Командирована за 45 дни в COVID отделението на университетската болница в Бургас санитарка не може да се прибере в дома си в село Равнец заради страха на местните от заразата.
Селската общност наказва тази достойна жена, която се грижи за тежко болни с COVID-19, като я принуждава да спи в болницата. Страдат обаче и внуците ѝ - съселяните на баба им ги спират от училище, сякаш са чумави.
Така егоизмът на паникьосаното село, уплашено за собствената си кожа, обрича на изолация две първолачета само защото баба им изпълнява професионалния си дълг. Тази нелепа история от пандемията контрастира със саможертвата на армията невидими герои, които “24 часа” награди като достойни българи преди месец. Мнозина сред тях бяха доброволци в COVID отделения, но никой не беше отлъчен от социалния си кръг заради самоотвержената си постъпка. В подкрепата на такива хора е силата на всяка общност, а не в отбягването им. Страхът винаги е бил лош съветник. Дано село Равнец го разбере.