Танцът на партиите в САЩ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9255594 www.24chasa.bg

Досега се движеха бавно, но Облакът ги завъртя в буги-вуги

Изборите не успокоиха САЩ, а тъкмо обратното – суматохата тепърва започва. Но най-странното е, че супербогат плутократ като Тръмп вече е героят на работническата класа. Ако го вкарат в затвора, както се заканват неговите душмани, ще го превърнат в пролетарски великомъченик.

Това важи и за Републиканската партия – довчера това бе партията на високата класа, а днес е партията на сините якички, червените вратове и фермерите.

Но всъщност и у нас стана подобна рокада. БКП беше партия на пролетариата, днес БСП е партията на едрите приватизатори и плоския данък.

Затова пък крайно недоволните от олигархията разпознават себе си като “десни” и се чудят защо не са на власт. Всичко е наопаки и със задника напред.

Но всъщност така е навсякъде по света. Няма лява партия, която да си остане завинаги лява.

И винаги в освободеното място се намушква някоя дясна, а върху челото ѝ лепят етикета “популизъм”.

Партиите непрекъснато се движат като в средновековен френски менует, като ту се доближават, ту се раздалечават, а понякога си разменят местата. Това се случва бавно, в течение на няколко десетилетия. За да си видял целия танц, трябва да си в рисковата група като мен.

Необикновеното в САЩ е, че щом възникна Тръмп, изведнъж партиите изоставиха бавния менует го удариха на бурно буги-вуги с премятане. И ту едната води, ту другата. Така зрителят губи представа кой е мъж, кой жена, кой ляв и кой десен.

Например преди 2016 г. повечето демократи не харесваха нелегалната имиграция и трудно даваха зелени карти на нарушителите. Щом Тръмп взе да строи стена, те обещаха да отворят границите и да дадат зелени карти на всеки, който ги е поискал. Дано поне отпуснат безвизов режим за България.

За мира и войната също видяхме танцово премятане. В миналото демократите бяха за мир. После Тръмп се оказа миролюбец, а демократите го ръчкаха да бомбардира териториите на Асад в Сирия и Иран, а той се дърпаше.

Обама взе Нобеловата награда за мир предварително, но Тръмп стана първият президент от почти половин век, който не започна нова война. Но няма “Нобел” за него. Според демократите и официалните медии той е национален предател.

Само преди 4 години демократите бяха върли противници на едно решение на Върховния съд, което дава право на големите компании да наливат милиарди в политиката.

Сега имат пълна амнезия. Затова пък разполагат с 2 пъти повече пари от републиканците. Левите демократи като Елизабет Уорън и Бърни Сандърс бяха против презокеанските договори за свободна търговия - днес не помнят такова нещо. Байдън се кани да свали митата, които наложи Тръмп, за да угоди на работническата класа.

И така нататък, и така нататък – бих могъл да изброя поне 10 важни политически каузи, които американските партии си размениха само за 4-5 години.

Но най-учудващото е, че демократите приеха някои каузи, които отиват далеч отвъд сънищата на Маркс, Енгелс и Ленин. Например те станаха привърженици на крайния трансджендъризъм, общите тоалетни и участието на биологически мъже в дамския спорт. В някои щати се канят да си уволнят полицията и да укротят престъпниците с добро.

Сред обещанията на Байдън, Камала Харис и лявото крило в партията, “фракингът” трябва да бъде спрян незабавно, а въглеродните горива – до 2030 година. Всички ще минат на фотоволтаици. Ще се премахнат и кравите, тъй като изхвърлят в атмосферата парникови газове. Научната фантастика вече е официална програма.

Освен това демократите подкрепиха и дори раздухаха бунтовете в редица градове. Както и пренаписването на националната митология, така че от горда историята на САЩ да стане срамна.

Днес те твърдят, че цялата им държава е основана на “системен расизъм” и трябва да бъде обърната с хастара навън.

И най-щурото е, че тези крайности се субсидират от едрите финансови магнати и от милиардерите на Силициевата долина. Те плащат на фондациите, които плащат на десетките хиляди революционери.

Как се стигна дотам че капиталистите да издържат анархистите? Много просто. Ако спрем да мислим за САЩ като за отделен остров, а като за част от глобалната властова система, всичко си идва по местата.

Световната власт се дели условно на две части по вертикала. Долу са нациите, които са малко или много зависими от народния вот. Горе обаче витаят мултинационалните компании и глобалната бюрокрация. Да я наречем – Облака.

Долу нациите са демократични, а горе в Облака няма и помен от демокрация. В същото време Облакът трябва да контролира какво се случва долу, иначе ще умре от глад. Затова той пленява партиите, които са арендатори на демокрацията.

В България това не е никакъв проблем за Облака –

на практика всичките ни партии търсят и получават своята легитимност от чужбина. Благодарение на пропорционалната избирателна система партийните олигархии почти не са зависими от избирателя. Те спокойно могат да отрежат пъпната си връв. Все едно да вдигнеш котвата на гемията. Тя веднага започва да дрейфа по вятъра, а вятърът винаги духа от ляво на дясно.

В политологията има редица теории, които описват този дрейф. Наричат ги “теории на модерацията”, т.е. крайните радикални партии, постепенно стават умерени, като например Германската социалдемократическа партия.

Но тъй като партиите издържат политолозите, те лъжат, че това е винаги резултат от разумен избор в интерес на избирателя. Истината е, че винаги има силова намеса отвън. Облакът винаги купува лидерите на левите партии – било с пари, било с постове, било с разрешение да управляват и да богатеят като у нас.

Където не става с пари и постове, става с насилие.

Неслучайно левите лидери са 5 пъти по-често жертви на атентати, отколкото десните. И накрая – цветните революции, зад които винаги стоят спонсорираните от Облака фондации. Напоследък те са любимото оръжие на глобализацията.

Това, което видяхме през последните 4 години в САЩ, бе цветна революция в метрополията.

За разлика от България в САЩ партиите не могат така лесно да се отчуждят от избирателя и да си дрейфат на воля. Причината е най-вече в мажоритарната избирателна система – я си се отметнал от някоя кауза, я друг веднага я е грабнал. Всичко, което печели избиратели, не отива бадева.

Добре известно е, че още преди 30 години Демократическата партия пое по “Третия път” и изостави левите каузи. Освободи се територия. Нормалните републикански политици не смееха да пристъпят в нея, защото са добре дресирани. Нормален партиец не би се осмелил. Трябваше да се появи малко луд непукист и нарцис като Тръмп, за да наруши табуто. И стана като в приказката, в която само малкото дете вижда, че царят е гол.

От този момент, в който Тръмп навлезе в забранената за републиканци територия и спечели изборите, Облакът му обяви война. Две години той бе разследван за агентурна дейност в служба на Путин – както се оказа, пълна измишльотина. Беше “импийчнат” по напълно скалъпено обвинение.

Всеки ден медиите го изкарваха расист, изнасилвач, крадец и убиец. Ако четем “Ню Йорк Таймс” и “Вашингтон пост”, ако гледаме Си Ен Ен, той собственоръчно е убил около 250 хиляди американци, вирусът е невинен. През лятото видяхме и пълномащабна цветна революция в САЩ, която с нищо не отстъпваше на цветните революции в Третия свят.

Затова днес половината американци не вярват, че изборите са били честни. Гледано отстрани, партиите в САЩ са полудели. Гледано от горе, от Облака, всичко си е по местата. Трябва да счупиш яйцата, за да направиш омлет.

  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност