Живко Петров, музикант: Беше като сбъдната мечта да свиря с Натали Кол в Милано

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9534906 www.24chasa.bg
СНИМКА: НАДЕЖДА БУЧКОВА

Продуцирането на музика е утопия в България

- Неотдавна направихте аранжимент на песента на Стефан Димитров “Хоризонт на 50” за юбилея на програмата на БНР. Защо избрахте да е в суинг вариант, г-н Петров?

- Песента “Хоризонт на 50” е поредното предизвикателство, което ми се случи в края на миналата година. Благодарен съм на композитора Стефан Димитров и агент Тенев за предложението да направя аранжимента на песента, посветена на едно от най-любимите ми радиа. За целта поканих Хилда Казасян, Васил Петров, проф. Христо Йоцов и Димитър Карамфилов, с които създадохме оригинала на “Хоризонт на 50” в студиото на “Акустична версия.” Реших да бъде в суинг вариант, за да отива на класата на радиото. След това Тенев и Димитров решиха да развият моята идея в поп вариант.

- Ще ви върна назад в детството. Кога започнахте да свирите на пиано и защо избрахте този инструмент?

- Аз съм от щастливите хора. От ден първи знам, че музиката е моят живот. Стана някак естествено. Роден съм във Велико Търново. Имах прекрасно детство. Вкъщи постоянно се свиреше и пееше. Аз съм 4-о поколение музикант. Всичко започна, когато баща ми

докара от Берлин

пиано с лъвски

крака и свещници

Бях на 4 г. Влюбих се! Така започна моята приказка. С пианото споделям всичко - радост, болка, щастие... С него няма край, само ти дава, дава ти безкрая.

- Правили ли сте някакви детски номера, когато е трябвало да свирите с часове, а сте искали да играете навън?

- По-скоро се сещам за една история, свързана с музиката. Бях малък и ме записаха на пиано в детската музикална школа във Велико Търново при г-н Кисьов. Един ден той ми даде за домашно да науча пиеса, която не ми харесваше. На следващия урок, когато ми каза, браво, а сега да видим новата пиеса, аз започнах да я търся в школата, но така и не я намирах. Тогава той видя липсващите страници от албума. Бях ги скъсал и изхвърлил. Няма да забравя този случай.

- Музиката ли беше детската ви мечта, или си представяхте, че ще имате друга професия?

- Израснах в блока на спортистите във Велико Търново. Играех много добре футбол. Веднъж треньорът на “Етър” видя майка ми и и каза: “Госпожо, синът ви трябва да стане футболист”. Тогава майка го погледна и каза: “Господине, когато вашият син стане музикант, тогава и моят ще стане футболист”. Освен футбола, рисувах добре, но сестра ми и дъщеря ми развиха този талант. Аз се оставих да рисувам със звуци.

- И кариерата ви е много успешна.

- Пътят на музиканта е много цветен и минава неусетно. Музиката някак си те обсебва и те поглъща. Нямаш време за много други неща, а и нямаш нужда.

90-те бяха

интересни години,

в които имахме надежда, желание и много енергия да се случат хубави неща. След като всичко беше разбито и отхвърлено в музикално отношение, започнахме отначало. Появиха се клубните сцени: Артклубът на “Иван Асен”, “Френкис”, “Суингинг хол” и т.н. Появи се и нова музика, нова надежда. Музикалният живот през годините ме срещна с много артисти. Сред тях са Милчо Левиев, Христо Йоцов, Димитър Семов, Веселин Веселинов-Еко, Димитър Карамфилов, Васил Пармаков, Ангел Заберски, Мишо Йосифов, “Форте”, “Джаз Брейкърс”, Белослава, Мария Илиева, Камелия Тодорова, Йълдъз Ибрахимова, Хилда Казасян, Васил Петров, Любо Киров, Орлин Павлов, Графа, Орлин Горанов, Васил Найденов, примата Лили Иванова. Сигурно забравям някого, но искам да кажа: Благодаря ви за срещата! Голямо щастие е да бъдеш на сцена с такива артисти и да споделяш музиката.

- Свирите в различни стилове, кой е най-близко до сърцето ви?

- Свиря, композирам, аранжирам и продуцирам джаз, поп и класическа музика. Аз не деля музиката на стилове. За мен е важно тя да излиза от сърцето и да ме вълнува в момента.

- Работили сте с много големи имена от българската и световната сцена. С кого ви беше най-трудно и съответно най-лесно?

- По-скоро бих казал чувство за отговорност, а не трудност. Музиката първо е удоволствие за артиста.

А сцената е нашето

свещено място,

после всичко останало. Сещам се за два случая. Единият е концертът на Лили Иванова в “Арена Армеец”. Тогава Лили ме покани да бъда музикален директор и да аранжирам всички песни за спектакъла. Беше чест. Незабравимо преживяване с един от най-големите артисти на нашето време.

Другият случай е поканата да свиря с Натали Кол на коледния ѝ концерт в Милано на пиаца Дуомо. Ще се изразя така - It's a Dream, имам такава пиеса. Това бе един от най-вълнуващите ми моменти в живота - да свиря с Натали.

- Каква е разликата между българските и западните музиканти, не само в професионално, но и в лично отношение?

- Разлика няма. Колкото е по-голям музикантът и е отдаден на изкуството, толкова е и по-голяма и добра душата му. Суетата изчезва при тези артисти и остава само музиката.

- Какво трябва да притежава едно произведение, за да се съгласите да го аранжирате?

- Мелодия и красив текст, ако е песен.

- Как идва вдъхновението?

- Мислите, че ще кажа - муза. Да, музата е важна, но не я чакам. Всеки божи ден сядам пред пианото с чаша чай и кафе и започвам да я търся. В един момент тя се появява!

- Работите и като продуцент. Разкажете повече за това поприще. Колко е трудно да се пробива в тази сфера в България?

- Не искам да звуча негативно, но бих казал, че продуцирането е утопия в България. Хората обичат да слушат музика навсякъде. Тя е част от техния живот. Имат я като даденост. Изобщо не се замислят за начина на създаване и продуциране на една обикновена песен в държава като нашата, която не подкрепя свободните артисти. Но всъщност не е и тяхна работа. Това е нашият избор, да бъдеш музикант,

да лекуваме

с музика душите

на хората,

за да бъдат по-добри в един по-добър свят. Но представете си един свят без музика. Затова ни пазете! Връщайте ни любовта, която ви даваме! Пазете ни, за да не изчезнем!

- С кой музикант бихте искали да свирите на една сцена?

- Искам да свиря с всеки музикант, който има моето усещане и вкус за музика.

- Джаз музиката не е за всеки, с какво ви провокира вас лично? Правейки концерти у нас и зад граница, къде е най-добрата публика за този стил?

- Джаз музиката се промени много през последните години. Навремето бих казал, че Америка е мястото. Но сега джаз музиката обединява всички стилове и традиции на народите. Тя е бъдещето. Тя е свободата на духа, на идеите и човечеството. Тя се развива със света. Джазът е хамелеон.

- Кои са най-добрите учители за вас?

- Най-добрият учител за всички е животът. Той ме учи на всичко. Да бъда силен, да го обичам, да го ценя и да му благодаря всеки божи ден.

- Върху какво работите през последните седмици?

- 2020 г. ме накара да подредя приоритетите си. Да се обърна към себе си. Бях позабравил някои неща. Свиря, чета, пиша нова музика. Ще чуете скоро.

  • Да стават ли партийните лидери министри, или да стоят в парламента

    Да стават ли партийните лидери министри, или да стоят в парламента

    Докато продължават преговорите за редовно правителство, на дневен ред идва важният въпрос да стават ли партийните лидери министри, или да останат в парламента. Темата е особено актуална, тъй като в новата коалиция (ако подпишат споразумение) лидерите ще са повече от пръстите на едната ръка. За водачите на “Продължаваме промяната” работата е ясна -
  • Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Първан Симеонов: Протестът умря, срути се под собствените си претенции

    Как Слави си е представял политиката? Като честен манастир? Да, протестът свърши снощи. Андрей Райчев го напомни. Ако искате, бройте го днес, петък, тринайсети – за по-лесно запомняне. Няма драма, протестът имаше смисъл. Моделът „Борисов“ вече трябваше да се смени. Даже протестът свърши, точно където трябваше – като протест именно; свали Борисов

МАЛКИЯТ ИВАНЧО

Малкият Иванчо