Проф. Ана Кочева: От Скопие са наети лобистки фирми да пълнят ЕС с фантазми

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9503358 www.24chasa.bg
Ана Кочева, професор в Института за български език при БАН

И песента за Райна Княгиня от Панагюрище се оказа македонска

“Граматика на македонскиот язик” на Блаже Конески е плагиатствана от Любомир Андрейчин

Въвеждането на сръбски език в македонските училища е бумеранг - албанското малцинство ще поиска изучаване и на албански

- Проф. Кочева, как така Ботевото “На прощаване” се оказа македонска народна песен?

- Това е само един от многобройните примери за манипулации, които се извършват от страна на нашите колеги в Република Северна Македония.

От всички български възрожденски дейци от Македония няма нито един, който в Република Северна Македония днес да не е обявен за македонски преродбеник, както там наричат възрожденците. И Йоаким Кърчовски, който сам определя, че пише на “простейший язик болгарски”, е обявен за македонски възрожденец. И братя Миладинови, които са автори на сборника “Български народни песни”, издаден в Скопие само като “Зборник народни песни - Златна книга на македонската преродба” през 2009 г.

Един от първите изследователи на българския език - руският учен Виктор Григорович, който го открива за славистиката, се е срещнал с Димитър Миладинов и му е възложил да напише “Граматика на говоримия български език” въз основа на записи на български народни песни. Димитър Миладинов е трябвало да напише граматика на българския език независимо от факта, че днес го представят като изключително и само македонски възрожденец.

Същото важи за Григор Пърличев, който е първият преводач на “Илиада” от старогръцки на български език. Той самият пише, че “ние, българите, сме били ругани и презрени от сите народности, време е да се опомним”. Разбира се, днес Григор Пърличев също е представен единствено и само като македонски възрожденец.

С оглед на всички тези примери не бива да ни изненадва и фактът, че Ботевото “На прощаване” е публикувано като македонска народна песен. Става дума за “Речник на македонската народна поезия” от 1983 г., в който Ботевите стихове са адаптирани по следния начин: “Нем жалай, майко, нем плачи, ке станам, майко, айдутин, айтдутин, майко, бунтовник…”.

Давам и един друг драстичен пример с известната песен за Райна Княгиня, която на всичкото отгоре е от Панагюрище, т.е. няма нищо общо с географската област Македония. И тази песен е представена като македонска в един том от сборник “Малеш и Пиянец” на известния в Македония фолклорист Кирил Пенушлиски, издаден през 1989 г. в Скопие. (“Айде, найдете ми Райна Попгьоргова, Райна кумитката. / Ниту я колете / ниту я бесете / Мен я доведете. Яз ке я попитам: Кой соши байрако / Кой му тури знако. / Смрт или слобода”.).

Примерите от този род са стотици. Но какво да се прави, когато имаш много кратка история на своя книжовен език, когато си се отказал от автентичността му, която е българска. Тогава нищо друго не ти остава, освен да посягаш към чужди образци, за да може да се попълнят липсите.

- Кога се натъкнахте на тези примери?

- Тези два драстични примера проф. Лилия Илиева беше открила в македонските сборници с народни песни. А манипулациите, които се правят с българските граматики например, сме ги открили отдавна, дори сме правили сравнение между нашата “Основна българска граматика” на Любомир Андрейчин и “Граматика на македонскиот язик” на Блаже Конески. Това сравнение показва, че няма кой знае каква разлика между това, което Блаже Конески е изнесъл като анализ и като примери, с граматиката на Андрейчин. Тя до голяма степен е плагиатствана - същите дефиниции, същите примери.

Ботевите стихове, представени като македонска поезия, звучат така: “Нем жалай, майко, нем плачи...”

Това е политика, която последователно се извършва от 1944 г. насам в Скопие. Многочислените последователи на Конески, които са и филолози, и етнолози, и историци, с помощта на този вътрешноезиков превод, който достига до плагиатство, прекрояват текстовете не само на българските автори от Македония, но и на автори от Мизия и Тракия чрез това т.нар. вътрешно препеване. Донякъде бих могла да разбера тези ненаучни проявления в Скопие, защото, ако не се процедира така, вътрешно се обезсмисля цялата “македонска филологическа наука”, цялата “македонска история”.

И историята на македонския език е българска, и диалектите на този език по същество са български, и съвременната македонска книжовна норма всъщност е прекодифициран български книжовен език. Това се прави основно по време на работата на Първата езикова комисия през 1944 г. Тя има за задача да конструира този език и членовете ѝ сами признават, че всичко трябва да стане много бързо, че никой няма време да чака естествения развой по вътрешноезиковите закони, както се развива всеки нормален и естествен език. Трябва да се бърза и да се изпълни политическата поръчка, поставена от Белград и Москва, където е заченат македонизмът - в Белград още в края на XIX век, после преминал през коминтерновските идеи за държавите, нациите и техните езици, докато се стигне до наши дни, когато откровено манипулациите продължават.

Стигаме до идеята, която беше артикулирана преди десетина дни в Скопие по повод празника на свети Сава, празник на сръбската общност в Македония, честитен от премиера Зоран Заев на общността. Тогава чухме, че отново ще се въведе факултативното изучаване на сръбски език в македонските училища, което буди известно недоумение. Това, че могат да въвеждат каквото си искат в македонските училища, не подлежи на съмнение, техни вътрешни дела са. Но се питам няма ли това да се окаже бумеранг, защото знаем, че проблемите в самата Македония са доста сериозни по отношение на албанското малцинство, което има своите основателни претенции да получи втори официален език - албански. Това вече е така в македонските общини с 15-20% албанско население. След като ще се въвежда сръбски, албанците биха имали пълни основания да пожелаят да се въведе и албански език.

- Какъв е замисълът на книгата на БАН за езика на РС Македония?

- Книгата, която беше издадена от БАН - “За официалния език на Република Северна Македония”, е написана от автори от няколко института и от най-големите български университети. Появи се на български език през пролетта на миналата година, а съвсем скоро излезе и на английски, за да може всички, които искат да се запознаят с нещата такива, каквито са, да го направят. И да няма съмнения, че нашите западноевропейски партньори може да не ни разберат. Много се говори, че нашата по-твърда позиция по отношение на РС Македония не е съвсем достъпна за партньорите ни, които се изненадват от споровете ни. Сега ще имат възможност с планини от документални факти да се убедят в нашата теза и във всичко, което се подменя. Защото онова, което се прави отдавна оттатък границата, е чудовищна подмяна.

На 60-ина страници - съвсем съзнателно толкова кратко, се интерпретират всички проблеми, свързани с историята на езиковата норма, за имената в Македония, за българските книжовници от Възраждането, за създаването на книжовната норма, за съвременните диалекти в Косово и Албания, където и до ден днешен има български диалекти, които в Скопие се обявяват за македонски. В книгата има описани някои съвременни етнодемографски измерения на езиковия въпрос. Разбира се, интерпретира се въпросът за официалния език на Република Северна Македония в съвременните двустранни отношения.

Накрая в няколко изречения сме си позволили да направим нещо като пътна карта във вид на изводи за двустранните отношения в научната и културната сфера. Защото езиковата ни близост наистина изисква един по-засилен и културен, и медиен обмен между двете страни без необходимост от този вътрешноезиков превод. Смятаме, че е необходимо да се осигури и свободен обмен на медийни продукти, на научнопопулярни издания в двете страни. И да има стриктно придържане към обективната истина при научните контакти. Без да има политизация, без да се робува на стари идеологически клишета, които продължават да битуват в Република Северна Македония. Тогава мисля, че всички ще си облекчим живота и контактите. Няма нужда да се търси опора в някакво измислено минало. Ние нямаме никакви претенции към съвременното битие на нашите приятели от РС Македония и те не би трябвало да се притесняват, че някой ще предявява аспирации към тях днес.

- Някои чужденци обаче смятат, че ние излишно се инатим.

- Това до голяма степен се дължи и на огромната кампания, която се провежда не от вчера за тезите, конструирани в Скопие. Независимо от това, че те са по-скоро в сферата на научната фантастика, там са наети много сериозни лобистки фирми, които работят последователно, за да могат да захранват с техните фантазми западноевропейските ни партньори.

- Къде се твърди, че Кирил и Методий са създали старомакедонската азбука?

- Това непрекъснато се артикулира в РС Македония. След нашата книга от само 60-ина страници, те се почувстваха задължени да отговорят веднага с “колосални” по обем трудове, които набързо събраха от стари свои писания и някои по-нови. Издадоха 4 сборника от по 700-800 страници буквално за 2 месеца. В тях се говори за континуитета на македонския език във времето и пространството. Непрестанно се артикулира това, че Кирил и Методий и св. Климент Охридски са създали старомакедонската азбука, така че в един момент ние може да се окажем без собствена българска азбука. Питам се, щом Кирил и Методий и Климент Охридски са създали старомакедонската азбука, защо прогониха графемата Ъ от тази своя стара азбука. Буквата Ъ не съществува в македонската азбука. На нейно място се използва апостроф. В диалектите фонемата Ъ съществува, но в азбуката не я обозначават.

- Общувате ли си с македонски колеги?

- Разбира се. Познаваме се, особено с тези, които работят в областта на диалектологията. С тях доста добре се разбираме в кулоарите на научните си срещи, но на официално ниво те не биха могли да артикулират тези, различни от държавните. Това е една много драматична позиция, защото те пък като филолози са наясно със законите, по които функционира езикът, и с това кой е гръбнакът му - структурата, абсолютно идентична и в двете норми, и в диалектите. Разликата между двете ни норми е преди всичко лексикална. Много е сърбизирана македонската норма, с много чуждици, което се е правило целенасочено, за да може да се разграничи изкуствено от българската.

- А докъде стигна диалектната кулинарна карта, по която работите?

- Тя влезе във втори етап на реализация. С появата на COVID-19 обаче се оказа невъзможно да пътуваме, затова решихме да качим в интернет това, с което разполагаме. И кулинарната карта, макар и непълна, живее собствен живот в интернет. Когато българският народ се беше разготвил по време на затварянето, имахме страхотна обратна връзка. Започнаха да ни пишат българи от чужбина, които отваряли видеата, готвили. Много се забавлявали. Българка от Париж беше сготвила задушено от Годеч (вид гювеч), сервирано в скъп порцелан. Чакаме малко да се постопли и тръгваме отново на експедиции.

CV

l Ръководител на Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при БАН

l Автор на многобройни изследвания, свързани с диалектите и историята на българския език.

l Създател на “Карта на българския език на ново място по света”, която обхваща 15 милиона българоезични (по етнически произход), съавтор на интерактивната “Карта на диалектната делитба на българския език”

l Ръководи екипа, който изработва интерактивната “Кулинарна карта на българската езикова територия”

l Автор е на няколко монографии, сред които първото описание на езика на българска общност зад граница (“Смесеният език на виенските българи”), студии и стотици статии по езикови въпроси

  • Светът е футбол, но не и за България

    Светът е футбол, но не и за България

    От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка. За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се
  • Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление, казва тя През първите няколко седмици от пристигането си в България през 2019 г