Георги Рачев: Леко се разминахме сега, преди 10 години Струма отнесе Е-79

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9408498 www.24chasa.bg
проф. Георги Рачев

Климатът се променя, тенденцията е за късна зима и хладно начало на пролетта. Март и април най-вероятно ще са под температурните норми, казва климатологът проф. Георги Рачев

Още акценти от интервюто:

За броени дни половин България е с 2 преизпълнени месечни норми за валежи, на места и с 3

Добре че язовирите са пълни. Няма как да посрещаш милиони туристи на морето, ако няма с какво да ги изкъпеш

Декември беше средиземноморски, сега зимата най-после идва. Но като цяло ще е с температури над нормата

Феномен е само това, което се случи в Трън - Ерма не е била с такъв отток от четвърт век

Сезоните твърдо са си 4. Не знам кой измисли преди години, че зимата и лятото се сливат

Най-после трупа истински сняг в планините, миналата седмица пороите го стопиха

Проблемният яз. “Камчия” удвои обема си, това е добре за Варна и Бургас

- Проф. Рачев, спира ли наистина да вали?

- Валежната обстановка практически приключва. Тъй като ще стане по-студено, отделни снеговалежи може да се наблюдават в планините. В равнините повече от 2-3 сантиметра сняг не може да се очаква, и то в северозападната половина на България. Големият дъжд си отиде.

Нови значителни валежи със стопански характер евентуално може да очакваме чак след седмица, ако въобще се появят.

Средиземно-

морските

циклони ще

минават

малко

по-южно

от нас

и валежната зона ще захваща по-малки територии от България. Така или иначе валежите, които паднаха от петък, са значителни и половин България вече е с 2 преизпълнени месечни норми на валежа, а има места и с 3. В Малко Търново за 2 дни се изваляха 150 л/кв. м, което е повече от 3 пъти месечната норма. В района на язовир “Калин” в Рила валежите бяха 180 л/кв. м в рамките на едно денонощие, в резултат на което и реките, и язовирът са пълни до отказ.

96 литра на кв. метър паднаха за денонощие в Благоевград. Много валеж беше измерен в Калотина, Трън, Драгоман. Много валя и на сръбска територия близо до нашата граница, появи се едно петно във водосбора на река Конска, която е в България. Валежите там достигнаха над 100 литра на квадрат, в резултат на това реката, която е приток на Струма, рязко повиши собственото си ниво и нивото на Струма.

- Случвало ли се е друг път такова нещо?

- Преди 10 години Струма отнесе пътя за Гърция. В продължение на 2 месеца, за да се стигне до българската част от Македония, трябваше да се минава през обходни маршрути. Това беше точно в началото на декември, когато студентите отиваха да честват празника си в Банско и не можеха да минат по Е79, тъй като водата отнесе платното и някъде 50 метра от пътя не съществуваше. Докато не запълнят дупката, за да не пропадне съвсем, загина шофьор на самосвал.

Откриха колата

чак след 3 дни -

толкова високо

беше нивото на

Струма

Така че случилото се тези дни не е нещо изключително. Феноменално е това, което се случи с Ерма в Трън. Тази река си приижда редовно. Толкова високо ниво на речния отток обаче не се е виждал може би през последните 20-25 години. Това означава, че преди това е имало подобни водни количества.

Спекулира се с

факта, че язовир

“Студена” е

изпускан и в

резултат на това

са станали

наводненията.

Точно обратното е. Яз. “Студена” спаси доста населени места от по-голямо наводнение, защото притокът в язовира на моменти беше над 15-16 кубически метра в секунда, а разходът беше от порядъка на 2 до 5 кубически метра в секунда, за да не прелее. Ако беше прелял язовир “Студена”, къде да отиде тази вода? Хората щяха да бъдат още по-зле. Язовирът послужи като буфер да поеме тези високи води и да може полека да го изпуска през следващите няколко дни, за да падне на ниво от около 21 милиона кубически метра, за да може да поеме пък пролетното снеготопене и да се напълни до отказ.

Перничани имат

минимум за една

година напред

вода,

стига да се използва за питейни нужди, а не за промишлени например.

Ситуацията е добре. Язовирите са пълни. Другият проблемен язовир “Камчия” от 1 декември до този момент има приток от приблизително 40 млн. кубически метра, т.е. за месец и половина той удвои обема си и е с разход от 10 милиона за Варна и Бургас.

Язовирите са пълни. При сериозното застудяване, което ни очаква от петък до Атанасовден, централите ще трябва да работят, защото потреблението ще бъде на своя максимум. Така няма да натоварим много енергийната ни система. Добре е, че се напълниха язовирите и заради туризма. Няма как да посрещаш милиони туристи на морето, като няма с какво да ги изкъпеш.

- Каква е прогнозата за зимата до края ѝ?

- Дотук декември беше много топъл. От петък ни очаква по-студено време. Зависи от това дали ще се задържи слаба снежна покривка. Ако има 2-3 сантиметра сняг, ще изстине по-бързо въздухът и през деня в котловини като София, Драгоман и Трън, пък и в местата между Стара планина и Средна гора температурите ще паднат до минус 12 - минус 15 градуса, а нищо чудно някъде да отбележим и под минус 15°. На много места ще наблюдаваме ледени дни. Това са дните, в които максималната температура не надминава 0 градуса. Максималната ще е минус 5 - минус 3 градуса.

Ще ни се стори

доста студено,

защото

свикнахме

на топло

Хубавото е, че в планините натрупа сняг. Там става все по-студено. Времето стана типично за януари. През миналите събота и неделя на височина 1500 м е валял проливен дъжд. А трябва да вали силен и гъст сняг. Тогава голяма част от малката снежна покривка се стопи. Сега продължава да трупа и да зазимява във високата планина, защото най-после зимата си дойде. Тя не се връща, защото не беше дошла до този момент. Ако не броим първите дни на декември, през цялото време беше почти средиземноморски климат.

Зимата като цяло е топла с температури средно за сезона между 1,5 и 2,5 градуса над нормата, а това е много. Въпреки студовете, които ни очакват, януари ще излезе с положителен знак и много валежи - 2 до 3 пъти над нормата почти за цяла България. Затова и в Софийско, и на други места излязоха подпочвени води. Срутищата и свлачищата винаги се проявяват и активизират, когато имаме обилни валежи. Свлачище е, когато целият склон се хлъзне по някаква наводнена основа, а срутището е падането на камъни и скали като това, което стана по пътя за Рилския манастир.

Ако трябва да сме реалисти, разминахме се с малко. С уважението ми към хората, които загубиха покъщнина, общо взето минахме сравнително безболезнено от такъв сериозен проблем.

Прогнозата е февруари да е по-топъл с 1,5 до 2 градуса.

- Променя ли се климатът на България и въобще на Балканския полуостров, преди дни плажовете на Гърция бяха пълни с хора по бански?

- Променя се. В неделя и понеделник в Гърция беше много топло. В половината от Южна Гърция и на остров Крит максималните температури бяха над 20-25 градуса. При температура на морето от 15-16 градуса имаше мъже, които се къпеха. Вече няма да става за плаж, защото и половината Гърция също ще попадне в капана на ледените дни. Свеж полярен въздух ще нахлуе от север над Балканския полуостров. На места в Босна и Херцеговина може да отбележим и минус 20 градуса.

Иначе

климатът се

променя. Зимите

стават по-меки Не че грее слънце от сутрин до вечер, но периодите с ниски температури, с обилни снеговалежи, с преспи и виелици стават по-малко и за кратко. Спомнете си какво беше през януари 2019 г. Между 4 и 10 януари имаше големи студове. През 2017 г. пък бях на леденото хоро и на връщане сви такъв студ, че в продължение на 5 дни температурата в София не се покачи над минус 10°. След това настъпи затопляне и забравихме. Ето, пак има студ и сняг, но по-рядко и за по-кратко време.

- Вече видяхме цъфнали кокичета, какво значи това?

- На мен ми изпратиха преди 10 дни. Топло е. Ако някои дръвчета са подлъгани леко да тръгнат, сега с това застудяване ще пострадат. В Хасково оня ден беше 18 градуса, а сме в средата на зимата.

- Каква пролет ни чака?

- Според дългосрочната прогноза ще имаме от модерните пролети с нормални температури. Може би март и април ще са около и малко под нормата. Напоследък се забелязва тенденция за късна зима, по-хладно начало на пролетта с нормални температури и валежи около и малко над нормата.

Началото на

лятото също ще

е модерно -

малко по-хладно

и дъждовно

Ако се спазва логиката от предишните години, през втората му половина ще е топло и сухо.

- Остават ли си 4 сезоните в България?

- Твърдо искам да кажа, че сезоните са си 4. Преди години не знам кой измисли, че зимата и лятото се сливат. Зимата и лятото по принцип са по-дългите сезони, а пролетта и есента са по-къси. Затова ни се струва, че д вчера беше зима и ето дойде лятото. Такъв е климатът.

Ние сме в най-южната част на умерения климатичен пояс. Но си има 4 сезона. Тяхната продължителност не е такава, каквато е например в Германия или Франция. Пролетта и есента са сравнително къси. Макар че есента стана толкова топла. Миналата година и през октомври можеше да се ходи на море.

Визитка:

Роден е на 11 октомври 1955 г. в София

Завършил е специалност “География” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Магистър по климатология и хидрология

Работил е в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН

Спечелил е конкурс за асистент в Софийския университет през 1982 г.

 Извървял е цялата йерархия от асистент до професор

  • Защо изобщо трябва да местят музея на авиацията

    Защо изобщо трябва да местят музея на авиацията

    Българската авиация безспорно има славни моменти в своята история и е чудесно, че има музей за самолетите, които е използвала нашата армия. Както и за родния принос в овладяването на Космоса. Този музей в момента е в Крумово, на десетина километра от Пловдив. Сега обаче военното министерство е решило да го премести в Пловдив
  • Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Коментар на седмицата №1: Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 188 000 прочитания: Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление