Всеки има право на собствено мнение, но не и на измисляне на собствени факти, г-жо Панова

Оня ден приятелският до ДСБ сайт Медиапул публикува интервю с Елисавета Панова, съпруга на председателя на Върховния съд Лозан Панов.

В него се твърди, че в публикация в “24 часа” преди време, посветена на Лозан Панов и превръщането му в политик, в която се споменава името на г-жа Панова, тя не е била потърсена за позиция.

Дамата, която все пак пребивава в журналистическата професия, лепи етикет на “24 часа” като неетична медия и прави намеци за изпълнение на поръчки. Не бихме се занимавали с това да отговаряме на една клеветническа публикация, която очевидно е в контекста на предстоящите избори. Но твърденията са толкова лъжливи, че не можем да се стърпим да не изложим фактите такива, каквито са. Защото всеки има право на собствено мнение, но не и на измисляне на собствени факти. А какви реално са те?

За въпросната публикация положихме невероятни, многодневни усилия да получим и позицията на г-жа Панова. Както впрочем правим винаги, защото сме убедени, че всеки заслужава да се чуе и неговият глас. Това може би е причина да продължим да имаме многомилионна аудитория в тези трудни времена. За разлика от сайта, в който г-жа Панова с удоволствие се изявява.

След многократни опити да се свържем с г-жа Панова директно, през Лозан Панов и през пресслужбата на ВКС, която ни отказа с аргумента, че съпругата на председателя на съда не е част от съдилището и няма как да окаже съдействие, г-жа Панова има право да не харесва “24 часа”, но не може да твърди, че не е била потърсена за позиция за въпросната публикация.

Г-жа Стояна Георгиева, издател на "Медиапул", също можеше да потърси нашата позиция по повод твърдения, които ни приписват неетично поведение. Още повече че "24 часа" спазва стриктно Етичния кодекс на българските медии и е един от първите в България, които го подписаха.

Забелязваме напоследък едно изнервяне в определени медии, които си присвояват правото да се наричат "стълбове на свободното слово", крайно нелиберално поведение, което ги приравнява към медии, за които е прието да бъдат наричани кафяви.

А именно напълно безкритично публикуване на клеветнически твърдения. Това е тревожно. Много тревожно.