Балансиращата роля на ЕС в Централна Азия

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9284906 www.24chasa.bg
Илхан Кючюк, член на ЕП от ДПС/Обнови Европа, постоянен докладчик за Узбекистан

Европейският съюз отвори последната си делегация на Европейската служба за външна дейност в Туркменистан миналата година. Единственото липсващо дипломатическо представителство в Централна Азия е красноречива индикация за все по-тясна връзка с региона. Въпреки, че в миналото петте "стан" републики невинаги са били сред европейските външнополитически приоритети, през последните години ЕС не пренебрегва възможностите за затвърждаване на по-силни евразийски отношения. Увеличаването на дипломатическото присъствие е знак за важна посока към региона, която допълва новите и неотдавна договорени търговски споразумения, както и стратегията за свързаността от 2018 г. и стратегията на ЕС за Централна Азия от 2019 г.

Последните две стратегии консолидираха нови цели за външната политика, вариращи от предотвратяване на радикализацията и развитие на контакти между хората до енергетика, междурегионално сътрудничество и управление на границите. За повечето централноазиатски републики 450-милионният потребителски пазар в ЕС остава привлекателна и важна дестинация за износ на енергия и за търговия. По подобен начин ЕС продължава да играе ключова роля в помощта за развитие и преките чуждестранни инвестиции. Само за Казахстан ЕС представлява най-големия търговски партньор по отношение на казахстанския износ.

Приоритетите на ЕС, свързани с демокрацията и правата на човека, продължават да представляват една трудна битка в Централна Азия, но някои държави започнаха бавно социално-икономическо освобождаване, което също ще подкрепи увеличаването на равнищата на инвестициите и устойчивото икономическо развитие в ЕС и региона.

С мащабна инфраструктура за енергийна ефективност и управление на природните ресурси, ЕС през годините осъществи впечатляващ инвестиционен пакет с помощта на Европейската инвестиционна банка и Комисията. Въпреки тези мащабни икономически усилия обаче, в региона значителният руски пазар за работа на мигранти от Централна Азия и китайските инвестиции продължават да представляват голяма част от икономическата активност и енергийните отношения на региона.

Разбира се, в резултат на пандемията от COVID-19, много страни от Централна Азия бяха силно засегнати по отношение на заетостта, преките чуждестранни инвестиции, нивата на производство и търговията като цяло. При такива трудни обстоятелства ЕС за пореден път демонстрира своята глобална роля на „мека сила“ и подкрепи централноазиатските републики с пакет за солидарност от 124 млн. евро в отговор на пандемията от COVID-19.

Само преди 10 години ЕС приоритизира намаляването на бедността, вътрешнорегионалното сътрудничество по веригите за доставки на енергия, висшето образование и опазването на околната среда. През 2020 г. тези цели за развитие отчасти са постигнати, докато други изискват допълнителни усилия. Транспортът и енергетиката играят ключова роля в прехода към екологосъобразност (зеленият преход), докато дигиталната свързаност и подобряването на контактите между хората представляват жизненоважни и нови цели. Тези две нови измерения свързват свободни точки, които са много необходими за по-нататъшното развитие на видими за населението проспериращите партньорства.

В ЕС искаме да привлечем младите поколения, които да бъдат част от международна общност, разположена между Азия и Европа, тези, които не искат да избират между Изтока и Запада. Това се случва с интелигентни комуникационни стратегии не само към правителствата, но и към гражданите, частните предприемачи и гражданското общество като цяло. Най-силният актив с който разполагаме е там, където отсъстват други международни участници: от образованието, медийната грамотност, предотвратяването на радикализацията, обмен и програми по „Еразъм”, до обучението на гражданското общество, умения за работа, помощ за развитие и други експертни познания. А в бъдеще на нарастващите климатични промени, дезинформацията и по-ниски нива на заетост поради автоматизация, младите хора и предприемачи ще се възползват едновременно от нови умения и солидни партньорства в Азия и Европа.

Поддържането на твърда политика в борбата срещу насилствения екстремизъм, като същевременно се върви към стабилно и свободно общество, ще се превърне в приоритет на всички развиващи се държави в Централна Азия. А постепенното привеждане на международните конвенции за правата на човека и свободата на словото ще подобрят стандарта на живот и ще отворят вратите за нови бизнес възможности.

Едно е сигурно, че ЕС предлага нещо много по-различно от Китай, но не е взаимно изключващо се. Както наскоро специалния пратеник на ЕС за Централна Азия Питър Буриан заяви: „Китай идва с предложение, което никой не може да откаже, докато ЕС идва с предложение, което никой не разбира“. За да бъдем ясни - ролята на ЕС в Централна Азия може да бъде балансираща като изнася високи демократични стандарти и защита на правата на човека. Заедно с това да противодейства на агресивни търговски стратегии на международната сцена и да смекчи амбициозната геополитическа китайска инициатива „Един пояс, един път“.

На фона на по-слабия американски интерес към многостранния глобален ред, през последните години, следва да се преразгледа по-предпазливия подход на ЕС. Въпреки неотдавнашната стратегия на САЩ за Централна Азия, придружена от обещанието на Китай на 20-ата среща на върха с ЕС през юли 2018 г.,. да работи за целите на устойчивото развитие и двете държави остават "двусмислено ангажирани" с региона на Централна Азия.

  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност