Насоки на предизборната ориентация

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9539694 www.24chasa.bg

Как да разпознаем пишман политик, готов да си смени и пола, за да пипне властта

Наблюдавах през прозореца едно момиченце в двора как се мъчи да примами рижава котка, излегнала се върху висока ограда. Размахваше към нея нещо, което отдалеч приличаше на остатък от сандвич, нареждайки напевно: “Мац, пис, пис, ела, ела! Виж какво ще ти дам. Ела, ела…”, и с бавни крачки скъсяваше дистанцията. На писаната обаче дори ухото ѝ не трепваше, наблюдаваше детето с крайното отегчение на преял сфинкс. Но то не се предаваше, продължаваше нежно да я вика с протегната ръчичка и точно когато ми се стори, че котката е склонна да кандиса, тя рязко се надигна, врътна се и в миг изчезна зад оградата. Само пухкава опашка се развя подире ѝ като дим след магьосник. Дълбоко засегнато от това неочаквано презрително отношение, момиченцето възмутено възкликна: “Тъпа котка! Дебела тъпа котка!”

Това е сцената, която описва най-добре виртуалната комуникация между Васил Божков и “Има такъв народ”. Отначало Божков мъркаше гальовно: “Слави, ако наистина искаш да спасим България – да се обединим!” А когато отказаха да изядат остатъка от сандвича му, той затропа с крак: “Слави – силен егоцентризъм, още по-силни зависимости. Стабилна патерица на хунтата. Жалко.”

За съжаление, Божков не е единственият самопровъзгласил се водач с алтернативни представи за политиката, редица други като него изненадват все повече избирателите, погазвайки с лекота идеологии и ценности.

Законът за партиите предвижда разпускане на всички, които 5 г. не са се явявали на избори, затова безброй незнайни организации със затихнали функции се включват в небивали партньорства и се записват в ЦИК за парламентарния вот.

Най-фрапантният пример е десният Съюз на свободните демократи, с чиято номинация Стефан Софиянски спечели трети кметски мандат в София през 2003 г., а днес се явява в коалиция със Съюза на комунистите в България.

П

о-странното е, че освен пишман политиците, готови да си сменят и пола, за да се задържат в играта, самите избиратели също са обладани от някакво ново, нихилистично отношение към принципите в политиката.

Наскоро повдигнах във фейсбук въпроса как е възможно БСП да издига за водач на плевенската си листа Румен Гечев, бившия вицепремиер и министър на икономическото развитие в кабинета “Виденов”. Обърнах внимание, че неговата биография е единственият текст, в който се срещат в едно изречение “икономическо развитие” и “правителство на Жан Виденов”. Както и върху силно смущаващото обстоятелство, че “Демократична България” изразява готовност да управлява със социалистите при определени условия. Коментарът, който най-много ме впечатли, дойде от моя любима, умна, интелигентна, високообразована приятелка с успешна кариера в престижни западни компании:

“Ляво, дясно? Това са понятия, изчерпали смисъла си в нашето съвремие. Битката е на съвсем различна плоскост отдавна. В глобален аспект се нарича 1% владее 99%, а в национален е за 4-5 важни въпроса, които ни обединяват, като например: защо населението намалява, защо изтичат мозъци, защо образованието не е ценност, защо здравеопазването е бизнес, в какви области трябва да се развиваме и т.н. Битката е да заявим ясно къде искаме и трябва да бъдем след 10, 20, 30 години и в каква страна искаме да живеем. Който и да е на власт, да отчита успехите си в контекста на такава стратегия!

А дали се прилага повече “лява” или “дясна” политика, зависи от други макроикономически фактори. И да, личността винаги е от значение и истината за нея също.”

Избирателите отдавна са отвратени от системата и порочната практика на традиционните партии да следват само своите интереси, но всъщност постигането на изредените по-горе приоритети зависят изцяло именно от политическата ориентация на тези, които избираме в управлението. Мозъците изтичат, когато не се създават работни места, образованието не е ценност там, където братовчедството е критерий за кариерно израстване, а здравеопазването се превръща в бизнес, ако социалната политика е сгрешена. Нима не е важно да знаем за какво ще се борят в парламента тези, които подкрепяме? Щом нямаме право да ги отзоваваме, какъв критерий ни остава за тяхната ефективност?

По правило социалистите харчат това, което демократите са спечелили, но в България социалистите отдавна са десни, а либералите олевяват прогресивно. Затова единственият ориентир за гражданите преди гласуването не е красотата, а заявените принципи.

Да вземем например прогресивните идеи на Корнелия Нинова – тя прилага в икономическата си платформа теорията на западен икономист с леви убеждения. Според нея финансовите неравенства в България ще бъдат преодолени с намаляване на данъците за бедните и увеличаването им за богатите. Т.е. БСП смята да накаже умните и талантливите за сметка на бедните и неспособните. Имайки предвид, че и без това страната ни е с най-ниските данъци в ЕС, такава политика ще демотивира работодателите, които плащат високи заплати, ще провокира заобикаляне на законите и остро социално противопоставяне.

Всякакви симпатии, които Христо Иванов досега печели с акциите си срещу статуквото, сега би трябвало да останат на втори план за неговите избиратели, след като този уж дясно ориентиран лидер заявява готовност да управлява с БСП. “Да, България!” още не е обявила своята платформа, но заявките ѝ за създаване на по-добра среда за бизнеса и за привличане на чужди инвестиции влизат в противоречие със стратегията на Нинова. С други думи, партньорството със социалистите би трябвало да е изключено за “Демократична България”. Да не говорим, че в тази коалиция членува ДСБ, създадената от Иван Костов партия, чийто вечен и основен политически и идеологически враг е левицата.

Засега светът се придържа към традиционните ориентири, няма други валидни. И когато Божков протяга ръка към Слави с твърдението, че “много от целите на “Българско лято” и ПП “Има такъв народ” съвпадат”, трябва да е наясно, че основната цел на шоумена е въвеждането на мажоритарна избирателна система, характерна за западните демокрации. А целта на Божков е да свали временното статукво, за да избегне съдебно преследване и да бъде реабилитиран, което по-скоро е в зоната на анархизма. Така че колкото и уморен, обезверен, незаинтересован от ценностите да е българският народ, той все още се ориентира по компаса и съзнава, че партиите, които избира заедно с алчните им стремежи и властови комплекси, в крайна сметка представляват интересите му.

Американският военен ветеран генерал Колин Пауъл е казал някога: “Политиката не е торба, пълна с боб. Това е нещо сериозно и трудно.”

  • Хронично болните да получат по-бързо ваксина

    Хронично болните да получат по-бързо ваксина

    Добре е, че се проявява гъвкавост при ваксинирането на различни групи. След хората на първа линия, които справедливо първи получиха възможност да се ваксинират, се отвориха възможности за имунизиране и на хора, които не попадат в плановете за ваксинация сред първите фази. Включително и с т.нар. зелени коридори
  • Депутатът от ГЕРБ Георги Марков

    Георги Марков: Виктор Орбан напуска ЕНП

    Трите милиона избиратели на Виктор Орбан са във възторг. Партията „ФИДЕС” напуска неолибералното и олевяло ЕНП (Европейската народна партия). Това ЕНП не е онова ЕНП. ЕНП-то на великия обединител на Германия Хелмут Кол, на Жак Ширак, на Хосе Мария Аснар, на Едмунд Щойбер. Това не е ЕНП-то, което, водено от Мартенс и Орбан - като негов