители и вносители (търговци на едро), които не са лишени от нормалните приходи от дейността им. На практика аптеките кредитират държавата с косвени данъци ДДС при отпускане на лекарствени продукти, заплащани напълно от бюджета й.

Със законодателството от последните 8 г. държавата създава целенасочено предпоставки за окрупняване на аптечния пазар и елиминирането на микро и малките предприятия на магистър – фармацевти от него. Общият ефект от всичко това е, че карат аптеките да напуснат съответния пазар или да ограничат доставките на лекарствени продукти, което може да доведе до значително увреждане на интересите на потребителите на 100% реимбурсираните лекарства.

- У нас какво може да направи държавата за по-добра фармацевтична грижа?

- Тя трябва да погледне на аптеките като на здравни заведения, каквито са те по закон. Аптеката има социални функции и в редица държави тяхната издръжка не е постоянно ограничавана, както в България. Фармацевтите играят основна роля - осигуряване на фармацевтични грижи за социално значими заболявания, на рационална лекарствена употреба, докладване на лекарство-свързани грешки с цел оптимизиране на практиката на предписване и др.

Не бива да се поставя акцент върху търговския аспект на употребата на лекарствата, защото и пациентите, и фармацевтите губят от това. Част от механизмите за подобряване са подкрепа и стимули от държавата за осъществяване на тази социална функция, включително през формирането на публично-частни партньорства. Бихме съдействали на всяка община, която ни потърси с желание да предостави преференциални условия за откриване на аптека.

- Неотдавна държавата оттегли проект, който предвиждаше поставяне на самостоятелни вендинг машини за продажба на лекарства, включително с рецепта. Инициаторите на проекта представиха ли го пред фармацевтичния съюз?

- Да. И сега е разрешено разкриването на

вендинг машини,

но само пред

аптеките

Идеята на проекта обаче е за кабини за консултации, чрез които да се прави дистанционна връзка и да се отпускат и лекарства с рецепта. Такава практика в ЕС няма. Лекарството не е обикновена стока, то може да е животоспасяващо, но и вредно при неправилна употреба.

В САЩ 10% от хоспитализациите са дължат на лекарствени грешки, затова не трябва да се неглижира ролята на фармацевтичните консултации. Трябва да се говори повече за достъпност до фармацевтична грижа, а не до лекарства.

Проектът не може да се реализира без изменение на действащите закони и има неясноти относно възможността за синхронизация с правото на ЕС. Той е пилотен за България и е насочен към трети държави. По този начин страната ни би била експериментална територия за преобръщане на цялостната регулаторна рамка на ЕС в областта на лекарствоснабдяването.

- Но нов проект на МЗ предвижда още повече лекарства да се продават през вендинг машините пред аптеките. Сред тях са антиревматични, за язва, аналгетици и други.

- Тези лекарства се продават без рецепта и  обикновено се приемат 3-5 дни при дадени симптоми. При тяхното отпускане също е необходима консултация с фармацевт, защото често с безконтролната им употреба се замаскират симптоми на по-сериозни заболявания. Списъкът не е съгласуван с БФС и предстои да бъде анализиран от експерти.

- Какво е истинското място на аптеките в здравната система?

- Аптеките са здравни заведения и е време да бъдат признати като такива. Фармацевтите са най-достъпните здравни специалисти. Те имат възможността и професионалното задължение да осигуряват рационална лекарствена употреба, а системата трябва по подходящ начин да ги насърчи, както това се прави в останалите страни. В условията на пандемия на фармацевтите в много държави им бяха разширени правомощията, на фона на това фармацевтите у нас са с ограничени права при отпускането на лекарства спрямо колегите им в ЕС.

В САЩ например те ще прилагат ваксини при пациенти над 3 г. срещу COVID-19, които са одобрени от FDA. И преди пандемията ирландските фармацевти имаха право да ваксинират населението, а сега се разшириха местата, където това може да стане - домовете, работните места, обществени центрове и дори коли. Сега и със законодателни промени ще се облекчат звената от първичната медицинска помощ, които до момента са ангажирани с ваксинациите. По пилотен проект от 2017 г. фармацевтите в Норвегия също получават правото да поставят противогрипни ваксини, което означава, че 900 аптеки ще бъдат в готовност да поставят и тези срещу COVID-19.

В Отава, Канада, хората, които са асимптомни, но искат да се тестват за COVID-19, могат да го направят в аптеките.

- А как да се реши проблемът с неравномерното разпределение на аптеките у нас?

- С реален анализ на съществуващите аптеки, услугите, които предлагат, и наличните фармацевти. В повечето държави има ограничения при откриването на нови аптеки по географски или демографски принцип, практика е разкриването на филиали, стимулирането на денонощен режим за определени региони и др. Затова преди време поискахме мораториум върху откриването на нови аптеки там, където са предостатъчно, и въвеждането на стимули, където ги няма. 

  • Отваряйте си очите в хибридния свят - и измамниците са онлайн

    Отваряйте си очите в хибридния свят - и измамниците са онлайн

    Искаме или не, все повече ежедневни дейности се пренасят онлайн. От срещите и разговорите, през сделки и разплащания, учене и работа. Трендът се развиваше и преди пандемията, но тя даде силен тласък на преминаването на живота в “хибриден” режим. Няма как човек да се изолира от все по-разширяващата се вселена на безжичните мрежи, приложенията