Проф. Николай Овчаров: Край замъка Вишеград избират втория латински император

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9530743 www.24chasa.bg
Проф. Овчаров по време на обход в района на крепостта Вишеград

С реставрацията му се затваря пъзелът от обекти на Кърджали - средновековния комплекс “Свети Йоан Предтеча”, крепостта Моняк и Перперикон

100 000 лева отпусна правителството за разкопки на средновековната крепост Вишеград край Кърджали. Проучването на обекта ще бъде извършено от археолога проф. Николай Овчаров и екипа му тази пролет. При разкопките ще се търсят доказателства, че през XIII век Вишеград е бил рицарски замък на втория император на Латинската империя Хенрих Фландърски.

- Проф. Овчаров, крепостта Вишеград е проучвана в началото на 70-те години. Какво наложи провеждането на археологически разкопки след половин век?

- Липсва сериозна документация от разкопките, направени от покойния археолог Иван Балкански. От онова време са останали няколко находки. Сред тях е нещо много интересно и важно, защото е свързано с историята, която ще проучим през тази година - забрало (предната част) от рицарски шлем от XIII век. То е уникално по рода си и има доста дискусии около него, защото няма с какво друго да се свърже в това време освен с

Четвъртия

кръстоносен

поход

Оттук тръгна и нашето историческо търсене.

Вишеград и археологическите обекти в района - средновековният манастирски комплекс “Свети Йоан Предтеча” в кърджалийския кв. “Веселчане” и голямата крепост Мнеакос (Моняк), намираща се на другия бряг на Арда, образуват триъгълник, са свързани.

По тези места има активен живот през XIII-XIV век, но и преди този период. В подножието на стената на Вишеград личат големи обработени каменни блокове. Това показва, че вероятно средновековната крепост е стъпила на основите на късноримска крепост.

Разбира се, говорим за повърхностно наблюдение, но почти сигурно е, че в долния пласт ще излезе римски кастел. И това не е чудно, защото

под замъка

сега се намира

яз. “Студен

кладенец”,

но навремето е минавала река Арда с една плодородна долина. По нея има фиксирани и други крепости, които не са разкопавани. Те са имали свързочна роля по римския път, минаващ по Арда. Той е разклонение на главния път Виа Игнатия, свързващ Рим с източните провинции.

- И все пак достатъчна ли е една находка, била тя и уникална, за изграждане на хипотеза, че крепостта е свързана с Четвъртия кръстоносен поход?

- Вишеград не се споменава във византийските извори, където са отбелязани Перперикон, Мнеакос, Устра, Ефраим, Кривос и Патмос. Според мен най-вероятно в долината на Арда имаме няколко стълба на властта през XI-XII век. Единият от тях е манастирът “Св. Йоан Предтеча”, който е епископско средище. Имало е голямата военна крепост Мнеакос, в която при нашите разкопки излязоха само две сгради.

Това ни показа, че е военна крепост, в която е имало гарнизон, а по време на война е намирало убежище местното селско население. Вишеград не е споменат, защото е много по-малък. Най-вероятно това е резиденцията на архонтите (управителите) през XI-XII век в този район.

Тук достигаме до сведението от главния хронист на Четвъртия кръстоносен поход Жофроа дьо Вилардуен от 1206 г. Година по-рано българският

цар Калоян

разгромява

кръстоносците

при Одрин,

който по права линия е на около 70 км от Вишеград, и взема в плен латинския император Балдуин Фландърски.

В следващите месеци сред рицарите цари суматоха, защото никой не знае какво става с първия император на Латинската империя. Жофроа дьо Вилардуен посочва, че Хенрих, брат на Балдуин, прави поход, за да разбере какво става с него. Рицарите навлизат във вътрешността на Родопите, превземат няколко крепости, достигат до река Арт (Арда) и излизат под крепостта Мнеакос, а точно срещу нея е бил Вишеград.

Хенрих явно

харесва замъка

и го прави своя

резиденция

Там остава дълго време, защото изпраща отряд начело с Дьо Вилардуен, който трябва да премине през цялата долина и да излезе на днешната Асенова крепост, тогава наричана Станимахос. В нея са блокирани някои от най-видните барони на Латинската империя начело с Рение дьо Три, който трябвало да стане господар на Филипопол (Пловдив), но българите го прогонват и той се затваря в Станимакос.

Рицарите се отбраняват 13 месеца и дори изяждат бойните си коне, за да оцелеят. Отрядът на Дьо Вилардуен деблокира Рение дьо Три и от него научава, че император Балдуин е мъртъв.

С тази вест рицарите се връщат във Вишеград. В подножието на замъка се събира баронският съвет, който избира официално регента Хенрих за втори император на Латинската империя. След това рицарите се връщат в Константинопол и в края на август в храма “Света София” се извършва коронацията.

Това ще бъде основата, на която ние ще градим представянето на Вишеград. Надявам се да разкрием по археологически път тази история.

- А какво е представлявал средновековният замък?

- Това тепърва ще покажат проучванията.

Крепостта има

запазени до 8-10

метра височина

на стените

Ясно е, че става дума за класически замък. На първо ниво са били складове, на горните етажи е имало помещения за живеене. Вероятно е имало големи зали и може би параклис.

Подобна беше ситуацията с крепостта при село Звездел, която проучвахме преди повече от 25 години. В подземието на тази сграда се беше срутило всичко от горните етажи и попаднахме на парчета от стенописи. Те показваха, че на третия етаж е имало параклис.

Ако трябва да търсим

аналог със

запазен до днес

обект, това е

Хрельовата кула

в Рилския манастир, която на четвъртия етаж има параклис. Предполагам, че по подобен начин е изглеждал замъкът Вишеград.

- Колко време ще бъде необходимо, за да се извършат проучванията?

- Първо трябва да се махнат основите на 3 големи стълба от далекопровод, с които навремето е захранван бивш металургичен завод. Те се намират в самия замък и трябва да се отстранят прецизно, за да не се засегнат зидовете. Опасявах се, че основите са излети от желязобетон, но се оказа, че са монтирани върху шипове. Това ще трябва да се свърши още през март.

Планирам самите разкопки да стартират на 1 май. Намерението ни е да копаем два месеца с около 30 души, а през юли, август и септември ще работим на Перперикон. Вишеград има всички шансове да се превърне бързо в атракция за туристите. Крепостта се намира на 4-5 км от центъра на Кърджали. С Вишеград затваряме пъзела от обекти на Кърджали - средновековния комплекс “Свети Йоан Предтеча”, крепостта Моняк и Перперикон.

Мястото е

изключително

достъпно

Асфалтовият път достига почти до крепостта. Има място да се изгради и паркинг. Необходими са незначителни средства и смятам, че община Кърджали ще може да го направи. Веднага след края на разкопките ще трябва да се извърши консервация и реставрация на обекта. А при едно добро осветяване този замък ще може да се вижда от центъра на града.