Хейт епидемията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9495382 www.24chasa.bg

Незнайно защо обикновени

тролове и признати личности

не се срамуват да громят

успехите на другите

Сигурно помните, че когато пламна пандемията, голям брой българи, работещи в Западна Европа, бяха принудени да се завърнат. Върнаха ни ги държави, които не искаха да им тежат на здравните системи и си захлопнаха границите зад гърба им. А тук журналистите ги посрещаха на автогарите с въпроса: Защо се връщате?

Няма да забравя една пищна дама от ромски произход, която се впусна в жално описание на западния гнет – нетърпимо било, всички били полудели, трябвало да се носят маски, не можело никъде да се ходи… Впечатлен, репортерът попита: “Тук няма ли да носите маска?”, при което дамата прихна в неистов кикот, възкликвайки: “Е, това вече е прекалено!”

Засега психолозите не успяват да формулират изчерпателно диагнозата. Хора, обсебени от конспиративни теории и убедени, че вирусът е измислица, протестират срещу мерките из целия свят. Нищо не е в състояние да ги вразуми, нито разтърсващите кадри от ковид отделенията, нито смъртта на близки и познати, не вярват и това е. Политологът Иван Кръстев изрази интересна версия в “Панорама”, която донякъде очертава проблема. “Обикновени хора вече няма - каза той. - Всеки иска да се отнасят към него като с необикновен”.

Оплюването на Мария

Бакалова е буквално

потвърждение

на тези думи.

По този повод моя приятелка сподели: “Само си представи, ако бяха номинирали за “Златен глобус” сръбска актриса или гръцка, или македонска… Щяха да вдигнат всенародни тържества, та цял свят да разбере, че тяхното момиче е най-добрата актриса! А ние само знаем да лаем.”

Тъй като не можах да си представя какво пък толкова би могъл да съдържа един тролски коментар по адрес на Бакалова, се разрових из автентичните реакции във фейсбук.

Мога да си обясня до голяма степен оголените зъби на безименните комплексари, отказващи да приемат, че някой е по-необикновен от тях, но бе истинска загадка да открия същата пяна от неудовлетворение и злоба у заслужили личности, уважавани творци. Тролове се оказват народни любимци, общественоизвестни, изградили кариери, тачени, звезди.

От своя висок пиедестал
те громят таланта и
успеха на собствената
си гилдия

Коментарите им са публични, но съзнателно ще спестя имената им, за да избегна неминуемите конфронтации и надвикването – подтекстът е важният.

Бележит художник, носител на множество български и международни награди, дава следното мнение по адрес на младата Бакалова: “Българи, юнаци! Хоп, и нашето момиче изглежда готово да скочи в патрЕотичния вагон! Вътре седи бай ти Ганя, който оня ден скъса Холивууд от подигравки заради квотите за “черни” и джендари.
Сега мляска доволно и вика: “Марийчето Бакалова печели, щот е българче, бе, ей!”

Журналист, анализатор и коментатор, публикуван в престижни издания: “Дано момичето изиграе истинска роля. Поне да излезе нещо добро от гадорията, в която участва. Пък и откога трябва да си посипваме главите с пепел за това, че имаме мнение?”

И един съвсем обикновен трол: “Мария Бакалова печели награди за участието си във втория Борат, което българските актьори приемат за потвърждение, че клишираният цигански образ, който така некадърно играят цял живот, всъщност е super cool.”

Очевидно нуждата от публично избиване на комплекси е симптом, поразяващ наред точно както ковида, без да отбира по знатност, красота и уникалност. Тя имала право да си каже мнението, филмът не харесал. Ами невъзпитана ви е позицията, госпожо, към простащина върви. Не става дума за вашата естетика, а за актриса, номинирана за “Златен глобус”, само “Браво!” можете да кажете.

И филмът на Димитър Маринов не им хареса,
българското знаме в
ръката му ги вбеси,
не можели да понесат тая демонстрация, щото оскарът всъщност не бил за него, а за цялата продукция.

Вкусът е много лично нещо, случвало се е приятели да излезем от киносалона с диаметрално противоположни мнения, но всички сме наясно пред коя аудитория е уместно да се изразяват лични предпочитания. Възпитанието и толерантността с две думи не се обясняват.

Да кажем, на мен “Соларис” с Клуни ми е скучен и отегчителен, но не бих оспорила достойнствата на актьора или на най-четения фантаст в света Станислав Лем. Дори и да споделям мнението на Асен Блатечки за Хоакин Финикс в “Жокера”, някак неприлично е да се изцепиш по телевизията, особено пък ако ти самият си артист.

Хейтърството, казват, е болест на поколението, някои го свързват с атеизма, с липсата на боязливост и непознаването на греха. Но като всяка зараза и тази ще премине.

В крайна сметка качествата на личността се свеждат до съвсем обикновени неща: животът, който изграждаме, и обкръжението, в което се движим. Когато един ден се събудиш и откриеш, че си изпълнен
със завист, самотен, нещастен, неспособен да се забавляваш, всичко си идва на мястото. Два пътя се простират тогава: или спешно търсиш избавлението в собствената си душа, или ще продължиш да си копаеш дупката до победния край.

 

  • Светът е футбол, но не и за България

    Светът е футбол, но не и за България

    От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка. За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се
  • Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление, казва тя През първите няколко седмици от пристигането си в България през 2019 г