2021: Рязка промяна след юни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9373491 www.24chasa.bg

Дъното на кризата е зад гърба ни

Възстановяването на растежа ще тласка нагоре цената на петрола

Ще оцеляват не най-големите, а най-приспособимите бизнеси

Вижте прогнозите на икономистите за 2021 г. Те отговаряха на въпросите:

1. Ще излезем ли от кризата до края на 2021 г.? Икономиката ще расте ли и с колко? Какви изненади може да очакваме в икономически план.

2. Кои сектори очаквате да са в подем и кои - в спад?

3. Ще расте ли лихвата?

4. Ще растат ли доходите?

5. Идва ли висока инфлация?

6. Къде ще е изгодно да се инвестира?

1. Възстановяването започна още през юни – както в големите икономики на ЕС, така и у нас. Измеренията му са видими в почти всички индикатори – индустрията бързо рестартира, глобалната търговия тръгна отново, азиатските развиващи се икономики отново са в бърз подем, износът веднага следва нарасналото търсене; вътрешното потребление и продажбите на дребно в някои европейски страни през октомври са вече по-високи от 2019 г.

Със сигурност огромните субсидии за поддържане на заетостта и доходите на работещите и покриване на част от загубите на бизнеса изиграха своята роля за това бързо оттласкване от парализата на март-април. И тук трябва да отчетем огромната разлика в отговора на ЕС на тази криза с този на финансовата през 2008 г., която в еврозоната се превърна и в дългова, с последиците от която все още се борим.

Новите ограничителни мерки ще имат негативен ефект през декември и първите месеци на 2021 г., но той ще е многократно по-слаб от случилото се през пролетта на 2020 г. И в останалите страни, и в България потребители и бизнес постепенно се адаптираха и влязоха в клишето “живот с вируса”; ако погледнете данните за международния транспорт например, ще видите, че

през декември 2020 г.

повече камиони

преминават през

границите на България

от декември 2019 г.

– а през април имахме спад до 45%.

Растежът през 2021 г., извън сценарий за по-страшна здравна криза от това, което виждаме в момента, е неизбежен – дъното остана зад гърба ни. Но въпросът е колко бързо ще се възстанови икономиката. Различни институции, включително българското правителство, дават широк диапазон – от 2,5% до 4,1%. Появата на действаща ваксина според мен ще промени из основи политиките и поведението на потребители и бизнес, защото очакванията вече ще са, че пандемията е към края си. А това дава хоризонт за планиране, за инвестиции, за политики отвъд непосредствената битка с ежедневието – ако има достатъчно основание да вярваш, че

тази зима е

последната

с локдаун и пълни

болници, това дава

перспектива

за нормалност, което само по себе си стимулира активизиране на бизнеси и увеличаване на потреблението.

За България ще е важна инвестиционната активност. Решенията в частния сектор ще са движени от общата перспектива на бизнес средата, но и от активни мерки като например ефективна подкрепа през индустриалните паркове.

Продължаваме да сме зависими от чужди инвестиции – привличането на големи бизнеси както в индустрията, така и в услугите, може рязко да промени скоростта на възстановяването. Важно ще е доколко банките ще възстановяват отпускането на нови кредити. Публичните инвестиции също ще окажат въздействие, но

в изборна година

и очакване на ново

правителство

трудно може да се прогнозира каква част от инвестиционните проекти ще се осъществи. Струпват се както приключване на много проекти, финансирани по оперативни програми от старата финансова рамка, така и възможности да се разходват средства от плана за възстановяване. Последното може би трябва да е приоритет на новото правителство – бърз старт на реформите и бързо започване на поне част от дейностите, предвидени в националния ни план. Това може да се случи още през втората половина на 2021 г.

 2. Ще започна със секторите, които останаха зад борда на възстановяването през 2020 г. – международния туризъм и въздушния транспорт. За България масовите организирани чуждестранни туристи са сериозен фактор и се видя, че българите с почивки по семейните хотели на Южното Черноморие далеч не могат да компенсират срива. Отново ключов ще е обхватът на ваксинация – ако до юни ваксините са достъпни за всички, то страхът от пътувания, както и ограничителните мерки няма да са фактор. Зимният ски сезон обаче изглежда труден за спасяване, извън местния пазар и евентуално малък дял от посещенията от съседни страни.

Все пак трябва да отчитаме, че ударът по транспорта, конференциите, туризма не е единствено резултат от ограничения, наложени от правителствата. Част от хората, и с право, са загрижени за здравето си – дори да си извън най-рисковата група, перспективата за двустранна пневмония в претъпкана болница (ако има легла) не е приятна. В този смисъл,

страхът наложи

преосмисляне

в поведението,

което може да остави трайна следа у част от хората, а оттам – и в бизнесите. Освен това шокът стимулира промяна – без тази криза вероятно щеше да отнеме десетилетие дори да се експериментира с онлайн обучение, много хора щяха да продължат да си плащат сметките на опашките на гишетата, а в много фирми щяха да продължат да харчат бюджети за самолети, хотели и конферентни зали за срещи и обучения.

Накратко, дори в оптимистичния сценарий част от хората ще работят от вкъщи, част от търговията ще мине трайно онлайн, част от корпоративните комуникации ще останат във видеоконферентна среда. Тези, които са открили велосипеда, ходенето пеш или почивката с кемпер, вероятно няма напълно да се върнат към старите си навици. Съвсем реалистично е да излезем от тази криза с по-малък като значение сектор, свързан с физическия контакт между хора – заведения, барчета, развлечения, обучения, семинари – но така също и традиционна търговия в молове.

Както изглежда, инфраструктурното строителство ще се активизира за изпълнение на вече договорени проекти по оперативните програми, но и в очакване на старт на нови инвестиции за сметка на плана за възстановяване.

Износителите могат да се превърнат в мощен двигател на растежа. В някои азиатски икономики (например Виетнам, но и Китай)

данните през есента

са такива, че все едно

не е имало пандемия;

там потенциалът за растеж на инвестиции и потребление е огромен. Огромният фискален стимул в ЕС, и особено програмите за насърчаване на трансформациите на икономиките и вътрешното производство ще дадат допълнителен аргумент за създаване и разширяване на индустрия в България – стига да водим умни икономически и данъчни политики, за да се преборим с останалите конкуретни в региона.

 3.  Не изглежда ЕЦБ (а и централните банки в другите развити икономики) да имат идея как да излязат от капана на изключително меката парична политика и нулевите или отрицателните лихви. Това вероятно ще остане и картината през 2021 г. На вътрешния пазар в България обаче лихвата е отражение и на риска за страната като цяло и индивидуалния риск на клиента. Доколкото за първия риск вече издържахме няколко своеобразни теста – България през 2020-а не е България през 2009-а – очакваното преструктуриране на бизнеси и загуба на работни места със сигурност ще направи банките по-предпазливи. Дори да няма вдигане на номиналните лихви,

ще се затегне

достъпът за част

от потенциалните

получатели,

особено в засегнатите стопански сектори. Всичко обаче отново зависи от скоростта, с която България отново стъпи на траекторията на ускорен икономически растеж с висока заетост.

4.  Според мен – да. България е част от общия пазар на труд в ЕС и е с най-ниските номинални доходи, разликите още са много големи. Независимо от съкращенията в засегнатите сектори и увеличената безработица в момента тези дългосрочни фактори не могат да се заобиколят.

Може да има леко забавяне, но толкова – така че работодателите да планират повишаване на производителността чрез инвестиции и преструктуриране така, че да могат да плащат увеличаващи се заплати.

5.  Засега не, но възстановяването на растежа, особено когато вече е съпроводено с инвестиции и строителство, ще тласка нагоре цените на ключови суровини – метали, петрол и т.н.

6. Кризата много ясно показа, че оцеляват не най-големите, а най-приспособимите. Всеки бизнес модел, в който е заложена способност за адаптация към нови условия и предизвикателства, успява да оцелее и после да расте.

  • Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Впечатляващи са резултатите от само една полицейска акция на пътя. За 24 часа в Пловдив и областта от проверените близо 1100 автомобила 24 шофьори останаха без книжка, двама са в ареста за подкуп, дрогираните с амфетамин и канабис са осем, а пияните са четирима, като един от тях е с рекорд от 3,24 промила алкохол в кръвта
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност