Сближаването между Анкара и Рияд открива нови възможности за Москва

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9282988 www.24chasa.bg
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Снимка Ройтерс

На фона на дискусиите за карабахската война, изборите в САЩ и промените в постсъветското пространство не се обърна внимание на неотдавнашните действия на Саудитска Арабия и на Турция. А те може да отворят нови възможности пред Русия.

От 2017 г. Турция и Саудитска Арабия фактически водеха помежду си прокси война. Конфликтът започна, когато Турция подкрепи в политически и военен план Катар, на който саудитската коалиция бе наложила санкции. Последваха убийството на саудитския опозиционен журналист Джамал Хашоги в Истанбул и гражданската война в Либия, в която Турция подкрепяше правителството на националното съгласие в Триполи, а Саудитска Арабия - въстаналия срещу този кабинет фелдмаршал Хафтар. Последна капка станаха турските критики срещу нормализацията в отношенията на арабските страни с Израел и съобщенията за саудитско ембарго върху доставките на турски стоки.

През последните три години тази вражда доби историческо измерение. В дискурсите на турското и арабските общества се припомняше все по-често Арабското въстание от 1916 г., когато Хашемитската династия начело с Шариф Хюсеин, подкрепяна от Великобритания и арабски националистически организации, тръгна срещу Османската империя.

В турското информационно пространство впрочем Арабското въстание се възприемаше като антиислямско, обслужващо интересите на западните империалисти и бе проектирано върху днешната политика на арабските монархии. Същевременно арабската общност вижда в политиката на президента на Турция Ердоган пряко продължение на "антиарабския османизъм".

Нещо повече, още от началото на "арабската пролет" през 2011 г. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства свързват Турция с подкрепа за Мюсюлманските братя - международна организация, бранеща позициите на политическия ислям, която застрашава някои монархически и авторитарни режими в Близкия изток.

И общо погледнато, президентът Реджеп Тайип Ердоган и крал Салман бин Абдул Азиз Ал Сауд, а също влиятелният престолонаследник принц Мохамед бин Салман, са непримирими врагове.

Изглеждаше, че нищо не може да стабилизира отношенията между двете държави, претендиращи за лидерство в ислямския свят. Миналата събота обаче външният министър на Саудитска Арабия Фeйсал бин Фархан Ал Сауд внезапно заяви, че отношенията с Турция са "добри и приятелски". Министерството пък отбеляза, че няма никакви факти, говорещи за въведено от Рияд ембарго върху турските стоки, и подчерта нуждата от мирно уреждане на кризата в отношенията с Катар.

Нещо повече, предния ден турският президент разговаря по телефона със саудитския крал и двамата лидери изтъкнаха, че е важно страните им да преодолеят разногласията си възможно най-скоро.

Каква е причината за този остър завой? Колкото и да е странно - избирането на Джо Байдън за президент на САЩ. Според турския писател Мурат Акан например намеренията на Байдън да седне на масата за преговори с Иран явно не се вписват в парадигмата на външнополитическия успех на Рияд, който вече десетилетия се конфронтира с Техеран.

И наистина, в сравнение с отиващия си американски президент Доналд Тръмп, смятан за приятел на Саудитска Арабия, Байдън е настроен доста критично към ислямското кралство. Още през октомври примерно Байдън заяви: "През мандата на администрацията Байдън - Харис ще преразгледаме отношенията си със (саудитското) кралство, ще спрем американската подкрепа за войната на Саудитска Арабия в Йемен и ще отправим сигнал, че Америка не смята да жертва своите ценности, за да продава оръжия или да купува петрол". И не спря дотам - на сайта на предизборната си кампания кандидат-президентът демократ припомни и убийството на Джамал Хашоги в контекста на спазването на човешките права.

И се налага следният извод: при все че активното стратегическо сътрудничество между САЩ и кралството няма да спре, Саудитска Арабия не може вече да разчита на сериозна подкрепа от Вашингтон във външната си политика и противопоставянето срещу Иран и Турция в Близкия изток и Северна Африка. Доколкото Байдън при това е критично настроен към Ердоган и днешната турска политика, Анкара и Рияд се озовават "в една лодка" и просто е необходимо да си сътрудничат, за да компенсират щетите от нарастващия американски натиск.

Сближаването между двете държави може да се тълкува, от една страна, като признание от страна на Рияд за турската победа в Либия, от която следва, че Саудитска Арабия не може вече да води пълноценна борба с Анкара. От друга страна, това сближаване може би идва от факта, че за саудитците е важно да привлекат Турция на своя страна в противопоставянето с Иран с оглед нарастващите противоречия между Ердоган и Рохани в Сирия и Нагорни Карабах заради засилените позиции турския лидер.

Своя лепта може би е дал и френският президент Еманюел Макрон, обединил ислямския свят с нееднозначни и противоречиви изказвания за ислямската религия и карикатурите на пророка Мохамед.

При това положение Саудитска Арабия, която претендира, че е "страна на таухида" (еднобожието), отправи критики към Франция, неин довчерашен съюзник в противопоставянето с Турция.

Потенциалното турско-саудитско сближаване, съчетано с дистанциране на Вашингтон от Рияд, отваря възможности и за Руската федерация. Джо Байдън няма намерение активно да подпомага във военен план Саудитска Арабия и това кара кралството да търси нови партньори във военнопромишлената сфера. А като знаем отдавнашния интерес на саудитските военни към руските зенитно-ракетни комплекси С-400 "Триумф" и други видове техника, руският военнопромишлен комплекс ще може значително да разшири присъствието си на Арабския полуостров.

Доста надежди вдъхват и новините от енергийните пазари. По последни данни руският вицепремиер Александър Новак и шефът на саудитското енергийно ведомство принц Абдулазиз бин Салман Ал Сауд се канят да предприемат редица практически стъпки за сближаване в позициите на страните си по проблема с намаляване на производството на петрол.

Освен това, доколкото Русия дейно се включва в уреждането на либийския конфликт, въвличащ Турция и Саудитска Арабия, стабилното развитие на отношенията между държавите ще даде на Москва възможност да вземе инициативата в свои ръце. Става дума час по-скоро да се постигне помирение между враждуващите клонове на властта в Либия.

А да не забравяме: нормализирането на отношенията между Анкара и Рияд с дейното посредничество на Москва ще отвори пред всички тях перспективата за продуктивна търговска дейност също и в Персийския залив.

/БТА/

  • Кокошката е разумна алтернатива

    Кокошката е разумна алтернатива

    Идеята, че човечеството ще почне да се храни с ларви на насекоми звучи напредничаво и екологично, но за тези цели сякаш обикновената кокошка изглежда по-естествена алтернатива. Освен че не е преживно животно и съответно няма въглероден отпечатък, може да се храни с органични отпадъци, а и снася всеки ден по едно яйце
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност