45% не смятат да се ваксинират
Увеличават се хората, които остават без спестявания
Да минат ли всички ученици онлайн? 28% “за”, 57% “против”
Спрямо април расте подкрепата за носене на маски, намалява за по-строгите мерки, сочи проучване на "Тренд" по поръчка на "24 часа"
Близо половината от българите смятат, че мерките срещу разпространението на COVID-19 са достатъчни. Задължителното носене на маски на обществени места среща най-голяма подкрепа.
През ноември българите се чувстват по-сигурни за работните си места, отколкото през пролетта.
Повишава се делът на хората, които остават без спестявания.
Това показва представително проучване на Изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа”, проведено от 2 до 10 ноември.
30% от българите
смятат, че
по-строги трябва
да са мерките
срещу разпространението на COVID-19. Сходен дял е отчетен и през април. През май обаче едва 11% са искали по-строги мерки. Това до голяма степен се дължи на малкото случаи тогава и излизането на държавата от извънредното положение.
От демографските разбивки личи, че с възрастта се увеличава и делът на хората, които смятат, че мерките трябва да бъдат по-строги.
През май 39% са настоявали за по-леки мерки, докато през ноември те са едва 15%.
93% от анкетираните споделят, че си мият ръцете като мярка за предпазване от вируса. 70% казват, че по-често употребяват дезинфектанти, а едва 24% носят ръкавици.
Повече са хората, които
носят предпазни
маски – 88%,
през април
са били 70%
82% твърдят, че се стремят да са на физическа дистанция при общуване с хората, срещу 14%, които посочват, че въобще не спазват това изискване.
79% от попитаните твърдят, че избягват събирането с много хора.
37% сред респондентите заявяват, че пият витамини и хранителни добавки.
Делът на
работещите от
вкъщи - 18%,
сега е по-нисък, отколкото през април, когато всеки 3-и е бил в “хоум офис”.
С 12% се е повишила подкрепата за задължителното носене на маски - през ноември тя е 76%, докато през април е била 64%, показват данните.
Проучването обаче регистрира и по-слаба подкрепа за евентуално затваряне на всички ресторанти, барове, фитнеси и други места, в които се събират повече хора. 36% от анкетираните през ноември са “за” такава мярка, докато през април този дял е бил над два пъти по-голям - 82%.
Какво е общественото мнение по широко коментираната тема със затваряне на детски градини, училища, университети? 31% искат прекратяване на присъственото обучение в университетите, а 51% са на противоположното мнение. Да се затворят училищата изцяло за ученици от 1-и до 12-и клас, подкрепят 28%, а 57% не споделят това мнение. Едва 25% сред анкетираните биха одорбили пълно затваряне на детските градини.
Хипотетични забрани гражданите да се разхождат в паркове и градини, а за пътуване с автомобил извън града, в който живеят, да излизат от дома си само с декларация, в която е посочена причина за това, срещат много слабо одобрение, показва проучването на “Тренд”.
Едва 12% от българите биха одобрили забрана гражданите да излизат от дома си с изключение на ходене до магазин, аптека или на работа. Този дял през април обаче бе близо 5 пъти по-висок - 55%.
Широко дискутираната тема с ваксините ни провокира да включим в проучването въпрос за това дали хората биха я използвали, когато се появи за масова употреба.
26% от българите
посочват, че ще
се ваксинират,
а 45%- не. Няма особена динамика по отношение на възрастта на хората. Жените са по-колебливи в намерението си да се ваксинират в сравнение с мъжете. В друго проучване по темата за ваксинирането “Тренд” регистрира определени стереотипи, които са видни и по отношение на бъдещите ваксини срещу коронавируса.
Социолозите регистрират спад в опасенията, че може да има недостиг на хранителни продукти (25% през ноември срещу 42% през април), консумативи за дома (20% спрямо 33% през април), горивата по бензиностанциите (15% през ноември срещу 25% през април).
За дефицит на лекарства сега изпитват опасения 41%, а през април в тази група са били половината от респондентите.
През ноември българите се чувстват
по-сигурни за
работните си
места,
отколкото са били през април. Такива страхове изобщо нямат 35% от анкетираните през ноември, докато през април делът им е бил 25%.
Увеличил се е значително делът на хората, които посочват, че нямат спестявания – 42% през ноември спрямо 24% през май.
По-малко спрямо предходните изследвания са хората, които споделят, че могат да изкарат със своите спестявания един или повече месеци, ако са без доходи.
Все така висок остава делът на хората, които заявяват, че повечето време, прекарано вкъщи, влияе отрицателно върху общото им физическо и психическо състояние – през ноември те са 45% спрямо 52% през май и 47% през април.
Кога ще
премине
заплахата?
Оптимистите, които смятат, че скоро ще се върнем към нормалния си начин на живот са вече много по-малко, отколкото през май.
Едва 4% прогнозират, че това може да стане след 1 до 3 месеца. Поне 6 месеца, а може и година да отнеме това, смятат 16 %.
Други 28% от хората прогнозират, че ще бъде необходима повече от година, за да се върнем към нормалния си начин на живот.
Значително е нараснал делът на обявяващите , че не могат да преценят колко ще продължи пандемията - 30% спрямо 9% през май, показват данните от проучването на “Тренд”.