Стефан Стоянов: По навлизане на облачните технологии се конкурираме с най-напредналите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9318229 www.24chasa.bg

Дигитализацията помогна на някои учители да се насочат към проектите, казва зам.-кметът на Пловдив по образованието

Проектът “Образование 4.0” на вестник “24 часа” и VIVACOM, който стартира през 2018 г., изведе темата за трансформацията на класната стая в синхрон с революцията в дигиталните технологии.

Като част от инициативата беше популяризирано използването на облачни платформи за обучение и споделяне на ресурси, правене на тестове и оценяването им онлайн и дистанционно, използване на електронен дневник, мултимедийни платформи за учебно съдържание като видеоуроци и други начини за по-ефективен учебен процес.

Ползите и предимствата на дигитализацията се доказаха на практика през периодите на онлайн обучение заради пандемията.

Продължаваме да разказваме за добрите примери при използването на технологиите в българското образование.

Стефан Стоянов е зам.-кмет по образование и бизнес развитие на Пловдив.  

Отговаря за програмата за реформи в публичното образование, като въвеждането на “Монтесори” педагогика, дигитализация и въвеждането на облачни технологии, професионалното образование, създаване на дуални паралелки и връзката между бизнеса и образователната система.

Потърсихме го, за да разкаже за постигнатото дотук в тази област и за бъдещото развитие.

- Г-н Стоянов, за втори път училищата в Пловдив и страната минаха извънредно в онлайн режим. Как се справяте сега?

- Голяма част от преподавателите вече са по-спокойни и уверени. Но дори и по-неопитните колеги придобиха кураж. Във всяко училище има подготвен един малък екип, който помага на останалите.

Вече има и авторефлексия. Познават си платформите - Google и Microsoft. Използват също “Уча се” и “Школо” - две много важни платформи, които много израснаха и помагат на дигитализацията.
Има и платформи
за оценките и
за комуникацията
с родителите
Опитът, базовите дигитални умения и обученията дават добър резултат.

Това не бива да ни успокоява. Този процес трябва да продължи. Ученето трябва да продължи през целия живот.

- Поставянето на образователната система в стрес, изглежда, подейства като катализатор на дигитализацията.

- Има силен ефект и това се вижда в цялата система. Независимо дали си подготвен, или не, още през пролетта се наложи буквално на всеки учител в Пловдив да потърси възможности за онлайн достъп до учениците. Всеки се изправи пред реалността, че няма да си види учениците следващите няколко седмици.

Естествено, това бързо задвижи системата.
Искам да подчертая, че
дистанционното
обучение не е
видеоконферентен
разговор,
който продължава час.

Даже той вреди на системата. Ако трябва да направиш 5-6 видеоконферентни разговора през деня, трудно се издържа.

Затова през пролетта имаше и много негативни коментари. Смисълът на дигитализацията всъщност не е толкова в покриването на дистанционното обучение, а във възможността да използваме технологиите като цяло - било в час, било вкъщи.

Когато един учител разполага с платформа и базови умения, и той, и децата имат служебни имейли, налични са виртуални класни стаи и възможности за правене на тестове и на домашни работи - това доста улеснява процеса.

Комуникацията може да тече по няколко канала и видеовръзката е само един от тях. Задачите и отговорите могат да се пращат и връщат на имейл в защитена среда.

- Каква е ползата за учениците?

- Най-важното е, че децата получават дигитални умения на високо ниво. Като започнем от най-елементарното - за какво ни е имейл и как да го ползваме, как да работим в интернет, до това как да организираме проект в електронна среда, как да работим в групи, какво е проектобазирано обучение.
Дигитализацията помогна на по-будните учители да се насочат към проектите.

Т.е. не толкова да гоним последователността в учебника, колкото да мислим как да направим децата по-активни с интердисциплинарен подход.

Например изучаваме произведения на Иван Вазов и как покрай това изучаваме живота на писателя, история, география. Събужда се интерес и децата стават по-активната част. Влизат в диалог с учителите.

- Каква е успеваемостта на общинските училища при преминаването в електронна среда?

- През лятото
достигнахме
9000 виртуални
класни стаи
- това е много добър резултат и се доближава до максимума, още не сме завършили проучването. По-важното е, че огромна част от пловдивските ученици - 94% от тези над V клас, имат лични акаунти и ежедневно използват ресурсите.

Миналата година всичките 52 общински училища вдигнаха дигитални платформи. При идването на пандемията имахме базисната подготовка да използваме платформите. Дигитализацията - премахването на хартията – започна първо в Руската гимназия, която преди 3 години стана първото референтно Google училище в Югоизточна Европа.

Още 8 пловдивски училища вървят по техните стъпки. За община Пловдив е приоритет да осигуряваме техническа помощ - оборудване, проектори, компютри, базови платформи за програмиране и т.н.

- Казват, че по-малките ученици по-трудно се справят с онлайн обучението и че то е вредно за тях. Какво мислите?

- Това е дълга дискусия. Не е чак толкова трудно на децата. Голяма част растат с телефоните на родителите си още от детската градина. Те са на по-високо базисно технологично ниво от предишните поколения.

По-скоро при по-малките ученици трябва внимателно да се дозира времето, през което те седят пред монитора. За да не отнемат от времето, в което детето може да играе и да има социални контакти.
Не бива децата да прекаляват с телефона, защото това им отнема от другия живот.

Нарушават се базовите умения за комуникация, емоционална интелигентност и др. Така че децата могат, въпросът е доколко трябва и къде е границата.

В детските градини насърчаваме учителите да работят дистанционно с децата, но това не значи да правят видеоконферентни връзки. Могат да ги правят, но не повече от половин час, и то не всеки ден. През другото време могат да изпращат материали на родителите, да правят индивидуални консултации, да дават различни задачи и после да ги проверяват.

По същия начин е с началния курс. Трябва да бъдем внимателни до каква степен децата трябва да бъдат ангажирани. Със сигурност не изцяло. Особено с I и II клас, където още усвояват ръкописно писане, четене, смятане и базови умения. Хубаво е да има внимателно съчетаване на технологии с класически методи.

Трябва да е по-интересно и разбираемо за децата и да бъдем по-разчупени.

- Какви ползи ще донесе дигитализацията на образованието?

- Сред основните задачи на образователните системи е да подготвят квалифицирани хора. След 4-5 години, ако можем да кажем, че мнозинството от децата в училище имат дигитални умения и критично мислене, значи сме постигнали целите си.
Те ще имат
предимство на
пазара на труда
След няколко години, когато си потърсят работа и започнат да градят кариера, подходът им ще е съвсем различен.

Дали сме още един голям инструментариум на тези млади хора да се реализират успешно.

В момента ние се конкурираме по навлизане на облачни технологии с най-напредналите държави в света.

- Напоследък има голям интерес към учителската професия.

- Възраждането на учителската професия е една от добрите новини през последните години. Това се дължи на добрата политика, провеждана от държавата и министерството на образованието. Има ясна стратегия за повишаване на доходите на работещите в образователната система.

В критична ситуация преосмисляме значението на редица традиционни професии като лекари и учители.

В Пловдив никога не сме имали силен недостиг на педагози, но пък е хубаво да има по-голяма конкуренция за преподавателските места.