Милен Велчев: Забавянето на компенсациите и на ваксинирането може да ни струва скъпо

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9468474 www.24chasa.bg
Милен Велчев

Има три варианта след изборите – принципна коалиция, безпринципна коалиция, която ще се разпадне след броени месеци, и служебен кабинет. Най-лош за икономиката е вторият, казва бившият финансов мининстър в кабинета "Сакскобгготски"

Още акценти

Кризата увеличи неравенствата. Политиците трябва да намерят инструменти за достоен живот на хора, които са по-малко привилегировани

Икономиката ни пострада по-малко, отколкото се очакваше, защото бяха взети навременни мерки по време на първата вълна

Нищо не може да ме убеди, че прогресивното облагане е по-добро. Няма да доведе до социална справедливост, само ще скрие обратно доходи в сивата икономика

- Харчете, харчете колкото можете и малко повече. Съветът е на шефката на МВФ Кристалина Георгиева. Многото пари ли са лекарството за излизане от рецесията? И само пари ли са нужни?

- Харченето на пари не е панацея. Макар че извънредните държавни разходи определено дават ефект за омекотяването на ефектите от кризата. Но, както с всяко лекарство, така и харченето носи и вреди и колкото по-дълго се приема това лекарство, толкова повече вреди може да нанесе.

- Започна втора година на кризата. Ще бъде ли различна от началото? Тогава не знаехме колко време ще продължи, само икономиката ли ще зарази, как ще излизаме от нея. Имаме ли вече отговори на повечето въпроси, или имаме повече въпроси?

- Отговорите, ако съществуват, са условни и са свързани с приключването на пандемията. Тя може да приключи по естествен път, когато достатъчно хора преболедуват и се създаде стаден имунитет. Но ако този процес се сметне за прекалено дълъг, другият начин е имунизирането на критичен брой хора. За съжаление, ваксинирането се забавя, освен в няколко държави, които можем да преброим на пръстите на едната ръка. Така че, ако трябва да призовем към нещо политиците, това е и те, и учените, и производителите на ваксини да създадат колкото може по-стройна организация и да се предоставят необходимите количества, за да може да се ваксинират възможно най-голям брой хора. Насила хубост не става, но не е и необходимо да се имунизират всички, за да се преборим с пандемията.

- Изненадващо българската икономика не е много пострадала, а частното потребление дори има ръст. Особено ако се вярва на данните на НСИ. Казвам, ако се вярва, защото БНБ леко се усъмни. Какви са причините според вас?

- Потреблението е нормално да расте, когато хората разполагат с повече свободни средства. Този парадоксален ефект е резултат от индексирането на доходите на повечето хора, които загубиха препитанието си. А от друга страна, се правят по-малко разходи. Тези пари обикновено не стоят под дюшеците. В банките лихвите са практически нулеви, така че хората търсят приложение на своите спестявания и го намират с помощта на пазаруването по интернет и други форми на потребление. Икономиката ни, разбира се, че пострада, по-малко, отколкото се очакваше, защото бяха взети навременни мерки по време на първата вълна. А при втората обществата бяха свикнали и затварянето на ежедневния живот не се отразява толкова силно на производството.

- Основните критики към кабинета не са към същината на мерките в защита на бизнеса и хората, а в бързината, с която парите достигат до адресатите. Споделяте ли ги? Какви са следствията от такава мудност?

- Тези критики са справедливи, защото все повече и повече гласове се чуват за това, че администрацията не успява да приложи своевременно първоначалните очаквания за компенсиране на загубите във вида, в който са приети от правителството. И много фирми все още очакват да вземат това, на което са получили право. Бих призовал администрацията и политиците, които я ръководят и контролират, да повишат ефективността на работата си и скоростта, с която обработват заявките на ощетените фирми.

- Крайният резултат от това забавяне може ли да струва живота на доста фирми, отрасли, бизнеси?

- Това е възможно, но имайте предвид, че това не е най-острият проблем сега. Не знам такава статистика колко се отнася за България, но наскоро четох, че в световен мащаб броят на фалитите е на рекордно минимално равнище от много години насам. Което означава, че повечето държави са се погрижили адекватно за пострадалите фирми. Не само са се погрижили, но е налице и обратният ефект - защото всяка икономика в нормалното си развитие изисква фирмите, които вече не отговарят на изискванията, да фалират и да отстъпят мястото си на нововъзникнали фирми, за да се предотврати т.нар. ефект на зомби фирми, които деградират бизнес средата.

- Има ли погрешни решения в стъпките на кабинета и кои са те?

- Разбира се, който не работи, не греши. Аз не мога да говоря за откровени грешки в икономическата област. Отново повтарям, че забавянето на икономическите компенсации, както и процеса на ваксиниране ще струват потенциално скъпо на обществото. Но не бих причислил това в категорията към откровени грешки.

- 2021 г. е и година на избори. Ще се отрази ли това на управлението на кризата и в каква посока?

- Много зависи от изхода на изборите. Аз смятам, че в оставащите два месеца до вота не можем да очакваме някакви големи проблеми. Но в зависимост от конфигурацията на следващия парламент опасност може да дойде от неспособността бързо да се състави работещо правителство. Оттам идват всички икономически последствия особено ако пандемията не утихва, а напротив - се изостря.

- Каква ще е ситуацията според вас след изборите? Ако не се стигне до съставяне на кабинет, какво е по-полезно за икономиката - програмен или служебен кабинет? Или просто нови избори до дупка.

- Според мен са възможни три конфигурации след изборите. Или съставяне на принципна коалиция от две или три партии след консенсус на изработена програма, която не налага съществени компромиси. Вторият вариант е съставяне на безпринципна коалиция насила, която може да съществува броени месеци или година, преди да се разпадне под напора на вътрешни противоречия. И третият вариант е неспособност или нежелание да се състави правителство, което означава служебно правителство и нови избори. Не е задължително този трети вариант да е най-лош, защото вторият вариант - на зависимост от развитието, може да ни струва по-скъпо.

- Няколко пъти казвате, че не завиждате на новия финансов министър. Един бивш министър пък дори в прав текст заяви, че ще се наложи вдигане на данъци? Така ли е?

- Това ще е решение на следващото правителство. В следващите два месеца този финансов министър и да иска, не може да вдигне данъците. Но следващият трябва да направи обективна рекапитулация и да се реши как ще се намали бюджетният дефицит. Дали това може да е чрез съкращаване на ненужни вече разходи, или трябва да се вдигат данъци. Вторият начин не е неоптимален, защото ще доведе до влошаване на бизнес средата, и моята препоръка винаги е била за рационализиране на разходите и оставяне на повече средства при бизнеса и при хората.

- Кризата изостря неравенствата в доходите, които и без това у нас са сериозен проблем. Може ли да се избегне трупането на социално напрежение и как?

- Аз не мога да коментирам точната статистика, но мога да кажа, че както в България, така и в целия свят пандемията води до задълбочаване на неравенството. Тя засяга най-напред и най-тежко тези сфери на нискоквалифициран труд, които трудно могат да работят друго или да работят от вкъщи, след като загубят работните си места. Докато например трудът на работещите в IT сектора се търси дори повече отпреди, а те спокойно могат да работят от дома си. Така че поради съвсем естествени пазарни механизми техните доходи продължават да растат, докато много по-зле платените хора обедняват, ако изобщо си запазят работните места. Наблюдаваме това и в България, и в света. И политиците вероятно ще трябва да намерят инструменти в следващите години, ако не за преодоляване, то поне за осигуряване на достоен живот на по-малко привилегированите хора.

- Опитите да се вдигат минимални пенсии, да се вдигат административно заплати такъв инструмент ли са? И не изкривяват ли те пазара на труда? Как може да се разплете този възел, затяган с години?

- Както минималните заплати, така и минималните пенсии е редно да растат през годините, тъй като и средните доходи в обществото ни, за щастие, растат. Но същевременно не трябва да растат с по-високи темпове, защото средните заплати са тези, които се облагат с данъци, както и потреблението на работещите хора, защото оттам идват приходите за по-високите пенсии. Ако не могат да се увеличат приходите, то не може да се говори за увеличаване на разходите.

- Пак се говори за прогресивното подоходно облагане. То може ли да се яви такъв инструмент - да обложим богатите повече, бедните – не, и така да се заличат част от различията?

- Втората част на мероприятието не е трудно да се извърши, ако има 121 депутати, готови да гласуват за това. Но това няма да доведе до социална справедливост, защото още си спомняме добре, че когато бе въведен плоският данък, приходите рязко се увеличиха. Нищо не може да ни убеди, че обратната стъпка няма да има точно обратния ефект с връщането на прогресивното облагане. То ще доведе до обратно скриване на доходите в сивата икономика.

- Изненадаха ли ви последните отчети на НАП? В годината на пандемията - 2020, са събрани 1 милиард лева повече. Причините?

- Това не е изненадващо с оглед на статистиката, която обсъдихме по-рано и която показва увеличение на потреблението. Основните данъчни постъпления идват от косвените данъци - ДДС и акцизи. Когато потреблението расте, напълно нормално е да растат и тези приходи. Преките данъци пък зависят от доходите на хората, а както знаем, те бяха в максимална степен компенсирани.

- Как си представяте края на 2021 г.? Оптимистичните прогнози ще се сбъднат ли?

- Аз очаквам ръст на икономиката спрямо пониженото вече ниво. Но предпоставка за този ръст е плавното протичане на процеса на ваксинирането, защото, ако сме свидетели на много забавяне и влизане в пандемията, икономическият ръст ще бъде забавен, и то много.

 

  • Кой има полза от сатанизирането на лекарите

    Кой има полза от сатанизирането на лекарите

    Сатанизирането на българските лекари продължава. Всеки ден излизат различни по посока компромати и върви чистка с неясна мотивация. Мислехме си, че това е породено от неистовия стремеж да се ликвидира всичко, което мирише на Бойко Борисов. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров (R.I.P.). Според последните социологически данни партия ГЕРБ твърдо е
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо