Владо Пенев: В такси чух, че с Григор Димитров ни платили да казваме, че сме имали COVID

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9346747 www.24chasa.bg
ВЛАДИМИР ПЕНЕВ СНИМКА: ВЕЛИСЛАВ НИКОЛОВ

Преди няколко дни обичаният актьор изненада хората около себе си, като сложи тениска с лика на д-р Тома Томов от Александровска болница. Това е докторът, който помогна на Пенев да се излекува, след като се зарази с коронавируса.

Защо е решил да направи този жест, какви са празничните традиции в дома му и какъв е животът след COVID-19, разказва един от най-талантливите ни съвременни актьори в интервю специално за “24 часа”.

- Защо сложихте на тениска лика на д-р Тома Томов, който ви излекува от коронавируса, г-н Пенев?

- Оказа се, че никога не съм виждал лицето на доктор Томов. Познавам гласа му и очите му от контактите ми с него. Когато сме се виждали, той винаги е бил с маска и предпазни средства, каквито лекарите трябва да носят. Когато видях негова снима във фейсбук, си казах: О, ето как изглежда. И

образът му стана цял

пред мен

Той проявяваше огромна загриженост, беше изключително мил и внимателен към мен, а и към всички останали пациенти, с които съм го виждал да общува. Реших това да бъде мой личен жест към него. И когато се видим с приятелите, които съм пращал при него да ги лекува, след това да им покажа как изглежда той. Дотам се простираха амбициите ми.

Аз бях на домашно лечение, а всеки ден той ми се обаждаше по няколко пъти, за да ме чуе как съм, да следи състоянието ми. Сега си давам сметка, че не съм бил с толкова лека форма, по лекарствата, които ми е предписал. Оказа се, че те се дават на сериозно болните. Първоначалната информация, която имах, като се заразих, бе, че ще мине бързо и лесно. А то не беше нито бързо, нито лесно. Бях болен един месец почти. Тежката фаза беше около 10 дни. Сега си спомних как, за да отида на контролен преглед и на изследвания, ходех пеша от вкъщи до Александровска болница. Не можех да взема такси, нито да помоля приятел да ме вози, все пак бях в карантина. Опаковах се и тръгвах пеша. В ранната фаза на болестта нямах никакви сили, беше толкова мъчително да ходя дотам, макар да е само на 2 км от дома ми. Аз обичам да ходя пеша, никога не би ми било проблем, а тогава ми беше толкова тежко - спирах, почивах. Та очевидно ми е предписал адекватните за моето състояние лекарства, за което отново му благодаря.

- Близките ви са били доста притеснени, когато сте се заразили. Но имаше ли и хора, които не вярваха, че сте с коронавирус?

- Да, наистина, близките ми от първия момент са убедени, че има такова нещо като коронавирус, и вземат мерки да се пазят. Например още от март моята племенница премина на работа от вкъщи и няколко месеца не беше излизала дори. И дъщеря ми, и аз, и племенницата ми вярваме, че по този начин се предпазваме не само ние, но и вършим това, което всички трябва да направим.

Стараем се да не бъдем

в тежест на здравната

система, която е в

състояние на война и

в крайно напрежение

Потърпевши са българските лекари, които като своите колеги по света изпитват огромни трудности. Няма нито една здравна система в другите държави, която да е облекчена в ситуацията на пандемията. Нашата отговорност е да се опитваме да не ѝ създаваме допълнителни проблеми, като пазим себе си и околните.

Но наистина има огромно количество хора, които не вярват в заразата. Лично се сблъсках с такъв случай. Пътувах в такси и шофьорката ми обясни как според нея COVID-19 не съществува, защото няма нито един познат, нито един клиент, който да е боледувал. Беше през септември, когато не бяха толкова много заразените.

- Вие дадохте ли себе си за пример?

- Да. Казах ѝ - аз съм тук, бил съм болен, има такава зараза. А тя ми отговори: Е, хайде сега,

всички знаем, че на вас и

на Григор Димитров са ви

платили, за да казвате, че

сте болни от COVID-19

Аз не можах да повярвам. “Това не е вярно!”, възмутих се. И я попитах как да я убедя, че е истина. “Е, да де, какво друго ще кажете, като вече сте взели парите”, отговори ми тя.

- Наближава Коледа. Имате ли семейни традиции за празника от детските ви години досега?

- Аз съм израснал в социализма и големият празник беше Нова година, когато идваше и Дядо Мраз. Винаги съм се чудил защо, при положение че всичките ни песни са коледарски, какво е това Дядо Коледа, пък чакам Дядо Мраз.

Баба ми беше много религиозна и спазвахме християнските традиции. Задължително празнувахме и Бъдни вечер, и на следващия ден Коледа. Това бяха семейни и важни празници.

- Кой е бил най-хубавият ви подарък от Дядо Мраз?

- Нямам спомен. Но си спомням много добре за подаръците на моята дъщеря Яна за една Коледа. Тя е родена през 1990 г. и искаше подаръци от Дядо Коледа в едни много бедни години. Сигурно е било 1995-а. Тя си беше поръчала много неща, които не знаех как ще ѝ осигурим. Накрая се оказа, че всичко, което Яна иска, все пак ще го получи. Намерих камера и направих видео как тя се събужда на сутринта, аз ѝ казвам: Янче, тук май е минал Дядо Коледа, виж какво ти е оставил. Това беше най-фантастичното нещо, което съм снимал някога - дете да открие, че всичко, което е поръчало от Дядо Коледа, той му го е донесъл.

- Сега на празника с Яна и с племенничката ви ли ще сте? Ще има ли питки, сарми?

- Да, заедно ще сме. Но в нашето семейство не правим питка с късмети. Моят дядо Васил - бащата на майка ми, е албанец, който идва в България. Те са албанци християни и от тях сме наследили да си правим постно ястие, което прилича на лазаня. Прави се от постни палачинки - без яйца и масла, а само с брашно и вода. То е бедно ядене, казва се петула и в него се слагат паричката и късметите. Аз слагам на всяко парче - да има богато. На всеки искам да има късмет. Това на Бъдни вечер, а на Коледа готвим месата.

- Децата много ви се радват. Често заради бялата брада ви свързват и с Дядо Коледа. Знаят ли децата, които идват при вас да ви заговарят, какво всъщност работите?

- Децата обикновено ме свързват с един образ - било с Дядо Коледа, било с герой от сериал - “Под прикритие” или “Откраднат живот”. Само с един, не с повече мои герои. Или съм професор Цонев, или съм Дядо Коледа. Телевизията е нещото, което бързо те прави популярен - влизаш в домовете на толкова хора, но истинската проверка за това колко добър си в тая професия се случва в театъра.

- Случвало ли се е някое дете да ви каже какво иска за подарък, като си мисли, че вие сте Дядо Коледа?

- Случи ми се нещо друго. Беше преди година. Разговарях с едни хора по работа и тяхното детенце ме извика и ме попита: Може ли да ти кажа нещо на ухото. Да, разбира се, отговорих. Тя се приближи, аз я вдигнах да седне до мен и

прошепна на ухото ми:

Аз знам, че ти си

Дядо Коледа! Но няма

да казвам на другите

Искаше да ми го съобщи само на мен, да си остане между нас, че тя знае кой е истинският Дядо Коледа. Беше толкова мило!

- Въпреки пандемията тази година успяхте да попътувате малко - на рождения си ден отидохте в Дубай.

- Започнах годината фантастично. С дъщеря ми Яна бяхме в Аржентина, на водопада Игуасу. Там пристигнаха от Бразилия Теодора Духовникова със съпруга си и двете им сладки момиченца. Беше фантастично. През април трябваше да заминем за Италия същата група колеги артисти, които бяхме в Испания миналата година. Но пандемията дойде и отпадна това пътуване. За Дубай се организирах, защото имах възможност да празнувам рождения си ден там. Оказа се, че дотам летят самолети.

- Трябваше ли да си направите изследвания, преди да пътувате?

- Да, трябваше да си направя PCR тест 72 ч преди пътуването, след това при пристигането там няма карантина. Въпреки че са отворени за туристи, голяма част от заведенията, от хотелите не работят. Навсякъде се ходеше с маска - и по улиците, само на плажа можеше да си без маска. Сутрин закуската не е на шведска маса, а ти носят храната в стаята, за да намалят контактите между хората.

- Поне вечерта на рождения си ден празнувахте ли в ресторант?

- О, да. Бяхме на заведение, беше много хубаво. Ходихме и до пустинята.

Аз исках да отида до

Абу Даби, който

е в съседство,

за да видя Лувъра там, но се оказа, че имат други правила. Ако вляза в Абу Даби, трябва задължително да изкарам 14-дневна карантина. Аз бях там за 4-5 дена и се върнах за представление в Народния театър. А когато кацнах, разбрах, че представлението пада.

- Хареса ли ви в пустинята?

- Да, яздих камила, пробвах всички атракции. Получих от приятели за рождения си ден подарък - тяхната национална дреха, която е като роба, много луксозна - от коприна, с шал от кашмир. И реших на вечерята в пустинята да отида така облечен.

- Какъв е животът след COVID?

- Нямам идея, не е дошъл. Имам колеги, които са свободни артисти и в момента нямат никаква реализация, тоест никакви доходи. Това е съвършено неясна перспектива, защото никой не знае докога ще продължи пандемията и дали, като свърши, ще можем да се върнем към нормалния си живот и по какъв начин ще стане това.

Как да планираш какво да

правиш след 2-3 месеца,

когато не знаеш какво

ще стане утре?

Но не ми се струва добре да се отказваш от действителността и да се прикриваш в измислени теории.

- А по-леко ли му е на човек, който вече е бил болен от коронавирус, изпитвате ли по-малко притеснения?

- Продължавам да спазвам всички мерки. Никой не знае колко време не можеш да се заразиш, след като си го прекарал. Твърдят, че има памет в клетките и при евентуално повторно заразяване би трябвало да мине по-леко.

- Трябваше ли да се отдалечим на два метра, за да осъзнаем колко е важна близостта ни с хората около нас?

- Очевидно, да. Ние всъщност осъзнаваме положителните, важните неща чак когато ги нямаме. Тогава си даваме сметка колко е важна близостта, когато ни е забранена. А иначе я приемаме за всекидневие.

- Някои актьори казват, че много искат с работата си да накарат хората да се чувстват по-малко самотни. При вас така ли е и как става сега, когато малко хора ходят на театър, а и салоните работят при 30% заетост?

- Във време на криза сериозните мерки трябва да се отнасят за всички. Разбирам желанието на някои хора да поддържат относително нормален начин на живот и да имат необходимост да ходят на театър. Това е великолепно. Само че, макар и с маска, макар и с предпазни средства, е рисково, ако не за публиката, то със сигурност за актьорите. Предпочитам да няма представления за определен период от време, за да можем след това да се върнем към нормалното им провеждане. В този им вариант сега е нарушена цялостта им. Най-ценната в театъра е енергията, която се обменя между актьорите и публиката. А така - през маската на зрителите, през напрежението на актьорите дали са здрави колегите, във всяка свободна секунда зад кулисите да се дезинфекцираме, се създава друго нещо, което за мен не е театър.

В същото време, ако забраняваме да се ходи на театър, държавата трябва задължително да помисли за свободните артисти. Те са най-уязвими.

- Какво си пожелавате за Коледа?

- Да сме здрави. Това е най-важното.

  • 151 депутати решиха България да остане без администрация

    151 депутати решиха България да остане без администрация

    С приемането на така наречения мораториум върху решенията на кабинета “Борисов 3” парламентът всъщност суспендира работата на правителството. Казано иначе, това означава, че от този момент България остава без изпълнителна власт. Водени вероятно от революционен плам час по-скоро да изпратят в историята ерата на Борисов, 151 депутати
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си