Любо Нейков: Дано "Комиците" скоро се върнат по Би Ти Ви - малкото време без тях се усеща страшно много

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9511152 www.24chasa.bg
Любо Нейков СНИМКА: Личен архив

Благодарение на тази пандемия медицината се разви доста и това ще даде отпечатък след 5-10 години. Артистите обаче не се справяме, казва талантливият актьор

“Откраднат живот” е влак, който върви от много години и аз на някаква гаричка се качвам набързо и слизам

Изкуството е папийонка, луксозна притурка към обществото

Никога не съм играл пред една трета от салона, винаги съм виждал пред себе си пълни зали

Забавен, интелигентен, образован и с голяма душа - такъв е Любомир Нейков, актьорът, който ще остави запомняща се следа в киното, театъра и телевизията у нас заради огромния си комедиен талант и артистизъм. Ролите му в “Столичани в повече”, “Комиците”, постановките “Скакалци”, “Вражалец”, “Големанов” са само малка част от актьорския му и продуцентски опит. Всички те са продукция на компанията “Дрийм тийм”, която Нейков създава с Евтим Милошев. И през всички тези години актьорът не спира да помага на възрастни хора на изкуството, като внимава да не шуми за благородството си.

- Г-н Нейков, влизате в последния сезон на сериала “Откраднат живот”. За първи път ли ще изиграете тъжна роля в кариерата си?

- Не деля ролите на тъжни или весели. Всяка роля, всеки характер, всеки човек има и плюс, и минус, и доброто, и лошото. Конкретно в случая поведението на героя ми не е от най-харесваните. То най-вероятно има някакъв мотив. Имам предвид, че никога бялото не е чисто бяло и черното не е чисто черно. Винаги има нюанси, особено в човешкия характер.

- Как дойде поканата за филма?

- Евтим (Милошев, продуцент на сериала - б.а.) ми се обади и ме покани. Каза: “Да не те обиждам, ролята е малка”. Обясних му, че за мен няма значение ролята малка ли е, или голяма. Той: “Баща на Александра Сърчаджиева”. А аз: “Да, да, да, да!” Защото се познаваме с нея, работим заедно и щеше да ми е приятно да се забавлявам.

Основните ми сцени засега са с друг мой колега и приятел - Моню Монев, и с Васил Бинев. Те бяха три сцени, но станаха малко повече. Първоначално снимките бяха за 3 дни, но и там нещата малко се удължиха във времето. Човекът - моят герой, е заместник-министър, който като всички хора, свързани с политиката и властта, дава своето отражение и своя тласък в сюжета на сериала.

- Как се подготвяте за подобни роли, наблюдавате ли конкретно човешко поведение?

- Търся зам.-министъра. Сега ще тръгна с вас и ще ви наблюдавам цял ден - не правя така. (Смее се.) Не наблюдавам заместник-министри, познавам двама-трима, но не е това водещото. Предпочитам да се концентрирам върху това, което са написали авторите, сценаристите в случая. Да не забравяме все пак, че това е влак, който върви от много години и аз на някаква гаричка се качвам набързо и слизам. Това е смазана машина, която работи от много години. Образите, характерите са плътни, сочни, готини, публиката много ги харесва. Моят отпечатък е да вникна какво авторите са се опитали да ми подскажат - търся го в текста и в ситуацията, какъв е мотивът, какво целя. Така подходих към този образ.

- Доколко импровизирате? Напоследък е модно да се говори за импровизацията, след като чрез нея българката Мария Бакалова успя да получи номинация за “Златен глобус”.

- Мога да кажа за себе си. При другите колеги може да е различно. Така съм учен, че

импровизациите са

позволени само

в два случая

- или по линия на образа, или по линия на действието. Импровизации по принцип - нещо да кажа, да направя, защото знам, че публиката ще клъвне и ще се засмее, това е забранено. Аз не го харесвам, не го обичам, защото е пошло.

Когато е импровизация в действието, трябва да ти хрумнат различни средства, за да постигнеш крайната си цел. При образа, ако той има говорен дефект например, започваш да търсиш думички, които са му трудни, но той иска да ги каже. Този вид импровизации адмирирам, те са голямото майсторство.

- Вашата продуцентска компания “Дрийм тийм” е известна с това, че сериалите ви отразяват действителността. Така и пандемията присъства в “Откраднат живот”, но как снимате при нуждата от маски и дистанция?

- Трудно и с всички противоепидемични мерки. Наистина бях респектиран. В кола, която те взима, няма повече от двама души, всички са с маска. Когато стигнеш наблизо - не във, а наблизо до болницата “Света Анастасия”, те посрещат с термометър, разпитват те две-три думи как се чувстваш. Вътре целият екип е с маски, навсякъде има дезинфектанти. Освен това аз почти не виждам екипа - режисьор, скриптър, те са в друго помещение. Първият асистент-режисьор е наблизо, както и операторът, а сцените ми са с един човек, максимум с двама, и то на разстояние.

Камерата лъже и създава

илюзия за близост,

но всъщност сме на сериозно разстояние от 3-4 метра.

Иначе няма по-добър сценарист от живия живот. В живота има такива съдби, случки, обрати - необясними, нелогични. Но за да не е скучно и едно към едно - какво да гледаш живия живот, като си го живееш, той трябва да е пречупен през авторите, които сякаш през лупа ти обръщат внимание на някаква конкретна случка. Това вече те кара да се замислиш и да погледнеш под друг ъгъл тази ситуация. Литературата, киното, изкуството все отразяват живота, но всичко е казано през призмата на автора - къде по-забавно или по-трагично, къде по-удачно.

- Винаги сте разказвали как дори и след дълъг снимачен ден се събирате с колеги и умеете да се забавлявате. Сега трябва да се пази социална дистанция. Как поддържате взаимоотношения и раждате идеи?

- Раждането на идеи не може да го спреш. Може ли да спреш гората да се разлиства, или да спреш снежинките да падат от небето? Когато дойде, то си идва. Общуваме по видео, вайбър и разни други приложения, с камери, без камери, чуваме се, говорим си. Опитваме се да се смеем и забавляваме, пишем си смешки като съобщения.

- На какво се смеете в момента?

- От моя скромен опит в тази пандемия искам да ти кажа, че смешките и забавните истории, които си разказваме, се оказаха много силно лекарство и добре, че имам достъп до него. По аптеките го няма, не се продава, то е по театрите и телевизията. Раждат се смешни ситуации от това, че се забранява на обществено място да си без маска. Социалната дистанция си има и смешните, и добрите страни. Добрите са, че се предпазваме, а смешните - ситуацията е такава.

От едната страна слагаш минусите, от другата - позитивите, които може да се родят. Благодарение на тази пандемия например медицината се разви доста, инвестираха се много пари в лаборатории. Навярно това ще даде своя отпечатък след 5-10 години. Направиха се ремонти. Обърна се внимание и на лекарите. Ако си спомняш, преди пандемията всеки ден имаше репортажи как бием, псуваме, неглижираме работата на лекарите и се отнасяме изключително неуважително с хора, които учат толкова много години, за да могат да ти кажат какво хапче да вземеш, какво и защо те боли.

В един момент, като дойде пандемията, осъзнахме, че тези хора са изключително важни, защото не са длъжни да ти дадат от времето, от познанието си. А те го правят чисто хуманно и с любов, и с желание. Усещат твоя страх и твоето незнание, усещат, че не знаеш какво ти предстои и това най-много те плаши. И те ти спестяват всички тези работи. Опитват се да те успокоят, да ти кажат, че това им е работата. Повечето от тях до голяма степен са добри психолози. Не са длъжни, но те държат за ръчичка.

- Развитието на медицината ще даде своя отпечатък след 5-10 години. Но какъв отпечатък ще остане, след като културата и изкуството сякаш изчезнаха от живота ни? Как се справяте артистите?

- Не се справяме. Няма да се оплаквам, но ситуацията наистина е много тежка. Изкуството е папийонка, луксозна притурка към обществото. А в същото време духовната храна и духовното здраве са изключително важни, както се убеждаваме все повече. Статистиката към днешна дата е, че

психичните разстройства

и отклонения са

в пъти повече

от това, което е било преди пандемията. Единственото лекарство е изкуството. То ти дава повод да се замислиш, да се отпуснеш, да се размечтаеш, а сега няма какво да те накара да мечтаеш. Представленията стават все по-малко, все по-съкратен е съставът на актьорите заради безопасност, защото на сцената не може да играем с маски. Все повече ще бъдат пиесите с по един, двама, трима. Ще са направени с все по-малко пари, защото при една трета пълен салон не може да си позволиш голям бюджет да инвестираш в костюми и реквизити. Всичко ще се произвежда все по-евтино и по-евтино, съответно и качеството ще пада, докато не се инвестира в обратната посока. А за да се инвестира, някой трябва да разбере, че има смисъл в това. Страхувам се, че ще го разберат, но твърде късно. Ще поискат да сложат прозорец, а стъклото вече ще е счупено.

- Какво ще остане от нашето време, след като за развитието на човечеството свидетелства основно културата?

- Напоследък много чета за първото обработено злато в света, намерено у траките. Те са разполагали с 2-3 пъти повече пари, ценности, обработено злато и култура в сравнение с Атина, за разлика от сега.

Ние черпим сведения за тях по тези артефакти, които намираме, по това, което са написали и оставили. След 50 или 500 години не знам какво ще намират за нас. Културата е отпечатъкът на развитието, а при липсата ѝ сега вероятно ще намерят само спринцовки от ваксинации, както и документи за много

странни политически

сдружения, дори няма

да кажа коалиции

Това са сдружения на хора с общ интерес, някакви събирателни търговски дружества. Не е коалиция от хора, които изповядват горе-долу близки политически цели, защото на мен не ми е ясно какви са целите на болшинството и какво предлагат освен себе си.

Никой не говори от години за култура, най-вероятно няма и да се случи в скоро време. Напоследък на фокус е образованието, където също стъклото е счупено. Останали са някакви мохикани сред учителите, родени с това призвание - да помагат, да обучават и да се занимават с деца. Точно като при лекарите. Сега заплатите им са малко по-достойни, на медиците - също. Но това трябваше да стане преди 30 години.

- Дъщеря ви Ани сигурно също учи онлайн, както всички останали. Какви са вашите наблюдения върху онлайн образованието, качествено ли е?

- Категорично онлайн образованието има своите качества, защото благодарение на отреденото по подразбиране време в интернет и технологиите децата се ограмотяват, и то много.

От друга страна, това трябва да бъде с правилната мярка - като всичко в този живот. Децата да имат времето в интернет и зум, но също и социалното общуване и присъственото обучение. Иначе

поколението ще се изроди

в нещо, което не познава

ласка, докосване, поглед

Когато си говориш с човека срещу теб, не само го виждаш, но усещаш и мисълта му каква е. Дори може да не си го казвате, само по погледа разбираш какво мисли. И това е постижение на човечеството. Ако не общуваме по този начин, а слагаме филтри, докато говорим онлайн, нищо няма да разбереш - дали те лъжа, дали съм искрен и т.н.

Ако го няма социалното общуване, ще се потопим в пълен фалш. Не че и сега не сме започнали. Живее вече едно поколение, което навярно ще ни управлява съвсем скоро. То нямаше качествено образование, а липсата на грамотност и хейтенето се превърнаха в ценности, в които аз не съм възпитаван, не ги разбирам, не ги подкрепям, но мен никой не ме пита.

Хора, които не са инвестирали в познания и умения, са безплодни, импотентни и затова хейтят и мразят всичко, което може нещо. Това е зародишът на хейта.

Преди, ако излезеше положителна статия в “24 часа”, отдолу в коментарите имаше: “Да, браво, подкрепям, дай боже повече такива примери”. Сега, каквато и новина да излезе, едва има едно-две насърчаващи мнения, всичко друго е хейт.

- Да ги забраним ли?

- Не трябва да се забранява нищо, не трябва да се залита от едната в другата посока. Вярно е, че човек не трябва да има кумири, но трябва сам за себе си да има личности авторитети, които да уважава. Аз лично имам такива хора, които уважавам безкрайно много и когато се колебая за нещо или не знам, с удоволствие им се обаждам да ги питам. Възраждането на авторитетите в нашето общество ще е за добро.

- Кои са вашите авторитети?

- Много са. Майка ми и баща ми така са ме възпитали, че имам уважение и приемам за авторитет всеки по-възрастен от мен дори и с един ден. Значи един ден повече е видял от мен в този живот. Затова няма нужда да откриваме топлата вода. След като експертът, знаещият ти казва, че ако пипнеш котлона, ще се опариш, защо да не му вярваме? Защо трябва да го хейтиш, след като не можеш да оцениш, че ти дава от времето и от знанието си?

Не знам защо искат толкова много нов блок в Козлодуй и нова електроцентрала в Белене. Ако може да включим кабели към негативизма на българина, ще произвеждаме ток за целия свят.

- Преди дни наградиха 65 известни музиканти, които нямат пенсия, с парична премия. Но и младите не получават нищо в момента, тъй като няма какво да работят. Има ли вече артисти, които сменят професията си поради липса на средства за оцеляване?

- Има много колеги,

които си сменят

професиите

В това няма нищо срамно, нито обидно. Изкуството може да си го позволи добре уредено общество, което е спокойно, което може да задели от залъка си да се забавлява, да слуша хубава музика, да гледа хубави картини. Но хората на изкуството трябва да ядат. И когато обществото ги подсигурява по някакъв начин, ще си го позволят. Когато не може, хората ще са заети с това да се изхранват по някакъв друг начин.

Повече от достойно е хората като тези музиканти да взимат всичко на света, защото те са нашето лице и пред света. Какво сме седнали да си мерим картите със Северна Македония, като спокойно могат да се назоват няколко имена. По тях може да се мери, по културата. Никой не помни коя партия за какво се е борила или кой какви пари откъде е отнесъл и занесъл. В годините остават творците, музикантите, художниците, актьорите, книгите.

- Каква работа си търсят артистите?

- Каквато и да е - по строежи, в плод зеленчук, бармани, сервитьори, макар че такива не може в момента. Месец- два минават, но след година-две забравяш за професията и отиваш там, където има работа.

Например се търсят хора за доставките, които много се увеличиха покрай онлайн пазаруването.

Такива са нещата от живота, не трябва да страдаме, трябва да се подкрепяме. Затова са ми важни и авторитетите в моя живот, защото ми дават съвет, мир, успокоение и модел на подражание.

- Освен че играете в “Откраднат живот” с Александра Сърчаджиева, с нея ви предстои и премиера на 7 март в Сатиричния театър. Събирате ли се вече на репетиции?

- До дни започваме, защото все пак мина една година, откакто направихме представлението. Трябва да си припомним нещата, да ги възстановим. Има много ентусиазъм в екипа, макар че само една трета от залата ще е пълна.

- Колко са местата в тази една трета?

- Нямам представа. Никога не съм играл пред една трета от салона, винаги съм ги виждал пред себе си пълни.

- Ще започват ли “Комиците” по Би Ти Ви? Впрочем в петък, 12 февруари, беше първият запис, който направихте, за евентуален нов сезон.

- Много се надявам, защото бандата е уникална и малкото време, когато ги нямаше, се усеща страшно много.

  • Да спреш до непознатия в беда, вместо да го подминеш

    Да спреш до непознатия в беда, вместо да го подминеш

    Всеки втори от младите шофьори се чувства подготвен да окаже помощ на пострадал в катастрофа, показва проучване. Едно е обаче да имаш знанията да го направиш, друго е да имаш волята да помогнеш, когато не си засегнат лично. Варненецът Йордан Йорданов, който предотврати самоубийство на възрастна жена на Аспаруховия мост, разказва как видял жената
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар