Глобалната олигархия е готова да яхне вълната на възродения социализъм

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9423612 www.24chasa.bg

Епохите се променят, а заедно с тях - и господстващите идеи на епохата. В началото на 80-те години на ХХ век пазарният индивидуализъм бе възроден като ключова идея на неоконсервативната - неолибералната революция, като легитимира и експанзията на глобализма, и ерозията на повечето колективистични възгледи за обществото, избуяли след средата на XIX век. Рухването на комунизма бе част от хегемонията на пазарния индивидуализъм и след края на съветската империя в продължение на десетилетия нелепо изглеждаха не само каноните на комунизма, но и доста по-широк кръг социалистически - колективистични ценности и визии. Социалдемокрацията бе принудена да развие и да прегърне визията за

Третия път,

който осигури приемането от реформисткия социализъм на постулатите на глобалния неолиберализъм. През десетилетията между 1990-а и 2008-10 г. израснаха и се социализираха две поколения, които приеха като даденост идеите за свободата на глобалния пазар, все по-ограничената роля на държавата и ценностите на капитализма, гарниран с експанзиращ мултикултурализъм и враждебност към национализма (дори в умерените му варианти).

Днес, в епохата след “Лемън брадърс” порасна и се социализира новото поколение Z, за което идеите на комюнотаризма и възродените радикални версии на социализма изглеждат все по-естествени и привлекателни. Вероятно такава е логиката на наследяване на една епоха от друга - колкото по-категорично и радикално се е придвижило махалото в единия екстремум (на индивидуализма и неолиберализма), толкова по-голяма енергия освобождава движението му по обратния път. Затова днес наблюдаваме силни идейни и обществени движения в западния свят, които възраждат и прегръщат ценностите и обновените идеи на една нова и все по-радикална левица. Америка с “Антифа” и уличните бунтове (“легитимни” за разлика от консервативните демонстрации) са може би най-екстремните форми на това придвижване вляво. Но и “зелената сделка”, възраждащата се масирана макроикономическа регулация на държавата (особено подтикната от пандемията), мощните потенциали на антиелитизма и популисткия егалитаризъм са в същата посока.

Важна особеност на тази идейна трансформация, придружаваща смяната на епохите, е разтрогването на тесния съюз между неолибералния модел на глобализма вдясно и мултикултурализма и “политическата коректност” вляво. Културната (неомарксистката) левица е готова да сключи съюз с оформящия се нов модел на корпоративния глобализъм - с повече централизиран контрол, с по-малко индивидуална свобода, с повече цензура и с дирижирана декомпозиция на традиционните ценности и общности в един свят, доминиран политически от радикални малцинства. Глобалната корпоративна олигархия е готова на тази сделка, включително и с цената на възраждане на социалистическите ценности и идеали като фасада на експанзиращия корпоративен контрол върху живота на отделния човек.

Десните - консервативните, идеи са в статут на пасивна отбрана. Някой би възразил - вижте колко са успешни политическите идеи и проекти на Тръмп, Орбан, Качински, Салвини, Нетаняху...! Техният успех е видим и безспорен, но потенциалът им като визии за бъдещето е проблемен. Те капитализират като популистки апели разочарванието на огромен брой хора от посоката на развитие на техните общества и света като цяло, но все още нямат визия за алтернативен свят и бъдеще. Трансформацията на традиционалистките политически проекти в привлекателна и реалистична алтернатива на левичарската вълна - на комюнотаризма, мултикултурализма, политическата коректност и корпоративната централизация на дигиталния глобализъм - предстои, ако й е съдено да се осъществи.

Лозунгите и поведението на младежите плашат хората и поколенията, социализирани преди 40 години. Но за добро или за лошо, ще

трябва да

свикваме с тях Поне до момента, в който реализацията на идеите им ще се сблъска с действителността и ще изгуби радикалния си патос. И това е добрият вариант на бъдеще. Защото има и други варианти. Радикализмът на определена идеологическа вълна понякога се разплисква извън обживените пространства на човешката цивилизация и поражда зловещи антиутопии. През XX век видяхме това на два пъти - при болшевизма и при нацизма. Ако питате мен - гледайте под око амбициите на дигиталния корпоратизъм. Той е безмилостен и способен да яхне всяка вълна на идейна и обществена промяна - включително тази на възродения социализъм.

(От фейсбук)

  • За приноса на президента Желев и новия площад на негово име

    За приноса на президента Желев и новия площад на негово име

    Когато преди време един от основателите на СДС Петко Симеонов предложи в петиция софийското летище да носи името на д-р Желю Желев, един началник на висока канцелария буквално се изгаври с приноса на първия демократично избран президент на България. Днес обаче е факт - площад до новата сграда на парламента ще носи името на д-р Желев
  • Депутатът от ГЕРБ Георги Марков

    Георги Марков: Виктор Орбан напуска ЕНП

    Трите милиона избиратели на Виктор Орбан са във възторг. Партията „ФИДЕС” напуска неолибералното и олевяло ЕНП (Европейската народна партия). Това ЕНП не е онова ЕНП. ЕНП-то на великия обединител на Германия Хелмут Кол, на Жак Ширак, на Хосе Мария Аснар, на Едмунд Щойбер. Това не е ЕНП-то, което, водено от Мартенс и Орбан - като негов