Акад. Юлиан Ревалски: Без учените редом до лекарите кризата трудно ще бъде овладяна

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9281245 www.24chasa.bg
Акад. Юлиан Ревалски

Не може да разчитаме пандемията да върне умовете на България - някои просто работят оттук, други ще останат, ако имат условия като в чужбина, казва председателят
на БАН

Още акценти от интервюто:

COVID кризата доказа - високата наука е част от националната сигурност

Все още тенденцията не се е обърнала – младите учени са по-малко

Трябва да привличаме докторанти и от чужбина, за да направим още

по-популярни нашите научни постижения

Имаме 120 разработки с потенциал за достигане до прототипи и внедряване

Институтът по микробиология откри пробиотична формула, съчетаваща полезни ефекти на 3 щама лактобацили

Институтът по обща и неорганична химия пък е разработил комплексна технология за превръщането на оризови люспи във въглерод/силиций съдържащи продукти

- Акад. Ревалски, с какво ще започнете втория си мандат?

- Основният акцент остава развитието на човешкия научен потенциал в БАН. Нашият основен продукт са висококвалифицираните учени, чието наличие е елемент от суверенитета на всяка страна. Тази година COVID кризата доказа по категоричен начин това. Без учените - не само тези от БАН - заедно с лекарите, нямаше как да вникнем в пандемията, да я управляваме и да омекотим удара ѝ.

От гледна точка на обществения интерес ще спомена три неща, от които ще произтекат първите стъпки. Ще направя всичко възможно, за да видим БАН във все по-активна позиция по отношение на иновационните разработки. Във фундаменталните научни изследвания ние сме утвърден лидер в страната. Затова ще насочим усилията си към иновационните разработки -те чрез своите приложения в индустрията, в здравеопазването и други сектори повишават конкурентоспособността на икономиката и качеството на живот на гражданите.

Второ - БАН трябва да е все по-активна с участие в образователния процес в страната на всички нива. Дотук сме го правили с успех. Тази ни дейност трябва да се разширява особено във висшето образование.

Третият елемент - БАН доказано е най-големият национален експертен център. Ще продължим да подпомагаме всички държавни институции с нашата експертиза.

По отношение на човешкия потенциал първата ми грижа е да видим какво да направим за привличането и задържането на младите хора, защото някои от тях, за съжаление, или не искат да останат, след като завършат докторантура, или напускат след известен престой - понякога само по причини, свързани със заплащането на труда.

По отношение на иновативната политика - имаме над 120 научни разработки с потенциал за достигане до прототипи и оттам внедряване в промишлеността, здравеопазването или в други сфери на обществено-икономическия живот.

Дни преди да се стовари кризата, 25 от тях трябваше да представим пред бизнеса заедно с колегите от Агенцията за малки и средни предприятия. За срещата се бяха записали над 300 души, но се провали. Сега обмисляме как да го направим по подходящ виртуален начин, защото самото представяне е лесно, но идеята беше след представяното да има събиране на малки групи от учени и представители на бизнеса, за да се обсъдят по-внимателно и по-подробно съответните приложения.

- Как учените от БАН се включиха в борбата с коронавируса?

- Това беше видяно от всички и в голяма степен беше отразено от медиите. Нека споменем тези, които бяха в най-рисковата ситуация.

Със създаването на лабораторията в “Пирогов” за PCR тестовете колегите от Института по молекулярна биология, водени от директора проф. Угринова, отидоха на място и работиха на първа линия, за да обучават персонала как се правят тестовете. Представете си, ако ги нямаше тези учени, аконе е влагано в тях през годините, кой щеше да обучи този персонал.

В Института по микробиология се разработва ваксина срещу COVID-19 и се тестват редица имуностимуланти.

За нашата работа по математическите модели се чува много често, защото колегата проф. Витанов е един от най-търсените събеседници в медиите. Това също е абсолютно доброволно и продължава без прекъсване девети месец всеки ден.

Колегите от Института за изучаване на населението и човека и Института по философия и социология бяха първите, които направиха проучвания, свързани с пандемията - какви са страховете на хората – дали са повече свързани със самата пандемия, или с икономическите последствия. Първото изследване на Института за изучаване на населението и човека беше направено още първите седмици и това беше забелязано от международните научни организации. Те бяха поканени да участват в такива проучвания в редица развити страни. Колегите от икономическия институт разработиха прогноза за евентуалните икономически последици и сценарии, за да могат тези, които вземат решения, да обърнат внимание на това как да реагират по отношение на икономиката.

Обявихме широка кампания за предоставяне на всички наши онлайн ресурси във връзка с това, че децата и студентите преминаха на дистанционно обучение. Имаме много онлайн ресурси в областта на математиката, природните науки, българския език, историята, изкуството. Предоставихме ги, за да може всички заинтересовани да ползват това, което сме разработвали през годините.

Имаше и редица технически разработки като робот за дезинфекциране на подови повърхности, създаден от Института по роботика. Нещата са много и със сигурност има опасност да пропусна нещо. Не на последно място нека спомена дарителската кампания на академиците и член-кореспондентите на БАН - със средствата бяха закупени няколкостотин електронни устройства за деца в неравностойно положение за осигуряване на тяхното обучение онлайн.

- Какво показват моделите, излязохме ли от най-черния сценарий?

- Още е рано да се каже, не бързайте. Не гледайте, че днес като абсолютно число има намаление на заразените, но процентът на заразените от всички, които са изследвани, остава висок. Трябва ни известно време, за да се усети положителен ефект. Самите модели ще го отчетат, като мине известно време. Не трябва да има никакво отпускане. Спазването им ще потисне този натиск, който се осъществи през последните седмици върху здравната система. Хората там работят при много тежки условия. Напрежението е много голямо. Действително тези, които са на първа линия, са герои и искам лично да им благодаря за това, което правят.

- Споменахте за иновациите, които ще предложите на бизнеса, дайте примери. И може ли тези неща да бъдат продадени извън България?

- Имаме звено, което се грижи да разпространява чрез единна европейска мрежа информация какво се прави в областта на иновациите. Интересът към две от тях беше първо от чужбина. Тук става въпрос за технологични разработки на световно ниво. Те са във висока степен на технологична готовност – поне от 5-6-а степен от 9-а степенната европейска технологична скала. Т.е. вече на практика не са далече от това да станат прототипи и оттам бизнесът да ги поеме и комерсиализира.

Научноизследователският екип на Института по микробиология например е разработил иновативна пробиотична формула, съчетаваща полезни ефекти на 3 щама лактобацили с антибактериална, антигъбна, антивирусна и микотоксинсвързваща активност. Със своя  in vitro  и  in vivo  научно доказан пробиотичен потенциал и технологична релевантност щамовете са подходящи за производство на закваски/добавки за нови функционални и естествено защитени храни, в хуманната и ветеринарна медицина и като нови биотерапевтици.

Институтът по обща и неорганична химия пък е разработил комплексна технология за преработване на оризови люспи и превръщането им във високотехнологични въглерод/силицийсъдържащи продукти. Има още много примери, които ще представим на обществеността.

- По-активни ли са учените, търсят ли участия по проекти?

- Ако говорим за участия в проекти изобщо, учените от БАН винаги са били много активни – повече от 40 процента от нашия общ бюджет идва от проекти. Ако питате само за проекти, които са директно свързани с иновации и приложения, това беше сфера с недостатъчна активност в последните години не само за БАН, а за всички научни организации. Основната причината беше, че целият иновационен фонд беше отделен напълно от фонда за наука. Сега се прави промяна, която отделя научните изследвания с иновативен характер в отделна агенция, което предизвиква пък страхове за скъсване на връзката с фундаменталните изследвания и образованието, но след като е направено, се надяваме да е с положителен ефект. Създадена е нова агенция за научни изследвания и иновации. В следващия програмен период ще има нова програма по структурните фондове, която основно ще бъде насочена към научни изследвания, които водят до иновации. Там очаквам много по-голяма активност на нашите институти.

- Какво имате предвид, като казвате, че трябва да се усили участието на БАН в образователния процес?

- По Закона за висшето образование имаме право да обучаваме докторанти. БАН освен човешки потенциал има и модерна научна инфраструктура и е грехота това да не се използва и за обучение на докторанти от чужбина.

По отношение на висшето образование - трябва ни много по-тясно институционално сътрудничество с висшите училища. Може да имаме съвместни магистърски и докторски програми. Предложили сме БАН да може да обучава самостоятелно и неголям брой магистри по програми, ориентирани към високотехнологични и високонаучни сектори. Те ще са ориентирани и към студенти от чужбина с идеята да захранват и нашите докторантски програми.

По отношение на средното образование - лидери сме при въвеждането на нови методи на преподаване с нови информационни технологии и изследователски подходи в обучението на ученици и учители. Предоставяме методическа помощ при съставянето на програмите и учебниците. Не на последно място е нашата работа по разкриването на таланти в математиката и информатиката, природните науки, а в последните години и в социалните и хуманитарните науки и изкуството.

- Преди години нарекоха учените от БАН синодални старци, каква е картината сега?

- За съжаление, все още преобладава тенденцията на застаряване на научния потенциал. Предприемаме мерки достатъчно млади хора да навлизат в научната сфера, за да може тя да се регенерира по естествен начин. Затова и в програмата ми един от основните акценти е привличане на млади хора. Имаме известен прогрес в последните години с помощта на Министерския съвет и Министерството на образованието и науката по различни програми, свързани с млади учени. Трябват още усилия и средства, за да има повече млади хора, които да идват и остават в БАН.

- Заплащането не стана ли малко по-привлекателно?

- От 2018 г. имаме добро процентно увеличение на бюджета на БАН. Но тръгнахме от много ниско ниво. През 2010 г. бюджетът беше намален почти наполовина. 10 г. увеличението бе свързано главно с минималните заплати. След 10 г. недофинансиране не може да го наваксаме за 3-4 г.

- Пандемията върна умове отвън, това усеща ли се?

- Все още не е ясно дали са се върнали трайно. Някои просто работят оттук. За да останат, трябва да видят същите условия, при които са се развивали навън. Не бих заложил да правим изводи от тази последица на пандемията, по-скоро трябва да имаме специални програми за връщане на български учени от чужбина, както и на задържане на такива, които вече са тук . Такива програми бяха приети от МОН преди 2 г. и аз самият употребих немалко усилия да станат реалност. Не може да разчитаме, че пандемията ще промени нещата трайно занапред.

- Изборът ви в понеделник беше безпрецедентен – електронно, какво друго може да стане по този начин?

- Електронно бяха само представянето на програмата и дискусията около нея. Самото гласуване беше тайно по класическия начин - с бюлетини, само че беше организирано да продължи 3 часа с точен график, за да може да има по един човек на гише. Според правилника ни изборът не може да бъде друг. Нашата администрация обаче организира всичко по перфектен начин, за да няма опасност за здравето на колегите. От друга страна, поздравления за всички колеги от Общото събрание на БАН, които въпреки пандемията и снежния зимен ден се организираха и дойдоха лично да гласуват за избор на председател на БАН.

Визитка:

 Директор на Института по математика и информатика на БАН

 Професор е от 2001 година

 От 2008 г. е член-кореспондент, а от 2015 г. - академик

 Ръководител на 5 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и координатор на 7 международни проекта

 Преподавал е в Софийския университет във Факултета по математика и информатика и е бил гост-изследовател и гост-професор в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция и др.

 Има 55 научни публикации, цитирани над 600 пъти

 Избран е за втори пореден мандат за председател на БАН на 30 ноември 2020 г.