Туитър направи подарък на Тръмп

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9405047 www.24chasa.bg
Мохамед Халаф

Президентът Тръмп знаеше, че е победен, но не искаше да напусне полесражението без излишен шум. По-добре разбираме позицията му, ако погледнем назад през последните четири години. Целият този период бе всекидневно извиване на ръце и борба за надмощие между него и опонентите му. Ето защо той искаше да делегитимира новоизбрания президент Байдън още преди да е встъпил в длъжност по същия начин, по който демократите поставиха под въпрос президентството му с твърденията за руска намеса и с опитите си да го отстранят. Всичко това е приемливо там, където партийните пристрастия не оставят място за морала. Наподобява боксов мач без правила, в който опонентите се бият до кръв.

На 6 януари тази година все още действащият президент Тръмп насъска привържениците си да демонстрират пред Конгреса. Но всичко излезе извън контрол, когато тълпите щурмуваха сърцето на американската демокрация - Капитолия. Това бе погрешен ход, който Тръмп осъзна със закъснение, а след това побърза да се дистанцира от нападателите на Белият дом. Но тази грешка му спечели критики дори сред редиците на републиканците. Несъмнено инцидентът го принуди да смени радикално тона си и да признае поражението, обещавайки плавен преход към новото управление.

Два дни по-късно обаче Twitter направи безценен подарък на уязвения и победен президент, затваряйки завинаги акаунта му. Така за един ден Тръмп се превърна от агресор в жертва. При това не само жертва на своите опоненти, но и на глобалните социални мрежи, които се опитват да му наложат своята цензура. Несъмнено това и ще бъде основният рефрен в следващата му политическа реч или в бъдещата му предизборна кампания, ако спази обещанието, че ще се кандидатира отново за Белия дом след четири години.

Въпросът, който си задаваме днес е: имаше ли основание Twitter да затвори акаунта му? Отговорът дойде бързо от републиканския сенатор Линдзи Греъм: “Как може Тръмп да бъде забранен, а Хаменей да бъде допуснат в Туитър?!”. Бих добавил: не само Хаменей, но и "Ал Кайда", ИДИЛ, "Хизбула", хутите и Хамас, Ислямски джихад и други подобни, които „ни радват“ с присъствието си в тази медия, при това без да крият истинските си имена.

Гостоприемните платформи

От няколко години насам социалните медии като Twitter, Facebook, Telegram, YouTube и други се превърнаха в удобни платформи за пропагандата на терористични банди. Те ги използваха за вербуване на бойци от редиците на Ал Кайда, ИДИЛ, Боко Харам и други подобни. И плодовете на тази пропаганда не закъсняха: голям брой убити невинни хора, обезглавени професори, разрушени театри, окървавени коледни базари и т.н. Но нито Джак Дорси, нито Зукърбърг, не предприеха нищо и бяха принудени да вземат палиативни мерки едва след натиска от страна на редица влиятелни държави. Въпреки това, тези социални медии продължават да бъдат използвани от ислямистите и терористите и понастоящем, разпространявайки чрез тях призиви към насилие и фалшиви новини. 

Задушаване на свободата на изразяване и на демокрацията

Трябва да се отбележи, че Twitter и преди се намесваше в междупартийната борба, позволявайки си да заличи туитове на президента, както и съответните коментари и линкове. По такъв начин Twitter се превърна от равноотдалечена социална платформа в инструмент на партийната борба. Критиците на тази медия справедливо отбелязаха, че ако иска да влезе в подобна роля, Twitter трябва да прегледа и елиминира милиони съмнителни туитове. Именно това накара собственика ѝ тогава да се дистанцира от този похват, прехвърляйки отговорността за стореното на свои служители.

Въпреки обосноваността на критиките към редица провокативни туитове на Тръмп, не може да се отрече, че те са част от свободата на изразяване, гарантирана в условията на демокрацията. Обратното – затварянето и заличаването на акаунти (при това, както бе обявено - завинаги) дава аргументи на критиците по адрес на големите социални мрежи, че са компрометирали своята политическа неутралност, заменяйки я с политкоректност. Тези медийни монополисти подкрепиха левицата, изолирайки голям брой привърженици на Републиканската партия и консервативно настроени потребители. Всички те сега търсят други платформи, след като със закъснение осъзнаха, че са се оказали лишени от достъп до въпросните социални медии. В тази ситуация се засилват критиките, че са влезли в ролята на Големия брат, задушавайки мнения и възгледи, които противоречат на светогледа на собствениците им.

Това е кулминацията на продължителен процес, започнал след идването на власт на Тръмп преди четири години. От самото начало на неговия мандат най-влиятелните американски медии заеха враждебна позиция спрямо Белият дом, активно участваха в преминалата всякакви граници война на думи и допринесоха за политическата поляризация в САЩ. Това беше и отстъпление от традиционната надпартийна роля, отличавала дотогава американските и западните медии, което допринесе за унищожаването на свободата на изразяване и редакционната независимост не само в Америка, но и по света. Реномирани медии се превърнаха в проводници на „правилното мислене“ и в пример за двойни стандарти в журналистиката.

Ако се върнем към прочутото интервюто на журналистка Лесли Стал с Доналд Тръмп през 2016 г. в предаването „60 минути“ на CBS можем да открием „вредата“, която е причинил той на медиите. Тя попита Тръмп защо той се фокусира толкова много върху медиите, на което той отговори: „Колкото повече го правя, толкова повече никой няма да им повярва“.

Неубедителни аргументи и двойни стандарти

Аргументите на Twitter не са убедителни. Не можеш да заличиш акаунта на държавен глава, при това с милиони последователи, без да компрометираш идеята за равнопоставеност в социалните медии. Собственикът ѝ Дорси добре знае, че последователите на Тръмп по целия свят надхвърлят 88 милиона души. Тогава защо предприе подобна стъпка? Очевидно е, че целта е да отслаби Тръмп и да го лиши от популярността, която самият Twitter бе улеснил през изминалия четиригодишен период. Това е ефикасен ход, тъй като прекъсва най-мощното средство на отиващия си президент за комуникация и мобилизиране на електоралната му база. Без Twitter на първо време Тръмп ще бъде в тотална изолация. При подобна ситуация вече е немислимо той отново да попадне в светлината на прожекторите, на която неизменно се радваше напоследък. Сега единствената надежда за отиващия си президент, изолиран от Twitter, Facebook, Instagram и други, е да лансира своя платформа, която да събере разпилените  привърженици. Но това е бавен и скъп процес.

Дни преди края на мандата на Тръмп, звучат различни мнения относно това, дали управлението му е единствената причина за спада на доверието в американските медии или има други, по-дълбоки причини за това. Във всеки случай няма съмнение, че Тръмп изигра ролята на катализатор на този процес. Но това не може да обясни или оправдае факта, че голям брой журналисти, репортери и водещи на програми изразяват притеснения и се оплакват от трудностите, с които се сблъскват, докато вършат работата си. Освен това международният доклад за медийните свободи посочва тази година увеличаване на случаите на тормоз, заплахи и ограничения, налагани на журналисти.

Днес възможностите на Тръмп да влияе са в медийно-клинична смърт. В тези условия ще му бъде много трудно да постигне реванш. Но кой знае, всичко е възможно.

  • Да стават ли партийните лидери министри, или да стоят в парламента

    Да стават ли партийните лидери министри, или да стоят в парламента

    Докато продължават преговорите за редовно правителство, на дневен ред идва важният въпрос да стават ли партийните лидери министри, или да останат в парламента. Темата е особено актуална, тъй като в новата коалиция (ако подпишат споразумение) лидерите ще са повече от пръстите на едната ръка. За водачите на “Продължаваме промяната” работата е ясна -
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо