Вежди Рашидов: Прекланям се пред младите доброволци във войната за оцеляване на света

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9210518 www.24chasa.bg
Вежди Рашидов СНИМКА: Румяна Тонeва

Ние сме общество, в което първо правим белите и едва тогава

осъзнаваме каква грешка е това

В понеделник (9.11.) Вежди Рашидов получи благодарствено писмо от папа Франциск, на когото той дари книгата си албум “Вежди”.

В писмото си светият отец отправя към Вежди Рашидов своя благослов, като измолва от Господа “изобилна небесна благодат за плодотворна културна и артистична дейност”.

По повод на този жест известният скулптор споделя своите размисли за човечността, саможертвата и доброволчеството в дните на световна пандемия.

- Г-н Рашидов, не се ли страхувате, че съпругата ви - д-р Снежана Бахарова, е на първа линия в борбата с коронавируса?

- Би било лъжа, ако кажа, че не се страхувам. Страхувам се както аз, така и съпругата ми. Но въпреки всичко тя е отговорен човек, дълги години работи в една от най-тежките клиники – “Пирогов”, с много практика е, самоотвержено полага усилия да бъде сред колегите си, чиято работа колкото и да е благородна, толкова е и опасна.

Смятам, че в такива ситуации проличава смисълът от труда на тези хора. От героизма, който проявяват да са на първа линия, за да са в услуга на обществото,

ние трябва да се научим

да ги ценим и да ги

уважаваме

Аз всекидневно виждам тяхната умора, но едновременно с това и техния висок професионализъм. От моя страна – единствено респект към тази професия.

- Тя как приема своята мисия?

- Като всеки от колегите, които са положили Хипократовата клетва.

- Чия е тази битка? Не е ли това направо война?

- Аз, без да имам професионално отношение и без да мога да го докажа, смятам, че

някой създаде,

без да иска, огромен

световен проблем

Това е една война, в която няма видим враг. Война, в която всеки е срещу всеки и всеки заразява всекиго. И от само себе си е ясно, че това е битка за оцеляване на света.

- Каква е цената на саможертвата и благородството сега? Не е ли твърде висока?

- Саможертвата е част от професионалните задължения на всеки лекар. Това са също хора, подложени най-вече те на риск, тъй като са на “фронтовата линия”. Ние днес трябва да сме благодарни на усилията на всички български лекари, сестри и медицински персонал, обслужващи всеки пациент с риск самите те да се заразят. Напрежението и

отговорността на тези

хора са много големи и

поради факта, че те са

наясно, че имат дом,

близки, деца, семейство

Именно това ги прави по-смислени от безотговорните.

- Има ли хора доброволци, наричаха ги самаряни през войните? Познавате ли такива?

- В дни, когато всички нации и държави са в бедствие, всички сфери на живота са парализирани - в такъв момент жалките протести и техните самозвани лидери е отвратително да ги гледа човек. Как скупчени един върху друг с изкривени от омраза лица крещят без маски в тежка пандемия. Те са потенциален инкубатор за разнасяне на вируса.

Статистиката за вируса не е на улицата, а в коридорите на болниците. И властта към всичко има своите мерки, но заобикаля това. Смятам, че тези хора не само че не са полезни, а те са национално опасни. За щастие, в началото на протестите младите хора разбраха какво бездарие и безсрамие яхва тяхната енергия и се оттеглиха.

Затова днес чувствам гордост не от онази шепа хора, които крещят всеки ден по улиците, а именно от младите хора – студенти, бакалаври, дипломанти, млади хора с образование и отговорност,

които наричат себе си

доброволци и се

включиха всячески

да бъдат полезни

на своите учители,

на опитните си колеги. Прекланям се пред тях, защото не улицата, не маргиналите, а именно в ръцете на тези млади и образовани, умни и благородни деца ще бъде държавата един ден. Това за мен са отговорните хора и в тежки моменти обществата се сплотяват по този начин. Помним примерите на всички войни, на всички природни бедствия , помним Хаити и Фукушима – хора с жертви сред най-близките си и останали без домове се обединиха в името на живота, за да го създадат отново.

- На площада скандираха “Искаме да живеем по-добре”, но става ли това само с желание?

- Да, чувах тези скандирания. Не може само да се иска. По-добрият живот не се сервира на тепсия и държавата не е сервитьорка за паразитиращи хора.

Хубавият живот се гради от началото до края от всеки в зависимост от способностите, от таланта, от възможностите. Хубавият живот се гради всеки божи ден, а не се сервира наготово.

Това е единствената

рецепта за

по-добър живот

- Що е то човечност в днешните измерения?

- Човечността се съизмерва в силата на това човек да превъзмогне собствения си егоизъм, за да съгради онова, което наричаме добрата част на живота на хората. Винаги съм казвал, че да дариш 5 лева и 5 милиона лева, за да помогнеш, то това е едно и също, защото измерението е в добротата на човека.

- Кои са моралните закони на нашето време?

- Моралните закони в общество, което от свободата премина много бързо към свободията, е единствено да се върне отново към свободата. Свободията води до хаос, какъвто днес ние имаме и той се превръща в тип деморализация на живота.

- Не се ли предаваме, вместо да се борим?

- Мисля, че примерът на тези млади хора, за които говорих - готови на саможертва, не ми говори за предаване, за “вдигане на ръце”. Но за съжаление, ние сме общество , в което първо правим белите и едва тогава осъзнаваме каква грешка е това. Затова

в българското изкуство

много често оставяме

картини и произведения

на тема черните

забрадки

- Вие самият много пъти сте помагали на дейци на културата.

- Вече не смея да го казвам това, защото винаги срещу теб застават едни хора, които никога на никого нищо не дават, но за сметка на това охолно очернят даващия.

- Може ли изкуството да помогне? С някакъв вид благотворителност...

- В тежки кризи именно хората на духа трябва да бъдат пример за благородство, за устойчивост и състрадание, пример за оцеляване.

Такива са талантливите артисти, българските художници, прекрасните български писатели и поети, композиторите, изпълнителите, хората, които са двигател на всяко време и се борят за своя живот и реализация. Но за жалост, има едни хора, чийто единствен вътрешен протест не е свързан с изкуството, а с пари - това е онази група, която винаги е рекетирала държавата със своя рев и протести, за да могат да бъдат финансирани.

Ще бъде тъжно, ако

държавата не финансира

култура, а едни шумни

хора, за да си

купи тишина

- Как може да бъдат успокоени хората, когато не са спокойни за утрешния ден, кой да даде “надежда за всички”, както казва Джани Родари?

- Джани Родари е мъдър писател. Надеждата за всички е в надеждата за самите нас поотделно. Именно надеждата е тази, с която трябва да преодоляваме всички кризи.

- Каква да е нашата молитва?

- Всеки един от нас да моли своя бог, за да може всеки един от нас да вижда сутрешното слънце.

CV

-  Роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград

- Завършва Художествената академия, специалност “Скулптура"

- Показва творбите си в повече от 45 самостоятелни изложби по цял свят, пластиките и акварелите му са обект на колекционерски интерес
. -  Награждаван многократно за работите си

-  Почетен академик на Московската художествена академия

- Избран за депутат в 41-ото народно събрание като водач на листата на ГЕРБ в Кърджали

- Два пъти министър на културата в кабинета на Бойко Борисов

- В момента е председател на парламентарната комисия по културата и медиите

-  Женен е за д-р Снежана Бахарова - кардиолог

- Има един син - Вадим, който живее в Австрия

  • Залесяването, а не борсовата търговия с глоби ще ни спаси въздуха

    Залесяването, а не борсовата търговия с глоби ще ни спаси въздуха

    Разбираме, че големият проблем пред приемането на българския план за възстановяване е хипотезата пари от него да се ползват за покупка на въглеродни емисии. Цялата идея на въглеродните квоти е перверзна и след като са пуснати на борсите и за тях има вторичен пазар и спекулация, рано или късно световната икономика ще изгърми. Както се случи с т
  • Бунтът на невежите

    Бунтът на невежите

    Колкото хората са по-невежи в дадена област, толкова са по-категорични СВЕТЪТ вече не е същият. Той е завладян от пандемия, която тотално наруши неговия ритъм. Правителствата по света са поставени на изпитания. Те търсят пътища за ограничаване на щетите от сполетялата ни пандемия. Политиците се опират на знанията на стотици и стотици медици:

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо