На кого разчита Радев? На мразещи Борисов или на убедени, че е бил ефективен президент

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9479808 www.24chasa.bg

Хората са уморени от словесната война между двамата генерали, в която държавният глава губи, ако тутакси и шумно не се разграничи от своя секретар, разследван от ОЛАФ

Без подкрепа на поне две от четирите водещи партии, а само с умни и красиви няма да стане

На кого може да разчита Румен Радев на президентските избори?

Това се очертава като интрига преди парламентарните. Някои хора му внушават, че успехът му зависи от гласовете на уморените от Бойко Борисов. Такива безспорно има, но дали те са достатъчно много, за да спечели втори мандат?

Очевидно Румен Радев осъзнава, че без БСП едва ли ще може да бъде преизбран. Затова на отчета на четвъртата година отправи недвусмислено послание именно към БСП, защото

с подкрепа

от Александър

Томов едва ли го

чака нещо добро

Кои са тези уморени от Бойко Борисов - смята се, че това са т. нар. умни и красиви, които искат промяна по принцип. Хората, които вярват, че Борисов тъпче нощното си шкафче с пачки евро и златни кюлчета. Въпросът е има ли критична маса от такива хора и кого биха подкрепили на президентски избори.

Социологическите проучвания за парламентарните избори сочат, че вероятно ГЕРБ ще са първа политическа сила, макар и с малка преднина спрямо БСП. Трети е Слави Трифонов, а политическите представители на умните и красивите - партиите на Мая Манолова и Христо Иванов, може би ще влязат в парламента, но биха имали значение само като поддръжка.

Разбира се, Румен Радев има собствено очарование и вероятно зад него биха застанали повече хора, отколкото зад партии на красотата. Но ако няма ясна и видима организационна подкрепа на поне две от първите четири партии - БСП, ГЕРБ, ДПС и “Има такъв народ”, преизбирането му едва ли ще се случи. Дори и аритметично то не се получава. Затова идеята за анти-Борисов единен фронт зад Радев изглежда неработеща. Даже напротив, сред самите избиратели на ДСБ думите на Атанас Атанасов за евентуално взаимодействие с БСП против Бойко Борисов предизвикаха такъв ажиотаж, включително започна дискусия дали премиерът ще се яви лично на президентските избори и как да бъде убеден да го направи. Тоест в силно разклатената политическа ситуация най-важно е не с кого си, а против кого си. Колкото по-рано участниците в изборите - и парламентарни, и президентски, ясно заявят с кого няма да се колаборират, толкова по-добре за тях.

Хората са уморени от словесната война между двамата генерали и

случаят със

Слави Трифонов

е много

показателен

- единственото, което той направи, е да се разграничи от всички. Нито вя байрака по площадите, нито прави концерти, нито го дават по Би Ти Ви.

И всички социолози му отреждат поне трето място, а някои даже второ. Всъщност умората не е само към Бойко Борисов, а към лицемерието изобщо и към неприличието.

Единственото, което могат да правят кандидатите за президент, е да говорят нормално и да не преминават границите на приличие. Историята с президентския съветник Узунов, който бе уличен от ОЛАФ за нагласяване на търг, а продължава да е съветник по антикорупция, е много вредна за Радев.

Редно е

президентът

да се разграничи

тутакси и шумно,

защото това е преминаване на границата на приличие. Вярно, че историята е отпреди 3 години и договорът за джиповете е подписан от следващо правителство, но условията са променени от служебното правителство на Румен Радев и от неговия вътрешен министър. Вярно е, че

и в Европа правят

така, но спазват

приличие

Всъщност Европейският съюз е толкова ефективен не защото там са перфектни хора, а защото има формални правила, които се спазват или пък заобикалят елегантно. Но припряното променяне на правилата е недопустимо за трите месеца на служебното правителство.

Очевидно тая история с ОЛАФ ще има големи последици - вече ГЕРБ се опитват да я яхнат директно срещу Радев - Спас Гърневски прочете декларация, с която настоява президентът да се откаже от втори мандат. Затова, ако Румен Радев наистина иска да се кандидатира, трябва рязко да се разграничи от компрометирани хора край него. В тоя случай няма да мине номерът, че лошият Гешев нещо направил. Разследването идва отвън и очевидно е много фрапантно, и 100% ще бъде използвано от европейската прокуратура максимално.

Всъщност джиповете на МВР, които нещо са били нагласени и не са изобщо джипове, а спортютилитивийкъл, тъй нареченият SUV, е голям резил, дори и Кьовеши да не докаже материален интерес на някого от участниците.

То показва

лицемерие

и със сигурност покрива състава на престъплението вредителство, описан в чл. 107 от Наказателния закон. В него се казва: “Който с цел да отслаби властта или да ѝ създаде затруднения, разстройва или подравя промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система, други стопански отрасли или отделни стопански предприятия, като използува държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, като възпрепятствува тяхната дейност, или като не изпълнява възложените му важни стопански задачи, се наказва за вредителство с лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.”

Дори и да не се открие подкуп в истинския смисъл и подписът под сделката да е на друго лице, изобщо фактът, че същият човек Узунов заема важен държавен пост - съветник по антикорупцията, ще има

безспорни

политически

последици и

за патрона му

Всъщност летните протести в България, после в САЩ и днес в Русия показват отвращението на хората от лицемерието. Тъй че най-важното политическо качество днес е запазването на личния интегритет. Всяко нещо, което го руши, добива много по-голямо значение днес, отколкото е било преди 5 години.

Другото нещо, което преминава приличието, е неосъждането на тормоза над Навални. Отровителството е нещо, което не може да бъде подминавано така в името на някаква дипломатическа въздържаност или любов към стиховете на Александър Сергеевич Пушкин или песните на Николай Разторгуев, или някакви газопроводи.