За първи път без притеснения развързваме кесията на бюджета

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9206480 www.24chasa.bg

Фискалните стимули, без да застрашим финансовата стабилност, включват и увеличението на доходите

Обикновено Международният валутен фонд е най-консервативната институция, но в настоящата криза

Източник: Есенна прогноза на Европейската комисия от 5 ноември 2020 г.
Източник: Есенна прогноза на Европейската комисия от 5 ноември 2020 г.

точно МВФ

посъветва

държавите

да развържат

кесията

и да финансират антикризисни мерки. Наскоро МВФ препоръча бюджетният стимул да бъде запазен, за да ускори възстановяването на икономиката.

Това не е само мнение на МВФ. Европейската централна банка и другите големи централни банки предприеха безпрецедентни монетарни мерки, но препоръчаха по-голяма роля за бюджетната политика. А Европейската комисия премахна фискалните правила за 2020 и 2021 година. С други думи, временно европейските държави може да имат дефицити и дългове, които да използват за таргетирани мерки за икономическо възстановяване.

Държавите по света правят точно това. Прогнозата за Китай е бюджетен дефицит 12% от БВП не само за 2020, но и за 2021 г. За САЩ прогнозата е за близо 19% дефицит тази година, подобно е положението и в Канада. С малко по-малко е Великобритания с 16%, Япония - 14%, а еврозоната e най-предпазлива с около 9%. За следващата година отново се запазват високи дефицити от над 7% средно за развитите страни и около 6% за ЕС.

Леви и десни, западняци и азиатци – всички имат стимулираща фискална политика.

Това не е случайно. Всички искат бързо да спрат рецесията и да постигнат икономическо възстановяване. Идеята е временен дефицит сега да рестартира икономиката, а след това силната икономика ще позволи намаление на дефицита и дълга.

Ключовият въпрос е

може ли България

да си позволи

фискален стимул

МВФ препоръчва фискален стимул само на тези страни, които могат да си го позволят – т.е. които имат лесен достъп до финансиране и не са свръхзадлъжнели. Европа също препоръчва да се внимава за фискалната устойчивост.

Може би за първи път отговорът за България попада в тази група. В добрите години имахме излишък, а дори сега в кризата дефицитът ни е най-нисък. Имаме и втория най-нисък дълг в Европа. Обаче има и нещо много по-важно – България вече е част от валутния механизъм ERM2 и не е периферна страна. В предишни кризи рейтингът ни беше намаляван, а лихвите скачаха до небето. Сега е точно обратното - кредитният рейтинг наскоро беше повишен до най-високото ниво в историята, а лихвите са рекордно ниски и близо до нулата.

България за първи път може да си позволи фискален стимул, без това да застрашава финансовата стабилност.

Вторият въпрос е

колко да е голям

бюджетният

стимул

През 2020 г. България успява с нисък дефицит да постигне сериозен фискален стимул, тъй като тръгваме от позиция на излишък. В допълнение, страната пренасочи и много европейски средства към антикризисни мерки, което действа стимулиращо, без да създава дефицит. Подобен подход трябва да се запази и за 2021 г.

През 2021 година в Европейския съюз се очаква дефицит от около 6% средно, но с големи вариации – в някои страни (Румъния и Испания) нещата са изпуснати от контрол с 10-11% дефицит, но почти половината европейски държави са благоразумни и планират дефицит до 5% през 2021 г., включително Германия, Полша, Чехия, Дания, Швеция и т.н. И за нас

е добре да

останем

в тази група

на умерените

дефицити

3-4% дефицит няма да застрашат стабилността, но ще подкрепят икономическия растеж.

Накрая остава въпросът за какво да се харчат увеличените разходи в следващия бюджет? Всички икономисти ще кажат, че е най-добре да се дават пари за продуктивни инвестиции, защото те имат не само антикризисен ефект, но и дългосрочно помагат на икономиката. Една магистрала е разход днес, но след това се ползва десетилетия. МВФ също препоръчва инвестиции, това е и едно от най-големите пера в нашия бюджет за догодина.

Но има проблем. Подготовката на голям инвестиционен проект като магистрала или болница, отнема години. Имаме опит как всяка година се залагат милиарди за инвестиции и голяма част от тях не се усвояват.

Би било грешка догодина за пореден път да се заложат нереалистични инвестиционни проекти, които нямат готовност. Те няма да се реализират догодина, съответно няма да имат положително влияние върху икономиката.

МВФ съветва да

се заложат

повече пари

за ремонти,

които могат да започнат веднага, докато се подготвят по-дългосрочните инвестиции.

При текущите разходи по принцип положението е точно обратното – те нямат дългосрочен ефект, но пък имат незабавен ефект върху потреблението и икономиката. Неслучайно тази година през август-септември се усети сериозно възстановяване в търговията на дребно, след като през лятото се ускориха плащанията по антикризисните мерки (вкл. 60/40, пенсионни добавки, грантове за малки фирми, вдигане на заплати и пр.). Затова социалните разходи и заплатите имат място в един стимулиращ бюджет. Още повече, ако средствата се насочат така, че да се справят с дългосрочни проблеми като бедност сред възрастните, ниски заплати и емиграция на медицински персонал (вкл. медицински сестри). По този начин

текущите разходи

също могат

да се превърнат

в инвестиция

Но има и трета възможност за стимул, която засега се пренебрегва – това е Европейският фонд за възстановяване. В момента, в който ЕК одобри българския план за възстановяване, страната ще получи достъп до минимум 12 милиарда лева безвъзмезден ресурс (отделно ще има и много други европейски програми, но те са по-бавни). Но дали догодина ще можем да усвоим нещо от тези милиарди? Ако чакаме одобрението на плана и едва тогава тръгнем да обявяваме обществени поръчки, значи нищо няма да усвоим догодина. Но има и друг начин – да се задвижат реформите и

поне за някои

консенсусни

проекти веднага

да се обявят

обществени

поръчки,

за да минат процедурите и бързо да започне реализация.

Да, това е трудно – но е позволено от правилата и би имало силен икономически ефект, без да създава дефицит. Реално, чрез фонда за възстановяване можем да направим голям фискален стимул при умерен дефицит. Това е оптималното решение за бързо възстановяване.

  • От криза в криза, но няма ли най-после да се отлепим от дъното

    От криза в криза, но няма ли най-после да се отлепим от дъното

    Водещата партия в управляващата коалиция предлага пакет от 14 мерки за близо 2 млрд. лева. Идеята е да се омекоти сериозно ударът от връхлитащите ни една след друга кризи, включително растящата инфлация и всички негативи заради войната в Украйна. Подобни мерки са крайно наложителни, защото качеството на живот на българите удря дъното в Европа и
  • Слави Василев, политолог

    Слави Василев: Украйна ще стане западна държава, когато и Русия стане

    Защо политическият ни елит си съдира ризата Искам да напиша няколко думи за Украйна. Чувам през последните седмици какви ли не мнения по темата. Политическият ни елит подкрепя гледната точка на украинските властимащи и оттам в обществото се заражда една лавина от еднопосочни мнения, които анатемосват всичко

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо