Коментар на седмицата №3: Новите “Кънчовци”* не се хвърлят на амбразурата на партии

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9443740 www.24chasa.bg

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал над 50384 прочитания.

Кой кой е сред младите социолози и политолози и с какво те са по-различни от първата вълна

Смениха се лицата, които по телевизии, радиа и вестници като експерти ни обясняват какво и защо се случва в политиката и какво да очакваме (не говорим за фейсбук, защото там всички са “политолози” и “социолози”).

Известните лица от 90-те години сякаш освободиха терена за млади остриета, родени около 80-те, част от които дори са били невръстни около 10 ноември 1989 г.

Някои от известните социологически агенции изчезнаха или се трансформираха - НЦИОМ, МБМД, “Скала”. Появи се и нюуейв на терена на емпирията - младите социолози от “Тренд”, която се наложи като достоверна и независима агенция.

Практиката всеки месец да се правят национално представителни проучвания “лице в лице” е скъпоплатено начинание. Социолозите сякаш отстъпиха терена на политолози или на хора, които се наричат “политически наблюдатели”, “анализатори”, “политически пиари”, “експерти по политическа комуникация”.

Политолозите

Политологията е сравнително нова наука в световен план. Едва след Втората световна война американците я налагат в Германия като “наука за демокрацията”. У нас самостоятелна катедра “Политология” в СУ се появява през 80-те години - десетилетие по-късно след социологията. Точно навреме, защото с многопартийната система след 1989 г. и възникването на динамична, кипяща от страсти политическа сцена имаше търсене на експерти от страна на различните партии. А и от медиите.

Отделно за тези специалисти се отвори голяма ниша в набъбващия граждански сектор - НПО-тата.

Политическият маркетинг, който се разви бурно след 1989 г., дълго време бе основната проява на социологията като наука у нас, особено в очите на обикновените хора.

Социолозите

Катедра “Социология” в Софийски университет е създадена през 70-те години. Известни медийни лица след 1989 г., станаха тъкмо експертите по електорална социология, която далеч не е единствената специализация в рамките на тази наука, но е сред най-“приложните”. Това са хората, които въз основа на проучвания разказват колко процента от българите ще гласуват за една или друга партия, кмет или кандидат-президент, колко партии ще влязат в парламента.

Това, че науките са нови, не означава, че не е имало хора в такива роли още от зората на историята. Царе, крале, императори, велможи, както и претендентите за трона винаги са ползвали съвети и предсказания на шамани, мъдреци, гадатели, звездобройци.

В зората на прехода у нас няколко души се откроиха като

сладкодумни разказвачи

и тълкувачи по медиите

на горещата политика. За други пък са разбра, че коват стратегии на партии. Като “червения шаман” Димитър Гронев. Появи се и “син шаман” - Евгений Дайнов, чиито позиции и страсти, уви, не се промениха за тридесет години.

В политическия кипеж на 90-те цяла плеяда социолози изгряха по медиите, защото даваха интересни числа и коментари за политиката - Андрей Райчев и Кънчо Стойчев от “Галъп”, Мира Радева от МБМД, Боряна Димитрова от “Алфа Рисърч” масово ограмотяваха хората какво е рейтинг, извадка, екзитпол и защо сборът от отговорите надхвърля 100%.

Политическите интриги им приписваха близост с една или друга партия. Така например Андрей Райчев и Кънчо Стойчев винаги са били по-близки до сърцето на левите, но винаги с интерес са били изслушвани и наемани и от десния спектър, от партията на Симеон Сакскобургготски или от ДПС. Двамата доказаха, че социологията помага и на бизнеса, където успешно плуват в сферата на туризма и медиите. Други социолози влязоха в политиката. Юрий Асланов от “Афис” например стана член на Националния съвет на БСП, Михаил Мирчев от АССА-М беше кандидат на БСП за кмет на София.

Някои

се издигнаха на

държавни постове

Румяна Бъчварова, социолог от “Маркет Линкс”, стана вицепремиер и министър на вътрешните работи във втория кабинет на Бойко Борисов. Политоложката Румяна Коларова бе министър на образованието в служебния кабинет на президента Росен Плевнелиев. Социологът Цветозар Томов беше говорител на ЦИК. Председателят на Стратегическия съвет на президента Румен Радев е политолог - Александър Маринов. Политолог доскоро бе и началник на кабинета му - Калоян Методиев.

Години наред тези познати лица не просто коментираха от телевизори и вестници възходи и падения на партии и управници, но задаваха обяснителни модели. Защо падна Филип Димитров. Защо ДПС е балансьор и що е то български етнически модел. Кой управлява зад Беров. Защо падна Виденов. Защо падна Костов. Защо Петър Стоянов загуби срещу Първанов. Как царят разби двуполюсния модел.

Откъде идва невижданият рейтинг на Борисов. Какво се случи след протестите от 2013 г. А след тези от 2014 г., какъв е кабинетът “Орешарски”. Защо Радев спечели президентските избори.

Новата вълна

Някъде от 2016 г. насам политическите градуси се вдигнаха, конфронтацията се ожесточи. Не че не може да видите на екрана “стари муцуни” като Андрей Райчев, Евгений Дайнов, Огнян Минчев...

След като започнаха протестите миналото лято, политолози и социолози заляха ефира и сайтовете. От сутрешните блокове, та до късните новини.

Политизирани и разделени,

социалните мрежи

ги пришиваха към една

или друга страна

на барикадата -

“гербаджии” и “протестъри”. Когато национална телевизия прави дебат по политическата ситуация и трябва да поддържа баланса, може би има нещо предвид, като кани, да речем, Андрей Райчев и Георги Харизанов. Или доц. д-р Стойчо Стойчев (преподавател в катедра “Политология” на СУ) и Слави Василев (участник в предизборния екип на Румен Радев).

Новата вълна всъщност са 35-45-годишни, израснали са сами, работейки в научни екипи и колективи. За тях обаче личната политическа ориентация губи значение, когато коментират като експерти проблем или тема, убедена е политоложката доц. Татяна Буруджиева.

Кои са чести гости в коментарните студиа на национални телевизии и радиа по вътрешната политика. Справката откроява Димитър Ганев, Анастас Стефанов, Евелина Славкова, Георги Харизанов, Първан Симеонов, Стойчо Стойчев, Борис Попиванов, Антоанета Христова, Петър Чолаков, Милен Любенов, Слави Василев, Мартин Табаков, Николай Облаков, Александър Владимиров, Даниел Стефанов, Христо Панчугов.

Петър Чолаков е доцент по социология в Института по философия и социология при БАН. Редовен автор в “Дойче веле”. Според негови колеги има много ясно изразени ценностни позиции, не крие и пристрастията си към партии със

сходни ценностни

ориентации вдясно,

но не работи за тях

Има дълъг списък от магистратури и специализации по политически науки у нас, в Лондон и Ню Йорк. Работи като стажант в Би Би Си и стажант- юрист в Европейската комисия. Преподавал е в СУ “Св. Климент Охридски” и УНСС. Чолаков не очаква “драматична разлика” в изборните резултати в зависимост от датата на изборите, освен ако “екзотичен дебат” не доведе до скандали, личи от негово скорошно изказване пред медия.

43-годишният Милен Любенов е от завършилите политология в СУ експерти, където е и преподавател. Обект на професионалните му интереси е българската партийна система. Специализира европейски партии и партийни системи в Нидерландия. Секретар е по вътрешна политика на президента Росен Плевнелиев в периода 2012-2017 г.. Бил е председател на Комисията по наименуване на обекти с национално значение и населени места в мандата на президента Росен Плевнелиев.

Слави Василев е част е от кампанията на Румен Радев за президент. Завършил е университета в Бостън през 2008 г. Работил е в американския Конгрес, има стаж и в Белия дом в рамките на студентска програма. След приключване на обучението се прибира в България и работи в семейния бизнес. Сам твърди, че има опит в неправителствения сектор.

Напуска поста си като експерт в екипа на началника на кабинета на президента Иво Христов, началник на кабинета на президента Радев, през февруари 2018 г. Василев е от хората, които открито призовават да се работи за

промяна на държавното

управление в посока към

президентска република

Пише статия по темата в сайта epicenter.bg. Няколко дни по-късно в личния му профил във фейсбук се появи съобщение, че е подал молба за напускане на администрацията. Обяснява я с липса на одобрение за предлагания от него преход към президентска република. Добавя, че позицията му в администрацията е прекалено ниска, за да стои още време на този пост.

В кръга около Института за дясна политика, чийто съосновател е Георги Харизанов, са политолози като Мартин Табаков, Николай Облаков, Александър Владимиров.

Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Председател на Института за дясна политика. Бивш съветник към политическия кабинет на министъра на външните работи Даниел Митов.

Във фейсбук коментира: “социолозите/политолозите не са политици,

ролята им е да анализират,

не да пропагандират

За тях не е водещ приоритет това дали техният продукт ще се хареса или не на дадено партийно ядро. Ако сте партиен функционер и мислите, че това свойство ви обещава да бъдете коректив на публичните говорители (пък и на журналистите), които се ангажират с аналитична рефлексия, то тогава сте на повече от уважителна дистанция от истината.”

Николай Облаков е създател на платформата “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит.

Христо Панчугов е асистент в департамент по политически науки на НБУ, бакалавър по политология от СУ “Св. Климент Охридски”, магистър по политически науки от Централноевропейски университет Будапеща.

Даниел Стефанов е възпитаник на катедра “Политология” в СУ. Коментира изборните практики у нас и в други страни в качеството си на изборен експерт. Във фейсбук пише: “В последните години се създава очакване, че сериозни политически въпроси могат да бъдат решавани с технически средства в изборния процес. Големият проблем е, че всички политически партии в последните години смятат, че могат да ремонтират Изборния кодекс според своите интереси. Машинното гласуване предизвика полемика, защото

метод за гласуване

беше превърнат в

политически инструмент

Нито наличието на машини ще направи изборите честни и демократични, нито липсата им ще ги направи априори фалшиви”.

Впечатление с участието си в “Референдум на БНТ” през лятото направи младият политолог Димитър Димитров. Наскоро пак бе гост на публицистичното предаване по темата за правилата за изборите.

Новата вълна “Тренд” – Димитър Ганев, Евелина Славкова, Анастас Стефанов

Димитър Ганев е политолог от новата вълна. Има зад гърба си френска езикова гимназия, висше в специалност “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”, магистратура. От април 2020 г. Димитър Ганев е главен асистент в катедра “Политология” на СУ по направление “Модерни политически системи и институции”.

Преди 4 години заедно със социоложката Евелина Славкова и политолога Анастас Стефанов основават Изследователски център “Тренд”. Тримата залагат на

независимостта

на агенцията

от политически

формации

Имат амбицията да надградят добрите практики на старите поколения и да наложат нови.

Анастас Стефанов е магистър по политология в СУ. През годините е работил в медии, неправителствения сектор, социологически агенции и консултантски компании. От 2013 г. е докторант в катедра “Политология” на СУ. Периодът около 2001 г. и годините след това са обект на научните му интереси.

Евелина Славкова е единственият социолог в триото. Бакалавър по социология, магистър по политически мениджмънт. Изучава проблемите на сурогатното майчинство, българския политически процес, младежки политики и политики в сферата на образованието.

Съжалява, че публичният образ на социолога е на манипулатор на общественото мнение и инструмент, с който се измерва рейтингът на политици и партии. Според нея и до момента за социология се чува само когато има избори.

Убедена е, че за да се възприема науката по този начин, са виновни социолозите от старото поколение. Намира за недопустима идеята за дори дребно манипулиране на резултатите и анализите в някаква насока.

Георги Харизанов - остър език, атакуван за роля в ГЕРБ

Той e сред най-одумваните политически анализатори в последните години. Няма образование на политолог - учил е икономика в Датския колеж в София, работил е в две търговски дружества на Министерството на земеделието и храните в периода 2011-2012 г., управлява обща фирма със съпругата си.

45-годишният анализатор обаче е

сред хиперактивните

в медиите

Беше водещ на предаването “Имате думата" по тогавашната тв “Канал 3”, която днес е част от семейството на Нова тв като “Нова нюз”. Шеф е на тв “Европа”.

Има остър език, бърза реакция и изненадва със специализирани знания. Член е на ГЕРБ от 2007 г., логично - и експертен защитник на управлението му.

Новият втори в ГЕРБ - тази титла даде бившият втори в партията Цветан Цветанов на Харизанов. Шефът на тв “Европа” отдавна се гласял да седне на мястото на Цветанов, предлагал кадри и редял политиката на партията.

“Явно има нужда за стотен път да отговоря с “не”. Мястото на Цецо беше заместник-председател на партията, а ГЕРБ отдавна има още двама заместник-председатели - Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, които се избират на конгрес”, обясни пред “24 часа” Георги Харизанов неотдавна.

В средите на Института за дясна политика, чийто съучредител е, Харизанов опитвал да създаде нови лица за ГЕРБ, които да са и добри оратори.

“Препоръчвал съм кадри за предизборните листи на партията, и то само такива с определен профил, тъй като личната ми амбиция назад във времето винаги е била ГЕРБ да се политизира, да мине значително

по-вдясно

от центъра

и да се зареди със силни политически тези и активна дясна идеология за сметка на измитата аполитична “експертност” и беззъбата лоялност”, казва Харизанов.

На въпрос колко близък е с Борисов, отговаря: “Не знам как се оценява степента на близост, а и със сигурност не попадам в кръга на хората, които прекарват много време с премиера”.

Бившият конституционен съдия Георги Марков, който е депутат от ГЕРБ, атакува Харизанов във фейсбук, като написа, че с него ГЕРБ е обречена партия. Харизанов не му остана длъжен с обяснението в интервю, че ГЕРБ има нужда от млади, модерни и дигитални хора, а не от “аналогови политици”.“Поел съм абсолютно джентълменска дума пред Борисов да не коментирам Харизанов в медиите", каза преди дни Георги Марков пред БНР.

Борис Попиванов – ляв и сериозен

Борис Попиванов е сред талантливите политолози от школата на ювентолога Петър-Емил Митев и негов възпитаник. Обединява ги интересът на младия анализатор към идеологиите.

Член е на Института по социология “Иван Хаджийски”. Вероятно по тази причина го причисляват към лявомислещите политолози. За неговите колеги обаче политическата ориентация, която му приписват, няма нищо общо със сериозността му като учен, защото тази експертиза не е получена поради това, че работи с някого.

Роден е през 1981 г.,

произхожда

от фамилия

на известни

учени

Баща му Петър Попиванов е математик, а негов дядо е известният биолог - академик Радой Попиванов.

Попиванов-младши е завършил Първа английска езикова гимназия, бакалавър е по политология в СУ, профилът му е “Политическа теория и политически процес”. Автор е на изследването “Новият избирател” (2007). Член е на редакционната колегия на солидно европейско издание.

Известен е с

трудолюбието

и сериозността си.

Доцент, преподавател във Философския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Много активен автор във всекидневници и информационни сайтове.

Носител на Първа награда от Третия национален конкурс за есе “Цветан Стоянов” (2005).

Калоян Методиев, който избра Боровец пред Правец

“Не става за четене!”, отсече политологът Калоян Методиев преди дни за документа на стратегическия съвет към президента Радев.

А само допреди 4 месеца Методиев бе началник на кабинета на президента. Политологът, който е специализирал в СУ външна политика и национална сигурност,

наследи на поста

Иво Христов,

който предпочете евродепутатския стол.

Повод Калоян Методиев да си хвърли оставката е, че подразнил Радев, като отишъл в Боровец на празненството на Корнелия Нинова по случай втория ѝ лидерски мандат.

Методиев сам разказа по Би Ти Ви как Радев го попитал дали е бил на тържеството и когато чул утвърдителния му отговор, заявил: “Не може да продължаваме така”. А Методиев отговорил, че напуска. “Написах си молбата за напускане, входирах я - явно съм засегнал егото му”, коментира тогава той.

И обобщи: “Между Правец и Боровец аз без колебание съм избрал Боровец”. Употребява метафората заради собственото си присъствие на банкета на соцлидерката в Боровец, като го сравнява с гостуването на Румен Радев и жена му на сватбата на сина на Илияна Йотова в Правец. Там президентската двойка седна на една маса с Георги Гергов и Весела Лечева.

Методиев е

вторият политолог,

напуснал Радев

след Слави Василев. Признава сериозни различия с Радев през последните месеци, отсъствие на диалог между двамата и команден стил на управление в институцията. Разминавали се и в кадровата политика - Методиев искал повече млади в президентството. Смятал и че президентът не бива да прави толкова често обръщения към нацията и с всяко

да дава надежда

Политологът не харесвал също агресията на протестите, които президентът подкрепял.

Първан Симеонов – десният наследник на Андрей Райчев и Кънчо Стойчев

Изпълнителният директор на “Галъп” е ярък анализатор на политическите процеси у нас. Роден е през 1982 г. в Стара Загора. Завършил е политология и журналистика в СУ. Наложи се като новото лице на “Галъп”, дълги години свързвано със старите лъвове Андрей Райчев и Кънчо Стойчев.

Принадлежността му към агенцията често го поставя в лагера на левите анализатори. Той самият е заявявал, че е десен по убеждения.

Работохолик, включи се активно в запазването на парка Бедечка в родния си град.

Неговият баща Симеон Първанов на 75 години издаде първата си стихосбирка “Закъсняло завръщане” с 40 стихотворения, писани цял живот. Посветил я е на паметта на родителите си Първан Коев и Йордана Пенева, които отгледали 9-има синове и са се радвали на 26 внуци, един от които е и Първан Симеонов.

Антоанета Христова – политически психолог без конкуренция

Тя е сред малкото кадри, които работят като политически психолози. Това е специалност с перспектива, която в България ще се развива тепърва. За момента няма много конкуренция, твърди политоложка.

Антоанета Христова е завършила психология в СУ, има докторантура в Института по психология на БАН. Специализира психотерапия към Международния институт по личностно центриран подход в Швейцария и политическа психология в САЩ. Директор на Института за изследване на населението и човека на БАН. Работи в областта на общественото мнение, публичната реторика, вземането на решение, политическия имидж.

Като политически психолог се изявава още от времето на Иван Костов, припомнят политолози.

 Офроудърът Стойчо Стойчев - мишена на протести

38-годишният политолог е сред най-често канените в медиите през последните години. Симпатизира на ГЕРБ и не крие това, но не работи за ГЕРБ.

Ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ), в която следва опита на предшественика си - изборния експерт Димитър Димитров, сега говорител на ЦИК.

Преподава анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”.

За него фейсбук авторка написа: “Той е

ново лице в

силно увяхналата

гвардия от

политически

анализатори

Има нестандартна визия за социо-, антропо-, полит-, изборен технолог, анализатор. Не носи костюм и вратовръзка. Само с вида си може да накара по-младата аудитория да си каже - той е един от нас.” Почитател на офроуд състезанията.

През лятото подкара колата си през лента от гащи и сутиени, опънати на асфалта на бул. “Ситняково” в столицата, ядосан, че трябва да се връща у дома по заобиколни пътища заради протеста. Гражданското неподчинение размахало пръсти, Стойчев отговорил със същото. Протестърите повикали полиция.

Поведението му става повод психиатърката д-р Цветеслава Гълъбова да поиска уволнението му от СУ.

Стойчев

протестира

пред психиатрията и отрази това във фейсбук с ярък пост, за който по-късно бе принуден да се извини.

Протестиращи го замеряха с яйца на излизане от сградата на БНТ след негово участие в “Панорама”.

Според негови колеги той е сред малкото политолози, които владеят всички нови и модерни методологии за изследване. Развива се в интересно поле - политически аномалии, трафик на хора, сенчести политики, контролиран вот, електорални изследвания.

__________________

*Кънчовци наричат известния тандем в социологията Андрей Райчев и Кънчо Стойчев

  • Защо са важни “зелените коридори”

    Защо са важни “зелените коридори”

    “Зелените коридори” за ваксинация са другото име на хаоса, заяви разпалено един микробиолог, кандидат за депутат. Друг отговорен политик със замах ги определи като провал на плана за ваксиниране. С две думи - някои се опитват да превърнат “зелените коридори” и въобще поставянето на ваксините в удобна политическа боксова круша
  • Георги Марков

    Георги Марков: С кого ще сменят Бойко? С Мангъра, Христо, Бабикян?

    Тези избори не са шега, че са по време на война. Вече прогнозирах, че Бойко с джипката - СИМВОЛ НА НАПРАВЕНОТО, ще бъде победител. За 5-ти пореден път ще бие БСП, според мен с 5%. Обещах ви в „Прогнозите на Георги Марков“ да кажа какво правителство ни чака: Според мен, ще се играе 2013 г. – победените ще направят правителство