Кавазо Кунихико: Между София и Скопие има сложни аспекти, трудни за разбиране отвън

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9516655 www.24chasa.bg
Кавазо Кунихико, специален посланик за Западните Балкани в японското Министерство на външните работи

Ако регионът бъде оставен в нестабилност, ще проникне влиянието на страни и сили, които не споделят общите ни ценности, казва специалният посланик на Токио за Западните Балкани

- Г-н Кавазу, като специален посланик за Западните Балкани в японското Министерство на външните работи, вие следите внимателно Берлинския процес. Как изглеждат събитията в региона, погледнати от ваша перспектива?

- Моето впечатление е, че през последните шест години след създаването на Берлинския процес през 2014 г., интересът на международната общност към региона на Западните Балкани, който се намира в геополитическия център, както и осъзнаването на важността за интеграцията на страните от Западните Балкани към Европа, се засилва все повече.

В тази връзка, оценявам ролята на България, която по време на европредседателството си през първата половина на 2018 г. постави като основен приоритет насърчаването на европейската интеграция на Западните Балкани и подчерта колко важно е това.
Също така, бих искал да поздравя България за успешното провеждане на Срещата на върха на Берлинския процес и за постигнатите резултати по време на срещата през ноември м.г. Със Северна Македония България беше домакин на Срещата на върха на Западните Балкани в София, по време на която бяха подписани декларация за създаване на общ регионален пазар, която да подготви Западните Балкани за общия европейски пазар и декларация за зеления дневен ред на региона в съответствие със "зелената сделка" на ЕС. Уваважавам усилията на домакините и на страните членки на процеса за това.

- А как ще коментирате проблемите между София и Скопие?

- Появилото се напрежение в двустранните отношения между България и Република Северна Македония ни напомни за сложния исторически фон на Балканския регион. Като японец, добре разбирам, че историческите въпроси имат някои сложни аспекти, в които е трудно да вникнат страни извън засегнатите и че тези въпроси не са лесни за разрешаване.

Силно се надявам, че София и Скопие ще продължат своите конструктивни усилия за регионална стабилност и развитие по силата на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан през 2017 г.

- Каква е визията на Япония за развитието на така наречената Инициатива за сътрудничество за Западните Балкани, обявена по време на посещението на премиера Шиндзо Абе в София през 2018 г.?

- През януари 2018 г., когато България пое първото си председателство на ЕС, за първи път като министър-председател на Япония, страната посети г-н Шиндзо Абе. Неслучайно по време на това първо по рода си посещение на японския премиер в София, Япония обяви инициативата за сътрудничество на страните от Западните Балкани и изрази ангажимента си да подкрепи интегрирането им към Европа. След това посещение партньорството между Япония и България се засили, следвайки естествения си ход в новата сфера на сътрудничество в подкрепа на Западните Балкани.

След обявяването на „Инициативата за сътрудничество за Западните Балкани“, Япония засили диалога със съответните страни като отвори нови посолства в региона и упълномощи посланик, отговарящ за Западните Балкани, който съм аз.

Също така, с цел да подкрепя усилията на страните-членки на Берлинския процес, Япония подпомага икономическите и социалните реформи на страните от Западните Балкани в тясно сътрудничество с държави доброволци от ЕС като България и свързани организации.

По този начин Япония цели да подпомага развитието на взаимопомощта в региона. Конкретно изражение на тези усилия е подкрепата чрез японската правителствена помощ за развитие (ODA) на страните от Западните Балкани, споделяне на японския опит и знания в отделни области, смятани като проблемни за района, като например предотвратяването на бедствията и подпомагането на малките и средните предприятия, насърчаването на помирението и сътрудничеството между различните етноси и други. Участва и в съвместни проекти по тези теми с други държави.

Например през февруари 2020 г. в сътрудничество с Фондацията за Западните Балкани, проведохме и „Среща на високо равнище на гражданското общество на Западните Балкани“ в Тирана, Албания.
В следствие на пандемията от COVID-19, изпълнението на досегашните ни двустранни проекти е преустановено, но японското правителство има намерение да продължи да популяризира „Инициативата за сътрудничество за Западните Балкани“. Наред с това като посланик за Западните Балкани, аз също възнамерявам да работя за по-нататъшното засилване и развитие на дейността на Япония в тази инициатива.

- Защо за Япония, която географски е доста отдалечена от този регион, е толкова важно да има разбирателство в Западните Балкани, както и единна и силна Европа?

- През юли 2018 г. между Япония и ЕС бяха подписани две изключително важни от историческа гледна точка споразумения: Споразумение за икономическо партньорство между ЕС и Япония (EPA) и Споразумение за стратегическо партньорство (SPA). Това потвърждава решимостта на Япония и ЕС, които споделят общи ценности като свобода, демокрация, върховенство на закона и права на човека, да поддържаме и разширяваме свободния и базиран на правила международен ред, както и да съдействаме за мира и просперитета на международната общност. Също така, въпреки разрастващите се в световен мащаб протекционистки идеи, Япония и ЕС трябва бъдем единни, да бъдем проводници на свободната търговия и пазители на универсалните ценности. Япония отлично съзнава, че силното единство на Европа е от значение и за самата нея.

В тази връзка, постигането на стабилност и развитие на страните от Западните Балкани като част от Европа, както и обединението на Европа посредством общи ценности, e от съществена важност за стабилността и просперитета както на самия континент, така и на цялата международна общност.

През последните години, поради геополитическото значение на региона, трети страни се опитаха да разширят своето влияние на Западните Балкани и това стана причина за безпокойство относно евентуално разделение и нестабилност на европейския континент.

Западно-балканският регион сам по себе си се намира на границата между Азия и Европа и както някои го наричат „барутният погреб на Европа“, има история на сложни конфликти и етнически проблеми, което носи елемент на нестабилност. Ако това бъде оставено така, има вероятност в региона да проникне влиянието на страни и сили, които не споделят общите основни ценности.

Япония подкрепя обединена Европа и вярва, че Западните Балкани имат общо бъдеще с ЕС. В този смисъл целта на „Инициативата за сътрудничество за Западните Балкани“ цели не само двустранното сътрудничество между Япония и страните от Западните Балкани, а и именно подкрепата за тяхната европейска интеграция.

Въз основа на двете споразумения с ЕС, Япония поема ролята и отговорността, съвместно със страните от ЕС да допринесе за постигането на стабилност и просперитет на международната общност, като подпомогне европейската интеграция на страните от Западните Балкани, която можем да кажем, че е ключът към мира и стабилността в Европа. За Япония, която е географски отдалечена от района, създаването на близки връзки със страните от Западните Балкани, придобиването на добри познания за региона, както и сътрудничеството със страни като България, които активно подкрепят неговото развитие, е от изключително важно значение, за да може ефективно и устойчиво да работи по разгръщане на „Инициативата за сътрудничество със Западните Балкани“.

- Какво включва конкретното сътрудничество между България и Япония?

- При реализиране на конкретно сътрудничество между Япония и България в областта на предотвратяване на бедствията и подпомагане развитието на малките и средните предприятия, умело се съчетават финансовата помощ, отпусната от българското правителство по програмата за подпомагане на развитието, и човешките ресурси, опит и знания на Япония.

В частност бих искал да спомена, че през февруари миналата година, в съорганизаторство с българското правителство в София проведохме семинар по предотвратяване на бедствията, чийто фокус бе поставен върху справянето и контрола на наводненията, които са общ проблем както за Западните Балкани, така и за България. В семинара взеха участие около 60 души от Япония, България, представители от шест страни от Западните Балкани, както и на международни организации. Бяха проведени активни дискусии относно политическите рамки и правни системи за справяне с бедствията, развитието на инфраструктурата за опазване на водите, обучението по предотвратяване на бедствията и др., което доведе до изграждането на мрежа от лица и специалисти, имащи отношение към тази тема. Вторият семинар по предотвратяване на бедствията, чиято тема ще бъде свързана със земетресенията, е планиран да се проведе през есента на следващата година.

В контекста за оказването на помощ за развитието на малките и средните предприятия, бих искал да кажа, че започнахме съвместен тристранен проект, в който участват университети от Япония, България и Северна Македония. В годините преди България да стане член на ЕС, с техническото съдействие на JICA, в УНСС беше поставено началото на бизнес курс за обучение и развитие на човешките ресурси. През есента на миналата година университетът, използвайки знанията и човешките ресурси, придобити и подготвени тогава, в сътрудничество с българското правителство и JICA, реализира проект за стартиране на курс за обучение по управление на малкия и среден бизнес в университета в Скопие, Северна Македония. Курсът бе проведен за втори път през декември с участието и на японски инструктори от университета Нагасаки. Наред с това, през тази година в София се предвижда провеждането на форум на малките и средните предприятия от страните на Западните Балкани и УНСС и заинтересованите страни вече започнаха подготовка.

В допълнение, трябва да посочим, че като опит за споделяне на японските знания в условията на пандемията от COVID-19, през октомври миналата година, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, катедра „Японистика“, със съдействието на JICA, започна провеждането на онлайн курс по изследване на Япония, който представя японската практика в оказването на сътрудничество за развитие.

Можем да кажем, че фактът че България, която някога е получавала помощ за развитие от Япония, а сега участва наравно с нея като дарителска държава в подпомагането на Западните Балкани, е изключително радостен и, че това е идеалният израз на сътрудничество и взаимопомощ.

Ние сме много благодарни, че Министерството на външните работи на България показа толкова положително отношение към сътрудничеството си с Япония и даде своя огромен принос от предоставяне на финансова помощ до реализирането на гореспоменатите проекти. 

Също така смятам, че имахме изключителния късмет в лицето на българското Министерство на вътрешните работи, УНСС, организацията „Джайка Алумни в България“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и др. да срещнем такива силни партньори, които с желанието и способностите си насърчават конкретното сътрудничество с Япония. Бих искал да използвам възможността, за да изкажа дълбоката си благодарност към всички участници от българска страна.Това прекрасно партньорство с България се основава на традиционно доброто приятелство и доверие между двете страни. Искам да Ви уверя, че Япония възнамерява да продължи да отдава голямо значение на сътрудничеството и взаимопомощта си с България.

- Възможно ли е да се прави ефективна многостранна дипломация в условията на пандемия, когато почти всички страни са основно заети с борбата с COVID кризата?

- Тази eпидемия изправи света пред криза, каквато не е изпитвал досега. Хората по цял свят говорят и обсъждат една и съща тема, а именно пандемията от COVID-19, и изпитват един и същ страх от нея.

Не е по силите ни да се противопоставим сами на тази обща историческа заплаха. В условия, в които свободното движение на хора е ограничено, всички страни, използвайки различни способи се опитват да създават и поддържат онлайн диалог, чрез който да обменят знания и опит. Смятам, че сега е моментът, когато се изпитват истинските възможности на многостранната дипломация и Япония възнамерява да се изправи пред тази глобална криза в тясно сътрудничество с България и останалите страни от ЕС.

  • Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Ако някой си мисли, че ще мине метър пред вируса, лъже се

    Светът беше абсолютно безпомощен преди повече от година и половина. Пандемията го постави на колене. Лекарите бяха в шок, защото срещу тях беше напълно непозната болест, с която не знаеха как и не можеха да се справят. Стреляха напосоки, докато налучкат каква терапия да приложат. Човечеството не можеше и не искаше да приеме за реалност
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо