Николай Младенов трябва да се върне, но не в България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9376763 www.24chasa.bg
Николай Младенов СНИМКА: РОЙТЕРС

Как българинът стана такава звезда в ООН?

За последните няколко години Николай Младенов успя да накара сериозните световни играчи да приемат, че един българин може да бъде толкова висока топка в международната дипломация. Когато Кремъл и Белият дом са на едно мнение за някого, а в същото време той се радва на подкрепа едновременно от Биби Нетаняху и “Хамас”, трябва да се съгласим, че този човек очевидно има сериозни качества.

Затова за никого не бе странно, когато се разбра, че от Йерусалим, където бе специален координатор за близкоизточния мирен процес, генералният секретар на ООН изпраща Николай Младенов като специален пратеник за Либия, но със специално преформатиран (сякаш точно като за него) мандат в Женева.

Младенов успя да изненада всички, когато в предпоследната седмица на декември обяви, че си подава оставката за поста в Женева - назначение, за което мнозина високопоставени служители на ООН биха убили.

“Ню Йорк Таймс” лансира версията, че това е заради сериозен здравословен проблем, а медиите в България, естествено,

видяха задкулисие,

конспирация и таен план

Николай Младенов да оглави

следващото правителство.

Всеки, който познава поне малко Младенов или гледа в по-широк фокус от центъра на пъпа си, би трябвало да е наясно, че версията за бъдещото му премиерство е смехотворна.

Да изоставиш най-лелеяната кариера на света (защото ООН е Олимпът на световния кариеризъм), където всички те тачат и имаш удивителни успехи, на “ти” си със световните лидери, за да се върнеш в българския политически киреч, където ще те оливат с помия всеки ден от мандата ти, който я продължи 3-4 месеца, я не. Да не говорим за световната практика всички бивши премиери и президенти да се борят за такива позиции, каквито ООН досега безрезервно гласуваше на Младенов.

Как Николай Младенов стана такава звезда в ООН? Като министър на външните работи в първото правителство на Борисов той постигна известни успехи, особено след като наследи на поста Румяна Желева, но по средата на мандата си вече бе разочаровал твърде много хора. В България е така, библейската истина, че никой не е пророк в собственото си село, важи с тройна сила.

Затова Младенов побърза да намери спасение в международната дипломация и замина за Ирак. След мандата в Багдад, който в никакъв случай не бе нито лесен, нито удобен, той излезе по-уверен във възможностите си за многостранна дипломация. А най-важно е, че тези негови възможности бяха оценени и от ръководството на ООН и лично от тогавашния генерален секретар Бан Ки Мун.

Това, което не може да му се отрече на Младенов, е неговата изключително добре развита дарба за комбинативност. И ако на българска почва с това качество по-скоро рискуваше да го заклеймят като “фурнаджийска лопата”, то в дълбоките води на световната политика да си комбинативен, значи да имаш здрави хриле, за да се гмуркаш добре.

На поста в Йерусалим вече тази му комбинативност заедно с умението в един кратък делови разговор много добре да обясни на отсрещната страна какво иска го превърнаха в играча на международната сцена, когото всички вече познават.
В Йерусалим Николай Младенов и екипът му успяха да договорят примирие между Израел и “Хамас”. И от 2014 г. до ден днешен това е най-дългото примирие между двете вечно враждуващи страни.

Ето това светът го дължи

именно на българина Младенов.

Като човек, който следи от години случващото се в Близкия изток, и още повече като журналист, който го е критикувал ужасно, докато беше външен министър на България, мога да си позволя да го кажа, без някой да ме заподозре в ненужно слагачество.

В израело-палестинския конфликт Николай Младенов успя да се превърне в истински гарант не само за двете враждуващи страни, но и за всички замесени на терен дългогодишни играчи - американци, руснаци, египтяни, йорданци, емиратци, катарци...

Тихо и без излишни движения той създаде инфраструктурата, платформата за комуникации в този размирен район. Изгради и доверени отношения с лидерите на важните страни контрагенти, които през годините са имали доста противоречащи си интереси.

Още от Багдад Младенов е в безупречни отношения с американците, но вече в Йерусалим той влезе в динамичен контакт с руснаците. И вероятно се е виждал със Сергей Лавров и с неговия заместник и специален пратеник на Путин за Близкия изток Михаил Богданов повече, отколкото всички български външни министри накуп през последните 15 години.

Успя да се хареса

дори на египтяните,

които винаги са следили скептично всеки представител за Близкия изток, убедени, че те, египтяните, са най-добрият посредник за региона. Без да ги кара да ревнуват или да смятат, че им отнема палмата на първенството в близкоизточното посредничество, Младенов всъщност доведе “Хамас” и Израел до съгласие за влизане в индиректни преговори. Това се случи през лятото на 2018 г., след като друг български дипломат от екипа на Младенов - Мирослав Зафиров, води на оперативно ниво преговори с групировката в Газа.

Но цялата рамка бе зададена именно от Младенов и пак той накара т.нар. Квартет и всички останали страни в региона да я приемат. И Катар, и ОАЕ. А за всеки, който познава региона, е ясно какво непостижимо геройство е Доха и Абу Даби да са на едно мнение за каквото и да било.

След всичко това Младенов нямаше как да не бъде безапелационен фаворит за посредник на ООН по Либия. Руснаците веднага му дадоха окей, след като Михаил Богданов увери военния министър Шойгу, че българинът е човек, на когото може да се вярва и да се разчита, въпреки политическата конюнктура между Москва и София. На него заложиха и италианците, от които в самото начало дойде инициативата. Египтяните и емиратците - също.

От всички съществени международни играчи на либийския терен само турците като че ли запазиха мълчание. Вероятно от чувство на такт и уважение към досегашната представителка на ООН за Либия Стефани Уилямс. Тя освобождава поста, шеговито наричана “човекът на Анкара” в Северна Африка.

Отказът на Николай Младенов в последния момент да замине за Женева е озадачаващ. Той буди

недоумение навсякъде -

от Вашингтон през Кайро

до Москва и Рим.

Разбира се, съобщението за здравословното му състояние не бива да се омаловажава, но в случая то бе раздухано от камбанарията на “Ню Йорк Таймс”, сякаш Младенов е едва ли не на смъртен одър, а това ни най-малко не е вярно. Да се надяваме, че той ще преодолее много бързо това временно неразположение и ще се съгласи да поеме поста, за който толкова много страни са разчитали истински на него. А от репутационна гледна точка най-много България.

Защото като човек, изкарал в Либия цялата СПИН драма в Бенгази и видял как пропагандата на Кадафи превърна България в почти мръсна дума, мога категорично да заключа, че няма по-добър вариант за посредник на ООН в Либия от българина Николай Младенов.

Затова би било добре той да се върне. Но не в България.

  • Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Амфетамин, канабис, вино и ракия - иди, че карай без страх

    Впечатляващи са резултатите от само една полицейска акция на пътя. За 24 часа в Пловдив и областта от проверените близо 1100 автомобила 24 шофьори останаха без книжка, двама са в ареста за подкуп, дрогираните с амфетамин и канабис са осем, а пияните са четирима, като един от тях е с рекорд от 3,24 промила алкохол в кръвта
  • Георги Марков

    Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп!

    От президентския стол на Велика Америка слиза Доналд Тръмп. Най-голямата политическа жертва на коронавируса, но на световната политическа сцена остава явлението тръмпизъм. Не на глобализма ! Да на патриотизма! Да на националния суверенитет ! Да на защитата на границите от незаконни мигранти ! Да на националната идентичност