Адвокат: Отложих 15 дела, сега съм санитар, слагам системи и кислород - сестрите не смогват

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9255280 www.24chasa.bg

Помогнете и вие, нуждаем се от дезинфектанти и лични предпазни средства, казва Веселин Анестиев, който затвори кантората си и стана доброволец в COVID отделението на болницата в Поморие

Пациентите ме чакат с нетърпение, даже ме познават по стъпките, казва доброволецът Веселин Анестиев от Поморие

Адвокат Веселин Анестиев от Поморие стана първият доброволец в COVID отделението на местната болница, която разкри 15 легла за болни от коронавирус.

Анестиев влезе като санитар на 9 ноември и ще остане до края на месеца. В отделението се труди безвъзмездно и вярва, че всеки, който може да помогне с нещо в тези тежки времена, е длъжен да го стори.

Помориецът е добре известен сред съгражданите си и в адвокатската гилдия. Преди да се захване с адвокатура работи 12 г. като следовтел към РПУ. Разследва тежки престъпления срещу личността, пътни инциденти и престъпления, свързани с организираната престъпност в региона. Популярен е и със страстта си към театъра и киното.

Участва в снимките на българските филми "Откраднат живот" и "360".

- Г-н Анестиев, вие май сте първият адвокат у нас, станал доброволец в COVID отделение. Защо затворихте кантората и влязохте като санитар сред заразно болни пациенти?

- Честно казано - дойде ми отвътре. Така го почуствах. Гледах и слушах репортажи как медици изнемогват на предела на силите си. Как няма персонал, а болните нарастват всеки ден.

Тогава реших да се включа като доброволец и първо отидох в Инфекциозното отделение на УМБАЛ в Бургас. Оттам ме пратиха в отдел "Кадри", където ми казаха, че трябва да пусна молба и автобиогрфия. 

На следващия ден срещнах познат лекар и му споделих решението си. Той ми каза, че COVID отделението в нашата болница lв Поморие няма хора и тогава реших да стана доброволец там. Затворих кантората и от 9 ноември досега съм санитар в отделението.

По-късно разбрах, че като научила за решението ми да помагам, шефката на болницата д-р Женя Караилиева, която е единственият лекар в COVID отделението, първо не повярвала, а после се разплакала от благодарност.

Тази жена е изключителен професионалист и много земен човек. От 23 октомври е в отделението и не го е напускала. Дори рождения си ден на 11 ноември прекара сред нас и сред болните. Спи по столове и дивани свита като коте, стаичка даже не си е направила. Непрекъснато е на разположение на пациентите, както и на персонала.

Аз започам с дезинфекцията, идва и тя. Хващам стирката и тя започва да чисти с мен. Не знам как издържа. Разбрах, че когато е трябвало да се отвори COVID отделение д-р Караилиева не е задължила никого от персонала на болницата. Казала, че тя отива и който иска да я последва. С нея веднага тръгнала медицинската сестра Христина Стойчева.

- Все пак е имало изненада за рожденичката?

- Да, беше много трогателно. Братът на д-р Караилиева ни изненада всички. Дойде с колата в двора на болницата и оттам пусна поздрав за рожденичката - песента на Емил Димитров "Ако си дал". Слязохме долу, спазвайки отстояние. Човекът носеше и голяма торта. Беше толкова мило и вълнуващо.

Рожденичката се разплака, с нея си поплакахме и ние.

- Явно сте страхотен екип. Разкажете колко човека работят в отделението, има ли други доброволци?

- Имаме един лекар - д-р Караилиева, която е ендокринолог, сестрите Атанасова и Добринка Ангелова, още една млада сестра, която дойде наскоро и няколко санитари.

Има и двама-трима доброволци, сред които е и синът на сестра Христина Стойчева. Вероятно ще пропусна някого, защото не познавам всички, нека ме извинят.

- През последните дни положението по болниците в цялата страна се усложнява. Нараства броя на пациентите в тежко състояние, ужасно стряскащ е ръстът на починалите. При вас каква е ситуацията?

- Грижим се за 15 пациенти - толкова е капацитетът на отделението. То е препълнено, всички легла са заети, всеки ден хора се молят и плачат да бъдат приети, но истината е, че няма места за всички. Положението става все по-тежко.

Прави ми впечатление, че голяма част от болните се влошават, някои изписани дори се връщат обратно. Онзи ден имахме критична ситуация с един млад мъж, добре че всичко приключи благоприятно. Имаме много работа, не смогваме.

- Вие какво точно правите като санитар в отделението?

- Вече са научих и системи да слагам, защото сестрите не смогват. Подготвям и кислород за тези, които се нуждаят, а иначе изпълнявам всичко, което върши един санитар. Работният ми ден започва рано сутринта с почистване и дезинфекция на стаите на медицинския пероснал и на общите помещения.

После слагам защитния костюм и влизам при болните. Първо почиствам подлогите - нямам проблем с това. Помагам на други да отидат до тоалетната и изхвърлям боклуците като ги пакетирам, защото се водят опасен отпадък, след което ги складирам. Сменям бельо, зареждам чисто и вече е станало обяд - започвам да раздавам храната. Изчаквам болните да хапнат и почиствам след тях, а после започвам с дезинфекция на стаите.

Тогава издавам команда всеки да стои на леглото, защото при дезинфекцията подът става мокър и някой може да се подхлъзне и падне, а само това ни трябва. Опитвам се и да повдигам духа на болните, говорим, шегуваме се. Чакат ме с нетърпение да отида при тях, даже вече ме разпознават по стъпките.

Посрещат ме с думите: "Хайде, Веско, къде беше?" Давам и нощни смени и най-много се страхувам да не загубим пациент. Виждам как болни в не много тежко състояние се влошават за минути, не могат да дишат.

Страхът в очите им в тези моменти е нещо ужасно! Но когато помогнеш и всичко приключи добре благодарността, която получаваме, е уникално чувство.

- Изкушавам се да ви прочета част от поста на вашата медицинска сестра Христина Стойчева на страницата й във фейсбук: "Знаете ли какво е усещането от човек със задух да получите благодарност? А да го видите как се подобрява? И как си тръгва без нужда от кислород? Ние знаем. А като ни видят по коридорите и искат да предадем поздрави и благодарности поименно на нас самите, а не ни познават като сме без предпазни облекла? И ни милват през маските и стискат ръцете ни през ръкавиците? И как плачат от признание?! И ние плачем с тях."

- Да, чувството наистина е неповторимо. Ето това е смисълът и на доброволчеството и на работата на медиците ни.

- А какво е положението с медикаментите, имате ли достатъчно. Разполагате ли с необходимите защитни облекла, средства?

- Аз не съм медик, но виждам, че лекарства има. Основното, от което се нуждаем и ще бъдем благодрани, ако някой помогне, са дезинфектанти и лични защитни средства. Най-вече качествени ръкавици, които да не се късат лесно и да са по-големи като размер. 

Призовавам, ако някои иска да помогне, но не може лично да купи предпазни средсва, нека дари средства в дарителската сметка. Тя е публикувана на сайта на болницата. Факт е, че в нея постъпват пари, но много бързо свършват, защото имаме сериозни разходи. Само за опасните отпадъци, а такива се водят всички отпадъци в отделението и са много, болницата плаща по 1,50 лв. на килограм. Ние го пакетираме, а на 2-3 дни идват и го вземат.

Но хубавото е, че си имаме дарители дори между пациентите от отделението. Сред тях е бай Киро - бивш пилот, който купи 4 хладилника и кани за топла вода, дари и пари. Аз също смятам да даря средства, с които да се купят пердета за стаите.

- Вие получавате ли някаква заплата като санитар на първа линия?

- Не, разбира се! Моето условие беше да работя безвъздмездно. Започнах на 9 ноември и ще остана до края на месеца. Не ми се тръгва, макар че се чувствам доста изтощтен, но имам много работа в кантората, която трябва да се свърши.

- Наказателен адвокат сте, популярен в гилдията и сред съгражданите си. Колко дела трябваше да отложите, за да с включите в битката с COVID?

- Като затворих кантората, пуснах молба в съда за отлагане на 15 дела. Даже помолих жена ми да занесе молбата, а аз влязох в отделението. Но съм наясно, че тези дела трябва да се приключат, а знаете, че през декември има доста почивни дни. Така че трябва да се заема - освен това имам и други случаи, по които рябота. Иначе бих останал още при пациентите в болницата.

- А усещате ли подкрепата на вашите приятели и познати?

- Подкрепят ме, както и семейството ми. За по-сигурно, след като реших да стана доброволец, закарах майка ми и дъщеря ми в семейната вила, която е в едно село.

Вкъщи останахме със съпругата ми. Приятелите ме подкрепят, а от няколко дни местен хотелиер осигурява топъл обяд - тристепенно меню, за екипа от отделението. Благодарни сме!

- В извънреден брифинг в понеделник (23 ноември) здравният министър проф. Костадин Ангелов обяви, че предлага още по-строги мерки заради високия брой смъртни случаи и реалната опасност здравната ни система да не издържи на натиска. Очаква се налагане на частичен локдаун в държавата поне до Коледа. Одобрявате ли подобно решение?

- Естествено! Ясно беше, че така не може да се продължава повече. През последната седмица напливът на болни е огромен, към нас започнаха да пренасочват и болни от Бургас.

Хората се молят да постъпят в отделението. Нужни са кардинални мерки, защото се оказа, че сме недисциплинирани. Редовно виждам хора без маски, все още си ходят нагости, събират се. Като си говорим с болните в отделението винаги ги питам как са се заразили, къде.

В повечето случаи казват, че не знаят как са пипнали коронавируса, но се оказва, че доста от тях са били в компании преди да се разболеят.

- Споделихте, че не сте прекарал болестта. Не се ли страхувате?

- Разбира се, че се страхувам. Каквито и предпазни мерки да вземам, аз прекарвам с часове в отделението. И да ви кажа не е никак лесно толкова време да стоиш с тези предпазни костюми. Не можеш да отидеш нито до тоалетна, нито дори вода да пиеш. Още на петата минута плувваш в пот.

Но въпреки страха смятам, че ако мога да помогна с нещо, трябва да го направя. Освен това аз съм вярващ човек, убеден съм, че е Божа работа какво ще се случи. Но за сигурността по-скоро на тези, които се притесняват, че мога да заразя някого, на 23 ноември си направих PCR. Отрицателен е!

Искам все пак да кажа на онези, които толкова се плашат - хората в COVID отдленията не са прокажени!

- Г-н Анестиев, тези, които ви познават, знаят, че освен юрист и дългогодишен следовател, сте изкушен от театъра и киното. Но явно и от медицината, като се има предвид и това, че участвахте в сериала "Откраднат живот". После пък се снимахте в ролята на д-р Милър в лентата "360". Как се случи?

- Много обичам театъра и един ден мой познат, доайен в местния театър, ми предложи да се пробвам. Ставаше дума за постановката "Няма да платим, няма да платим" на Дарио Фо, която постави известният бургаски режисьор Румен Велев.

Отидох на кастинг и получих главната роля. Дотогава смятах, че съм подходящ най-много за ролята на някое храстче на сцената. След няколко месеца репетиции дойде премиерата. Имахме голям успех, после тръгнахме по конкурси и аз спечелих няколко награди за мъжка роля.

Един ден ми се обадиха по телефона - търсеха хора за ролята на следовател в "Откраднат живот". Отидох, получи се добре и ме взеха. Така набързо "разкрих" едно убийство във филма. По време на снимките се запознах с актьора Моньо Монев, който играе проф. Мазов. Той е от Бургас, оказа се, че имаме общи познати, опознахме се, пихме поморийски ракии.

- А как станахте д-р Милър в лентата "360", в която участва и Яна Маринова?

- Ами пак ми се обадиха от някаква компания, че в Поморие ще се снима нов български филм. Кандидатствах за ролята на д-р Милър, одобриха ме. Бяха много приятни моменти, изпълнени с незабравими емоции.

- Вие сте и почитател на пътешествията. Вярвате ли, че един ден пак ще можем да пътуваме свободно и без страх?

- Силно се надявам. Но сега е важно да сме дисциплинирани, да се обединим и заедно да преодолеем това изпитание.

ВИЗИТКА

Веселин Анестиев започва работа в системата на МВР през 1990 г. като постови полицай. През 1995 г. завършва право в БСУ и става следовател.

Работи на тази позиция 12 години към РПУ в Поморие, като разследва тежки пътни произшествия, престъпления срещу личността, престъпления, свързани с организираната престъпност.

От 2012 г. до пенсионирането си през 2014 г. е юрист в КАТ Поморие. От 2015 г. е член на Бургаската адвокатска колегия. Занимава се с наказателни дела.

Семеен, с една дъщеря.

  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност