Симеон II: Мисля за идното поколение и духовното наследство, което му оставям

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9168220 www.24chasa.bg

Цар Симеон II пусна обръщение на сайта Царски Дворец "Врана", което публикуваме без редакционна намеса:

През октомври 2010 г. основахме Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Иоанна”, чиято цел е да съхрани царското наследство на България със средствата, с които разполагаме. След дълги години на безразличие, лъжи и пропаганда семейството ми и аз решихме, че ще е жалко да изпадне в забрава такова богато историческо наследство – архивите, семейните картини и предмети, при положение, че могат да бъдат достояние на хората. Взели сме присърце тази задача, като се стараем да съберем отново в България наши исторически предмети, архиви и документи.

С радост следя напредването на реставрационните дейности в Двореца “Врана” – залите му, които се отварят една след друга, витрините, които се пълнят с лични вещи, събрани от четирите краища на света, униформи, ордени, медали, менюта, царски знамена, порцеланови изделия, картини.

Целта ми е да развием и социализираме този исторически институт, посветен на Третото българско царство, с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека – място за наука и познание за този период, каквото у нас не съществува. За съжаление той системно е заличаван в учебниците по история, а в най-добрия случай е очернян.

През 2006 г. дарих на Държавната агенция “Архиви” личния архив на Цар Фердинанд, който през 70-те години бях предал за съхранение в Института “Хувър” на Университета в Станфорд, Калифорния с клауза – в случай, че в България се възстанови демократичният режим, архивът да бъде върнат в страната. Архивът на Дядо ми наброява десетки хиляди единици с договори, споразумения и преговори между България и други страни, кореспонденцията му с владететелите от неговото време, фотографии и други. Понастоящем Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” притежава значителен брой големи албуми и масив от фотографии на Дядо ми и Баща ми, както и на Кобургското, Савойското и Орлеанското семейство, отразяващи живота в онази далечна епоха, както и значителен архивен фонд, който вече се намира във „Врана“ и позволява да се запази, проучи и възстанови едно национално и европейско богатство, разпръснато поради превратностите на историята.

Новата сграда на Двореца “Врана”, в която живях до деветгодишната си възраст и където днес се помещава Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна”, е особено ценен исторически паметник – въздигнат от моя Дядо Цар Фердинанд в периода 1904-1912 г. Намира се сред чудно красив парк, изграден с вещина, познание и грижи за уникалните растителни видове, донесени от четирите краища на света преди повече от столетие. В годините на моя баща този наш частен имот достигна своя пълен разцвет, а земеделската му част бе превърната в образцов чифлик, благодарение на който се издържаше цялото имение.

От този дом сестра ми Мария Луиза и аз пазим най-скъпи, но и същевременно тежки спомени от нашето преждевременно приключило детство. Тук се отдавахме на игри, тук получихме и първите си бащини уроци и започнахме началното си образование, тук преживяхме страшните бомбардировки от март 1944 г., това беше домът, в който прекарахме изолирани и под постоянна заплаха двете години след преврата от 9 септември същата година.

На Велики четвъртък, 1946 г., във „Врана“ бяха пренесени кощунствено изровените от Рилския манастир тленни останки на Цар Борис, а на 16 септември същата година именно оттук бяхме принудени да заминем за нашето половинвековно изгнание, далеч от Отечеството и дома ни след манипулирания „референдум за премахване на Монархията”.

Със Закона за конфискация на личните ни имоти, приет от VI-то Велико Народно събрание през декември 1947 г., дворецът “Врана” беше отнет от патримониума на нашето семейство, одържавен с нарочен закон и предоставен за ползване на новата комунистическа върхушка. Всички символи и следи на националната ни и фамилна история бяха унищожени. Имуществото на предците ни разграбено. През 1954 г. саркофагът с тленните останки на нашия Баща изчезва, а скромния параклис над втория му гроб е взривен.

От 2000 г. „Врана“ отново е нашият основен дом. През следващата година сестра ми и аз, водени от желание да направим достъпен за всички български граждани и гости този изключителен природен парк, дарихме безвъзмездно на Столичната община 950 дка от него, с условието да бъде отворен за посетители и да се полагат подобаващи грижи за съхраняването на безценните му растителни видове и статута му на уникален природонаучен и културно-исторически паметник.

Днес мисля за идното поколение и за духовното наследство, което им оставям, а то е в историческото помирение. Убеден съм, че познаването на миналото без желание за мъст може само да ни помогне да изградим по-добра визия за бъдещето и да се гордеем със своите корени.

Защото човек не може да знае накъде отива, ако не знае откъде е тръгнал!

Симеон II

  • Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Искаме ли икономика на знанието? Няма как с ниски заплати на професорите

    Заплатите на университетските преподаватели се увеличават от 1 януари догодина и това е много разумно.  Висшите училища подготвят хората, които утре ще излязат на пазара на труда. Когато преподавателите са с ниски заплати, не може да очакваме високо качество на обучението. Общество, което цени учителите и преподавателите, прогресира и преуспява
  • Частичен локдаун или пълен нокаут

    Частичен локдаун или пълен нокаут

    Да познавате случайно един собственик на ресторанти в София с два положителни теста за К-19? Аз не, но жена му ми писа на месинджъра. Правела съм приятно впечатление, та затова директно ме пита: “Можете ли да ми съдействате за връзка с генерал Мутафчийски?” Съпругът ѝ се влошил, трябвало спешно да го приемат във Военна болница