Георги Стойчев: 40% от студентите сега ще са първо поколение висшисти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9225802 www.24chasa.bg
Георги Стойчев - ръководител на консорциума, който подготвя рейтинговата система СНИМКА: Румяна Тонeва

Голямото предизвикателство е как да се увеличи качеството на университетите, без да се ограничи достъпът, казва ръководителят на консорциума, който подготвя рейтинговата система

ОЩЕ АКЦЕНТИ:

Нараства делът на завършилите вуз у нас, които се реализират в България и имат принос към осигурителната система

Нека кандидат-студентите използват рейтинговата система умно - да не абсолютизират мястото на университета в класацията

Пандемията направи дигитализацията в образованието възможна с ускорени темпове

 

- Има ли изненади в десетото юбилейно издание на Рейтинговата система на университетите в България, г-н Стойчев?

- Това, което до известна степен може да се определи като изненадващо, е тенденцията на нарастване на дела на чуждестранните студенти в българските висши училища. В публичния дебат у нас обикновено се коментира големият брой български студенти, които напускат страна, за да учат в университети в чужбина. Данните в Рейтинговата система обаче показват, че съществува и паралелен и в някакъв смисъл компенсаторен процес на увеличаване на броя на чуждестранните студенти в България. През последните 7 години делът на чуждестранните студенти в страната се е увеличил почти двойно от около 4% през 2013 г. на близо 8% през 2020 г. Допускам, че това е сигнал, че българските висши училища започват да се адаптират към правилата на играта в общото европейско образователно пространство и започват да намират ниши, в които са конкурентоспособни не само в български, но и в европейски контекст. На този етап това се случва основно в направленията, свързани с хуманната и ветеринарната медицина. В тези направления българските висши училища привличат много голям дял чуждестранни студенти. Над половината от студентите по медицина и над 40% от студентите по стоматология в България са чужденци. Също така всеки трети студент в направление Ветеринарна медицина също е чужденец. Такъв висок дял чуждестранни студенти в подобен тип направления не се наблюдава на много други места по света. Ако този процес бъде доразвит и бъде разумно използван, той може да стане основа за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация.

- Има ли други професионални направления, които привличат голям дял чуждестранни студенти, или засега този процес е ограничен само до медицинските направления, които споменахте?

- Има още няколко направления, при които делът на чуждестранните студенти е около и над 10%. Това са направленията Фармация, Политически науки, Музикално и танцово изкуство, както и в направленията Туризъм и Транспорт, корабоплаване и авиация.

- Как изглеждат тези данни в сравнение с дела на чуждестранните студенти в други страни?

- На база на данните, които съм виждал, мога да кажа, че по дял на чуждестранните студенти в момента България е сравнима със страни като Финландия, Швеция, Португалия или Словакия, при които делът на чуждестранните студенти се движи в рамките на 7-8%. В страни като Гърция и Полша този дял е по-малък - под 4%. В Съединените щати чуждестранните студенти са под 6%. Разбира се, има и държави с много по-голям дял чуждестранни студенти. Във Великобритания, Австрия и Швейцария на практика всеки пети студент е чужденец. В Германия и Чехия чуждестранните студенти са близо 15%. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие средно за държавите, които са членове на тази организация – а това са развитите икономики в света - делът на чуждестранните студенти е около 6%.

- Кои са другите основни тенденции, които се наблюдават в българското висше образование през последното десетилетие?

- Наблюдаваме още три основни тенденции. Първо, продължава процесът на преструктуриране на разпределението на студентите по професионални направления. Намаляват студентите в направленията, свързани със социалните и стопанските науки за сметка на увеличаване на студентите в направления, свързани със секторите на здравеопазването, образованието, националната сигурност и културата. При инженерните направления наблюдаваме по-скоро преливане на студенти от едни инженерни направления към други, но съществени размествания при тях по-скоро няма. Втората тенденция, която наблюдаваме, е постепенното нарастване на дела на завършилите български висши училища, които се реализират в България и които имат принос към осигурителната система. Остава да се види дали тази тенденция ще оцелее на фона на икономическите ограничения, свързани с коронакризата. Засега тя все още не е пречупена, но изпитанията пред икономиката все още не са отминали. Третата важна тенденция е свързана с увеличаването на броя и цитируемостта на международно разпознаваемите научни публикации, асоциирани с българските висши училища.

- Само положителни ли са тенденциите?

- Има една видима за всички негативна тенденция и тя е свързана с намаляването на броя на студентите, а и на потенциалните кандидат-студенти основно поради демографските процеси в страната, което може да постави под въпрос оцеляването на част от професионалните направления в част от българските висши училища.

- Намаляването на броя на студентите ли е основното предизвикателство пред висшето образование в непосредствено бъдеще?

- Според мен основното предизвикателство е как да се повиши качеството на висшето образование, без да се ограничи достъпът до него. Напоследък се чуват доста критики към процеса на масовизация на българското висше образование и се смята, че той е причина за намаляване на качеството. От друга страна, не трябва да се забравя, че този процес има и положителна страна. Той направи висшето образование възможно за много хора, които иначе не биха имали достъп до това ниво на образованието. В рамките на провеждани за целите на Рейтинговата система проучвания около 40% от анкетираните студенти заявяват, че идват от семейства, в които нито единия от двамата родители няма висше или полувисше образование. Висшето образование е един от най-мощните инструменти за преодоляване на неравенствата в обществото и съхраняването на достъпността му при опита да се повиши качеството му ще бъде една от най-сложните задачи пред хората, които планират политиките в тази сфера през следващите няколко години.

- Защо разграничавате 3 типа професионални направления?

- Защото ми се иска класациите в Рейтинговата система да се използват умно от кандидат-студентите и конкретното място, което заема дадено висше училище в дадена класация да не се абсолютизира. Иска ми се интересът на кандидат-студентите да не се изчерпва само с прегледа на това кое висше училище на кое място е класирано, а те да направят и следваща крачка и да прегледат данните по отделните индикатори, за да преценят дали разликата между висшите училища в началото и в дъното на класациите наистина е съществена, или не. Съществуват професионални направления, при които наистина има видима и измерима разлика между различните висши училища в зависимост от мястото им в класациите и в тези случаи мястото в класацията означава, че изборът на конкретното висше училище може да очертае различни перспективи пред бъдещите студенти. Типичен пример в това отношение са направленията Икономика или Информатика и компютърни науки. При тези направления по редица индикатори, включително по индикаторите за реализация на завършилите на пазара на труда, наблюдаваме съществени различия в стойностите в зависимост от завършеното висше училище и за кандидат-студентите е важно да изберат не само какво ще учат, но и къде ще учат. Съществуват обаче и професионални направления, в които разликите между висшите училища по конкретните индикатори са минимални, независимо дали се намират в началото или в края на класацията, което означава, че тези висши училища предлагат сходни условия за обучение и сходни перспективи за развитие. Типични примери за такива направления са “Медицина” или “Педагогика”. При тях независимо от завършеното конкретно висше училище и мястото му в класацията наблюдаваме сходни перспективи за професионална реализация на завършилите. Има и трети тип професионални направления, при които перспективите за развитие и професионална реализация пред бъдещите студенти не зависят толкова от мястото на отделните висши училища в класацията или дори от разликите по конкретни индикатори, колкото от разликите в характера на специалностите, които различните висши училища предлагат в конкретното направление. Такова е например направлението Архитектура, строителство и геодезия, при които различните висши училища предлагат много различен по своя характер специалности, които предопределят различни перспективи за професионална реализация след завършване. Това направление включва както специалности като “Архитектура”, така и специалностите “Пожарна и аварийна безопасност” или “Кризисен мениджмънт”. Друго подобно направление с различни по своя характер специалности е “Транспорт, корабоплаване и авиация”.

- Как се отрази пандемията на процесите във висшето образование?

- Ние тепърва ще виждаме ефектите от пандемията. Вероятно ще има множество негативни ефекти, включително върху начина, по който протича учебният процес, както и върху реализацията на завършилите. Вече виждаме повишаване на безработицата сред завършилите. Данните от нашите изследвания показват, че немалък дял от студентите смятат, че в рамките на дистанционното обучение не се създават оптимални условия за работа в екип. От друга страна, мнозинството от студентите са на мнение, че проведеното през пролетта онлайн обучение във висшите училища е създало достатъчно добри предпоставки за успешно приключване на учебната година. Обикновено се казва, че всяка криза е и възможност. В този смисъл вероятно и тази криза ще има своите положителни ефекти – например върху процесите на дигитализация в образованието. Нещо, което при нормални условия вероятно би отнело години, в условията на криза се извършва много по-ускорено. Това са възможности, които трябва да бъдат използвани и които вероятно ще имат трайни ефекти върху висшето образование дори и в периода след края на пандемията.

- Какво може да се направи, за да има бърза промяна на мястото на българските университети в световните класации?

- По принцип подобряването на класирането на което и да е висше училище в който и да рейтинг не би трябвало да е самоцел. То трябва да е по-скоро естествен резултат от подобряване на дейността на висшето училище в преследване на същинските му мисия и цели. Поначало пред по-доброто представяне на българските висши училища в международните класации има няколко добре известни трудности. Българското висше образование е силно фрагментирано и нашите висши училища са относително малки в сравнение със своите конкуренти в глобалните класации. Наред с това процесът на интернационализация на българските висши училища все още е относително ограничен и може би най-важното – голяма част от науката в България се случва извън висшите училища. Ако се погледне броят на научните публикации на български учени в международните бази данни, ще се види, че БАН самостоятелно има почти толкова научни публикации, колкото всички български висши училища, взети заедно. В международните рейтингови класации индикаторите за наука имат относително голяма тежест и ако близо половината от науката в България се прави извън висшите училища, това вече само по себе си подкопава шансовете на което и да е висше училище с адресна регистрация в България да направи по-значителен пробив в тези рейтинги. През тази година Софийският университет подобри представянето си в някои от глобалните рейтинги, но засега остава единственото българско висше училище, което обикновено се засича от радара на тези класации. Ако искаме да видим още по-решителен пробив на една или повече български образователни институции в подобен тип класации и искаме това да стане бързо, чрез някакво механично решение, тогава вероятно може да се помисли за намиране на подходяща формула за окрупняване на българските висши училища и интегриране на по-голяма част от българската наука в рамките на образователната система чрез различни форми на партньорства между висшите училища, както и между тях и другите научни организации в страната. Чисто хипотетично, ако в един въображаем свят БАН имаше статут на висше училище или ако в един идеален свят се намери формула, при която например БАН и Софийският университет да могат да оперират в рамките на една обща структура със статут на университет, то този въображаем университет – бих го нарекъл суперуниверситет – вероятно би имал предпоставки за по-бързо прогресиране в международните рейтинги. Като гледа картата на висшето образование в България, човек вероятно може да си въобрази и други най-различни чисто механични варианти за окрупняване чрез различни по вид партньорства между съществуващите висши училища. Не знам дали подобна перспектива е реалистична и не знам дори дали е желателна. Във Франция например в рамките на проекта Paris-Saclay през последните година бяха обединени няколко висши училища и изследователски организации в рамките на нова университетска структура, която през тази година постигна пробив в Шанхайския глобален рейтинг и за първи път френски университет се класира в топ 20 в света и зае трето място в Европа, изоставайки единствено от “Кеймбридж” и “Оксфорд”. Не знам дали подобен модел би бил подходящ и възможен в България, но това е едно е нещата, които се правят на други места по света.

  • Защо са важни “зелените коридори”

    Защо са важни “зелените коридори”

    “Зелените коридори” за ваксинация са другото име на хаоса, заяви разпалено един микробиолог, кандидат за депутат. Друг отговорен политик със замах ги определи като провал на плана за ваксиниране. С две думи - някои се опитват да превърнат “зелените коридори” и въобще поставянето на ваксините в удобна политическа боксова круша
  • Георги Марков

    Георги Марков: С кого ще сменят Бойко? С Мангъра, Христо, Бабикян?

    Тези избори не са шега, че са по време на война. Вече прогнозирах, че Бойко с джипката - СИМВОЛ НА НАПРАВЕНОТО, ще бъде победител. За 5-ти пореден път ще бие БСП, според мен с 5%. Обещах ви в „Прогнозите на Георги Марков“ да кажа какво правителство ни чака: Според мен, ще се играе 2013 г. – победените ще направят правителство