Антон Хекимян: Вместо вкъщи се изолирах в нюзрума на bTV

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9243945 www.24chasa.bg
Антон Хекимян в извънредното студио на bTV за коронавируса СНИМКА: Личен архив

Помня всичко - от първия ми репортаж за аквариумни рибки до любимите ми изнесени предавания, казва популярният тв водещ

- Как се пазите по време на пандемията, г-н Хекимян? Как се промени работният ритъм на екипа на сутрешния блок?

- Всеки ден през седмицата съм на работа почти до късния следобед, понякога и повече. Преди втората вълна на епидемията прекарвах цялото това време в телевизията. Сега спазваме много стриктно препоръките за изолация и след ефир се прибирам директно вкъщи. Поддържам връзка с колегите през видеочат или конферентни разговори. Определено нещо странно за нашия екип, но обстоятелствата го налагат.

Още с въвеждането на извънредното положение и ограниченията през март разбрах, че моят всекидневен ритъм е много сходен с ритъма на хората по време на COVID изолацията. Вместо вкъщи обаче аз се бях изолирал в нюзрума на Би Ти Ви. (Смее се.) Единственото, което ми липсва, са пътуванията. Но те, така или иначе, нямаше да бъдат възможни в последните месеци заради допълнителните ангажименти в редакцията вследствие на пандемията.

Всеки ден в първите седмици имаше извънредни включвания на живо. Имало е случаи, в които сутрешният блок продължаваше до обедната емисия новини.

- Коронавирусът промени ли дълготрайно предаването? Вече девет месеца, откакто върлува у нас, той не слиза като тема от тв екраните и вестникарските страници.

- Единствената промяна на предаването е свързана с началния час. От началото на извънредното положение започваме в 7. Причината е в трансформацията на екипите и различното разпределение на дежурствата, за да може всички служители на телевизията да са максимално защитени. Спазваме и

ограничения в

броя на гостите,

за да не се струпват много хора за дълго време в затворено помещение. Нищо от това обаче не се отрази на ентусиазма на екипа - напротив, всички работят с още по-голяма отдаденост и с внимание и грижа един към друг.

- Когато не сте на работа, кои всекидневни навици променихте? Как общувате с приятелите си, с близките, пътувате ли?

- Един от малкото сигурни отдушници в тази странна обстановка и година за мен остава пътуването. Близка или малко по-далечна дестинация - преди всичко не сред много хора, а с потапяне в природата.

Иначе с променената дневна програма и преминаването в частичен хоумофис все още свиквам. Приятно ми е да прекарвам повече време вкъщи, особено когато обикновено се прибирам само вечер.

Програмата ми след ефир и планирането на темите за следващия ден включва и тренировка. Физическата активност ми помага да се справям със стреса и ми дава енергия. Сега замених фитнеса с тренировка вкъщи или крос в близкия парк.

Срещите с близки и приятели, за съжаление, намаляха или се случват само онлайн. Много се старая да спазвам мерките за безопасност, както, сигурен съм, правят повечето българи. Вярвам искрено, че хората са отговорни.

- Една година е сякаш изчезнала от живота ни - така я възприемат много хора. Вие с какво ще запомните 2020 г., освен с болестта и страха?

- 2020 е невъзможна(та) за помисляне година! Не казвам “беше”, защото има още от нея. Признавам си, че за мен не беше рязко дърпане на ръчната спирачка. Точно обратното. Естеството на работата ми е такова, че дори ускорих оборотите.

Но ще запомня годината с

разделението между

хората и отказа от

какъвто и да

е диалог

Отчуждихме се и станахме заложници на тревожността. През тези месеци преживяхме и разказахме в ефир за много тежки съдби, които ни разтърсиха и разгневиха - хора, които останаха без работа, много загубиха близките си. Трудно е и често не го разбираме или отказваме да повярваме, но живеем в нов свят. Част от тази нова реалност е свързана с ограниченията, но като цяло и с подчинението ни на страха от все по-неясното бъдеще.

И въпреки този страх ще ми се да вярвам, че успяваме да оценим и новите начини да се сближим - моментите на споделеност между членовете на семействата, времето да разчистим излишното, натрупано през годините - онова, което ни е пречило да видим важните неща, за да бъде животът ни по-пълноценен.

- По време на локдауна освен сутрешния блок водихте и извънредно предаване за коронавируса. Подобно натоварване обаче не ви е за първи път. По време на избори и предизборни студиа например също сте дълги часове в ефира. Според колегите ви се чувствате най-добре, когато сте на работа. Така ли е?

- Не приемам работата си като нещо, което трябва да свърша и след това да тръгна, защото ме чакат по-важни задачи. Съзнанието ми е ангажирано с темите от предаването почти през целия ден - дори да съм подготвил един разговор, той остава в съзнанието ми, докато не мине в ефир на следващия ден. А понякога и след това.

В годините, в които няма избори, колегите се шегуват, че това за мен ще е една “пуста” година. (Смее се.) Тази година избори нямаше, но за сметка на това бяхме изправени пред съвсем нова и непозната тема, която извъднъж се превърна в номер едно за обществото. Вирусът дойде и със страх от неизвестното и с най-обяснимите тревоги за живота и здравето - собственото и на най-близките. Важно беше не само да информираме максимално точно и ясно зрителите, но и да запазим баланса - извънредните тв издания да не всяват страх и смут, а напротив - да сме полезни и да уверим зрителя, че всичко ще бъде наред. Мисля, че го постигнахме и съм благодарен на целия екип, начело с Гена Трайкова, с който работихме по тези извънредни издания.

Проучванията през лятото показаха, че аудиторията ни е поставила на първо място като източник на информация в извънредната обстановка. Благодарим за това доверие и продължаваме да работим неуморно да го задържим.

Благодаря и на

в. “24 часа” за

отличието в

кампанията

“Достойните

българи”,

което също дойде в този контекст.

- Как се подготвяте за подобни дълги тв маратони? А и колко голямо е изтощението след тях?

- Маратонът е всяка сутрин. Три часа ефир на живо е особен вид натоварване. Необходима е силна концентрация, защото темите се сменят за секунди. След гост по чисто политическа тема може да следва събеседник по здравна или друга съвсем различна тематика. Това означава 200% подготвеност. Трябва да използвам всяка секунда от времето, да подредя темите, да има темпо в разговора, да извадя есенцията на проблема. Подготовката е през целия ден, всеки ден с четене и обсъждане за акцентите по всяка една от темите. Всичко това е възможно заради работата на целия екип и огромната подкрепа, която получаваме от Искра Владимирова - изпълнителен продуцент на предаването.

Извънредните студиа са друг тип маратон - за мен имат особен заряд, който дори ми дава енергия, а не ме изтощава. Изборите за сутрешния блок означават седмици наред политически дебати, извънрени предавания и пътувания в страната. Например след сутрешен ефир тръгваме с целия екип към Варна, подготвяме съдържанието, определяме локация, осигуряваме технически и логистично излъчването, стиковаме с екипа в София. Следва ефир и път към Бургас, където цялата процедура се повтаря.

После дълъг ефир в изборния ден, който за мен е съвършеното предизвикателство - резултатите не са ясни до последно, данните се менят всяка минута, правим включвания от цялата страна и чужбина.

Динамиката е взривяваща и

дава невероятен

адреналин, от който 

аз имам нужда

- Случвало ли се е да влизате в студиото, без да знаете нищо за госта си, или с тема, по която трябва да импровизирате?

- Няма нито един момент, в който да е започнала началната шапка на предаването и аз да не съм готов. Ефирът не е игра, а огромна отговорност, която не се претопява в рутината. Единствените моменти, в които може да не знам какво се случва, са, когато има извънредно събитие. И тук обаче трябва да имам сигурна основна подготовка по най-важните теми за обществото.

Често темите на предаването се променят по време на самото излъчване. Например аз водя разговор, а в слушалката продуцентът ми казва, че след минута трябва да прекъсна и да включа събеседник по телефона или да премина към жива връзка от мястото на извънредно събитие. Моята работа в тази ситуация е всичко това да става по най-добрия телевизионен начин, с необходимия преход на темите и важното обобщение. Тогава може да си позволя импровизиация, но изцяло в рамките на професионалните стандарти.

В последните дни преди началото на извънредното положение имаше протест на медицинстките сестри, които се бяха барикадирали в сградата на парламента. Успяхме да се свържем се една от тях, но в този момент продуцентът ми каза в слушалката, че

жената, с която сме се свързали,

най-вероятно е тази, която стои на перваза

Това е класически пример за изключително напрегната ситуация, в която всяка една моя дума трябва да е на мястото си, за да не може да бъде разбрана превратно. Важното беше, че жената иска да говори с нас, защото така се чувстваше сигурна. Охраната от НСО беше до нея, помолих я да предаде телефона, за да говоря с тях. В този момент знаех само едно - трябва да дадем и подробен и обективен контекст на случващото се, за да може зрителят да направи своята преценка информирано.

Сещам се и за големия протест на 2 септември. Ефирът продължи извънредно, имахме репортери и оператори на повече от 5 позиции само в пространството около Народното събрание. Случваше се репортерът да не вижда какво операторът показва в конкретни моменти, защото при сблъсъците оставаха разделени. Тогава аз, виждайки картината, която предаваме на живо, трябваше да разкажа какво се случва в реално време.

- От години сутрешните тв блокове се превърнаха в актуални разговори с политици. Защо те, а не артистите и музикантите, са по-известни у нас?

- Интересното е, че тази тенденция се запази и стана наш, български патент. Има много фактори, които обясняват този феномен и сигурно голяма част от тях са описани в книгите за народопсихология. И тук отново bTV успя да наложи формата - политиката рано сутрин - моментът, в който се задава дневният ред. Каним хората, от които зависят процесите в страната, защото те дължат отговори на обществото -, дължат обяснения за своите решения.

- Колко важна е обективността за тв водещия? Въздържате ли се да показвате предпочитания към определени политици в студиото?

- Равно отдалечен от всички - това е моят принцип с гостите, особено с политиците. Не е моя работа да показвам пристрастия. Като журналист с национална трибуна аз имам отговорност пред всички зрители с разнообразни политически възгледи. Когато съм в ефир, аз съм връзката на хората с госта. Моята роля не е да ги занимавам със собствената си особа, с предпочитанията или егото си.

Затова трибуната на “Тази сутрин” е открита за целия политически спектър и именно затова е разпознаваема с изключителна тежест пред аудиторията.

- Преди време Елена Йончева толкова се ядоса на ваш въпрос в студиото, че хвърли микрофона си на земята и демонстративно напусна предаването. Притеснявате ли се, когато се стигне до скандал с някой гост, или подобно напрежение в разговора е умишлено търсено? Скандалните ситуации повишават ли зрителския интерес?

- Нито за момент

не съм се притеснил от реакцията на Йончева

Моите въпроси бяха най-логичните. Моята работа не е да направя тв студиото комфортно на събеседника. Политиците, които идват тук, знаят, че нищо няма да им бъде спестено. Никога не действам с умисъл и преднамерено и мисля, че зрителите виждат това в годините, в които сме заедно през екрана.
Когато съм всеки ден в ефира, няма как да остане незабелязано, ако имам едни или други пристрастия. Затова действам с честност и откритост към публиката.

- През лятото заведохте дело за клевета заедно с Венелин Петков срещу Валери Симеонов, който ви нарече корумпирани. Докъде стигна то?

- Делото върви по законовите процедури. Разчитам изцяло на справедливостта на българския съд. Не се замислих и за момент дали да защитя името си. Поведението на Валери Симеонов беше недопустимо и той трябва да понесе отговорност за думите си.

- Би Ти Ви новините отбелязват на 18 ноември 20 години от създаването си. Как се задържа доверието на зрителите толкова време?

- Битката за доверието е всеки ден - с всяка емисия новини, предаване и казана дума. От самото си създаване bTV отстоява каузата на качествената и свободната журналистика. Това понякога е трудна задача, но мисля, че в последните години го доказваме по категоричен начин. 20 години по-късно продължаваме да чуваме: “Това го казаха го по bTV, в bTV Новините”. Това е свидетелството, че вършим работата си качествено. Най-силното оръжие в морето от фалшиви новини е истината и нашата кауза е да я търсим и отстояваме.

- Как технологиите промениха журналистиката и лично вашата работа?

- Технологиите днес позволяват да се включим по всяко време от всяка една точка на България. Давам пример - в началото, когоато започвахме активно да правим преки включвания, разполагахме с една релейна кола и търсихме видима връзка с Копитото, за да сме сигурни, че има сигнал. По-късно нещата се промениха, но бяхме огранчени от кабела, с който свършваше камерата. Трябваше да съобразяваме какво разстояние ще трябва да изминем, за да решим къде и как да се разположим. Днес това става с антена предавател или раница с интернет, без никакви ограничения в пространството.

Едно нещо не се е променило обаче. Дори да разполагаш с космическа технология, нямаш ли качествено журналситическо съдържание, всичко губи смисъла и стойността си и остава просто една хубава картинка.

- Технологиите обаче превърнаха хората от сутрешния блок на Би Ти Ви в най-снимания екип на тв предаване. И това е заради вашите селфита, които доста често правите. Те дори получиха прозвището “хекимянка” заради модела - вие винаги сте на преден план, но успявате да покажете целия си екип. Защо ги правите?

Самоснимането за мен започна

още преди да бъде измислена думата селфи

и имам доказателства за това. (Смее се.) Държа да снимам и хората, с които работим заедно, защото техният труд не е видим на екрана, трудът им не е по-маловажен, нашата работа е отборна. Затова правя всичко възможно на общите ни снимки всеки да бъде в кадър, а понякога сме много хора. Не крия, че с колегите сме близки, живеем с личните радости и тревоги на всеки един от нас.

- Някога искали ли сте да бъдете в друго предаване или в новините, а не само в сутрешния блок?

- През всички години преминах през различни трансформации, формати и възможности за изява в много различна светлина. Сутрешният блок обаче остава моята любов. В него имаме възможност да разкажем една история по-дълго, отколкото в новинарска емисия. Сутрешният блок на bTV е школа, част от личния ми свят и затова е толкова специален. Венелин Петков (директор “Новини, актуални предавания и спорт” в bTV - бел. ред.) обаче наложи един изключително работещ модел, в който няма строго разделение между новините и предаванията - ние сме един взаимовързан нюзрум и това означава, че всеки от нас допринася за развиването на темите по всички канали и с всички средства на журналистиката.

- Кога започнахте в Би Ти Ви и помните ли първите си стъпки в телевизията?

- Използвам дните в домашен офис да систематизирам цялата информация, която е в личния ми компютър, сред която са и снимките. Оказа се, че помня почти всичко - от първия репортаж за аквариумни рибки, през първите преки включвания в ефир до любимите ми изнесени предавания.

- Как избрахте Би Ти Ви, защо отидохте там?

- Годината беше 2004, аз бях първи курс “Журналистика” в Софийския университет - често си припомням началото. Тогава Атанас Малеев, който беше репортер от сутрешния блок и също следваше журналистика, ме покани да помагам за сутрешния блок през лятото. Нищо не знаех за професията и започнах да се уча от най-добрите. Благодарен съм за шанса, който ми беше даден тогава от Анна Тодорова, която беше изпълнителен продуцент на предаването.

- Защо решихте да учите журналистика?

- Кандидатствах за различни специалности, бях приет да уча и право, журналистиката беше първият ми избор и остава такъв и до днес. Решаването на проблемите в обществото, което е най-голямата сила на професията ни, е един от основните ми мотиватори. От днешна гледна точка мога да добавя, че срещите с хората и различните съдби, до които ме е докоснала професията, са онова, което ме накара да се влюбя в работата си.

- Само за работа говорим, а как изглежда личният ви живот? Остава ли ви време за него?

- Не деля работата от личния живот- много често те си взаимодействат. Това е животът, който живея, не съм журналист от 9 до 5. Сигурен съм, че всеки, който гори в професията си, мисли като мен.

Понякога е много трудно да обясня на близките ми хора, които не са в тази сфера, какво точно имам като ангажименти, защо все съм зает. Радвам се, че вече всички мои приятели са ме приели с този график и натовареност и няма нужда дори да им обяснявам, затова ценя всеки един от тях.

- Как родителите ви коментират работата ви? Колко често се прибирате при тях?

- От 2003-а живея далеч от родителите си, но дистанцията не ни раздалечи. Успяваме да сме заедно поне няколко дни в месеца. Много често те идват на гости в София. Изключително много държа на семейството си, защото знам, че това, което нося в душата си, дължа на тях.

- Кое е вашето кътче от рая, къде обичате да си почивате?

- Има едно малко кътче незастроена земя на нашето море, над Арапя - широко поле, пуст плаж и един скалист нос, по който може да се слезе до водата. Старая се поне веднъж в годината да отида там.
Имам и много други други любими места - цели региони. Обожавам да пътувам по селата в Гоцеделчевско. Родопите ме изненадаха с “Каньона на водопадите” - локация, на която бях за първи път тази година. Троянският Балкан също ме впечатлява.

  • Мерките да са гъвкави - идва Коледа все пак

    Мерките да са гъвкави - идва Коледа все пак

    Новите мерки срещу вируса, които Националният оперативен щаб предлага, без съмнение ще предизвикат противоречиви реакции. Затова е добре наистина да бъдат обсъдени в сряда от правителството една по една заедно с ефектите, които ще предизвикат - т.нар. оценка за въздействие. Когато всички деца останат вкъщи например до Коледа, ясно е