Село Вевчани, където на кукерски панаир онзи ден изгориха българското знаме, се намира в югозападната част на Република Северна Македония (РСМ).
Името и историята на това село са тясно свързани с българщината. В хрониките на селото се споменава за първо българско мъжко училище “Свети Спас”, а през 1890 г. за девическо училище “Надежда”.
Мъже от селото участват в българското опълчение в Руско-турската война от 1877-1878 г. От Вевчани произхождат неколцина български революционери като Ставри Гогов и Яким Алулов.
В това и още няколко села около Струга се говори специфичен български диалект... И до днес всяка година на Василица в селото се провежда кукерски панаир, на който след това маските ритуално се горят, за да се махне злото. Тази година обаче панаирът бе незаконен заради наложените противоепидемни мерки и събралото се множество бе разтурено от полицията.
Намери се провокатор, който измести фокуса на народното недоволство, като хвърли в огъня българското знаме.
И тъй като това е наистина много странен и неприятен инцидент, наложи се лично държавният глава на РСМ Стево Пендаровски да осъди този срамен акт.
Защо смятаме, че инцидентът е странен? Предвид историята на това населено място връзките с България би трябвало да бъдат тачени в народната памет.
Дори и след половинвековно присъствие на тази територия в рамките на несъществуваща вече федерация, ръководена от Белград.
Но ето, че се случва точно обратното. Вместо да бъдат горени кукерски маски, в огъня се хвърля българският трибагреник. Това не би могло да се обясни по никакъв друг начин, освен като едно закъсняло продължение на Сръбско-българската война. Но този път на територията на РСМ.