Широка коалиция? След година на омраза няма да стане без промяна в партийните върхове

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9412082 www.24chasa.bg

Ако в кампанията се фокусират върху дебат за националните приоритети... Но ГЕРБ, БСП, ДПС и всички други не са готови да удържат критиката на избирателите си

“Широка коалиция е работеща формула в кризи като сегашната”, каза бившият финансов министър Симеон Дянков пред "24 часа". Той предполага, че след парламентарните избори у нас може да се стигне до такава коалиция.

За широка или голяма коалиция у нас се говори периодично. Политолози и наблюдатели например спекулираха преди последните парламентарни избори - през 2017 г., дали след тях няма да се стигне до широка коалиция.

Сега идват новите избори, вече се знае и датата им - 4 април. Социолози прогнозират, че нито една партия няма да прескочи 50% подкрепа. А това означава тежки и сложни преговори за управляваща коалиция.

Във всеки труден за държавата ни момент експертите дават за пример германския модел за широка коалиция. Възможен ли е обаче в български условия?

От всичките 18 кабинета, управлявали България от 1990 г. насам, с изключение на еднопартийните, 7 са коалиционни (най-емблематичният е правителството на тройната коалиция начело със Сергей Станишев), а 1 програмен. Има и 5 служебни.

Вгледаме ли се в най-новата си история, най-близко до широка коалиция е кабинетът “Димитър Попов” (с експерти на БСП, СДС и БЗНС), който трябваше да преодолява Лукановата зима. Идва на власт на 22 декември 1990 г. след преговори между парламентарно представените сили. Наречен е програмен - двете му основни задачи са да стартира икономическата реформа и да подготви и проведе следващите парламентарни избори. Управлява 10 месеца.

Кабинетът на Иван Костов в началото също се ползваше с голяма парламентарна подкрепа, защото трябваше да се преодолява Виденовата катастрофа. Възможно ли е да има широка коалиция след предстоящия вот? Ето коментарът на доц. д-р Татяна Буруджиева:

Широка коалиция като в Германия би могла да се случи в България при две условия.

Едното е българската партийна система да прилича на немската, а второто - гражданите на България да имат политическата култура, каквато имат гражданите на една федерална република. В която отдавна има демокрация и която все още страда от синдрома “фашистка Германия”, какво е донесла тя на Европа и която обаче е формирана на базата на плана “Маршал”.

Германия знае

какво значи да се

възстановява

една държава

след война

и да се изгради наново. Германия знае какво значи да има в историята си съперничеството с една Франция и Великобритания.

Имаме исторически да преживеем някои събития или поне някои катаклизми, за да ни изправят пред необходимостта от решения, които да преобърнат мисленето ни. За да натрупат опита си политици, които си дават сметка, че могат да съберат хората заедно независимо от тежките разделителни линии.

В момента такава ситуация и такива политици и граждани нямаме в България. Сега излизаме от

година, в която

се обучавахме

да се мразим

Година, която за политиците бе начало на открити амбиции за изява и власт. А когато залогът е на кого точно ще принадлежи властта, разговори за коалиция, и особено за широка, са много трудни.

Широката коалиция изисква да си поставим национални задачи и да можем да направим дебат по тях. Ако в предизборните кампании, които предстоят, политическите партии се фокусират именно върху националните приоритети на държавата, може да се създаде основа за такъв разговор след изборите.

Второто е партиите да мислят преди всичко за възможността да се изпълнят тези задачи, а не за собственото си развитие и оцеляване във и за властта. А решаването на национални задачи означава много сериозни реформи в политическия ни елит.

Една широка коалиция би означавало българските политици и партии да работят за това да не бъдат харесвани и да бъдат много критикувани. Да имат силата и волята да наложат непопулярни мерки. За тях това стратегически е много полезно. Към момента обаче не ми се струва възможно. Партиите не искат да се променят, а искат да променят другите.

Нито БСП, нито ГЕРБ, нито ДПС, нито която и да е друга партия, включително вдясно, са готови да се обединят в името на едно модернизиращо се общество, каквото е българското. Всяка от партиите ще има оправдание с аргумента, че техните избиратели няма да ги разберат. А пък гражданите ще имат оправдание да не вярват на партиите с аргумента: защо се коалирате с политици, които до този момент сте сочили с пръст като виновни за сегашното положение?

  • Как може да загубим 10 млрд. евро от Брюксел

    Как може да загубим 10 млрд. евро от Брюксел

    Парламентът в момента е зает с раздаване на квалификации - този бил лош, даже направо опасно лош, други били целите в бяло. Раздаването на присъди и квалификации обаче е работа за съда, не за парламентарните дебати и кулоари. Изглежда, еуфорията от първите работни дни на 45-ото народно събрание е в значителни дози
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си