5 примера за спорни паметници, станали забележителни

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9542794 www.24chasa.bg
Колаж с фамозните статуи на София и Бургас, наричани на майтап "Жълтата гостенка" и "Белия бродик".

Препирнята за новата статуя на Боян Магесник в Бургас, която представлява мъж, от чийто скалп се проточва вълча глава, само възобнови спора за издигнатата преди много време в центъра на София женска фигура без очи, върху която е кацнала кукумявка.

И цялата тази дискусия ме накара да се замисля колко много хулени, осмивани и отричани статуи, монументи и паметници има по света, които всъщност са се превърнали в забележителности именно защото са спорни. 

Местните общности ги ненавиждат, а чужденците се тълпят край тях, за да ги снимат. Парадокс, в който аз самият ентусиазирано съм участвал не веднъж.

Помня, преди две години се пребих от път, за да ида до най-монументалния кич в цяла Африка, а също така и най-високото нещо на целия континент, сътворено от човешка ръка!

Намира се на един 100-метров хълм в сенегалската столица Дакар. Самата композиция “Африкански ренесанс” е 50 метра, проектирана от румънец и изпълнена от севернокорейци. Правете си сметката какво чудо може да се роди от подобна творческа симбиоза. Наистина е чудо, което струва 30 милиона долара. Американски, не африкански!
Дакарците не просто не харесват тая ултраскъпа бетонова грамада, те я ненавиждат. И през зъби се шегуват, че на нея е изобразен бившият им корумпиран президент, жена му и детето. 

Когато преди много години отидох в Мадрид за първи път, много исках да видя статуята “Падналият ангел” в парка “Ретиро”. Просто не вярвах, че има такава. Това е

единственият

в света

официален

паметник

на... сатаната.

Намира се на 666 метра надморска височина, а в основата на постамента са инсталирани разни демонични изчадия и рептили.

Авторът се е вдъхновил от пасаж в “Изгубеният рай” на Джон Милтън и е изобразил Луцифер в момента на пропъждането, затова се смята, че освен всичко друго композицията е заредена и с адски драматизъм. Този обществен паметник на дявола си стои в парка на Мадрид от 1885 г. 

Миналия януари разгледах друг много спорен монумент - на Петър Велики в Москва. Може да се каже, че самото споменаване на града и на владетеля в едно изречение вече намирисва на противоречие. Както знаем, този велик руски цар е мразел старата столица и затова я преместил на север, кръщавайки новата Санкт Петербург на своя светец закрилник.

Имало е взаимност на тия неприятни чувства, която се усеща и до днес. Вече почти четвърт век (откакто е поставен) московчани мразят монумента на Петър I и не крият чувствата си. За паметника се разправят ужасяващо забавни притчи.

Най-прилепчивият слух за това творение на Зураб Церетели е, че авторът всъщност го е замислил по случай 500-годишнината от пътуването на Христофор Колумб до Америка, но не могъл да се спазари за парите с американците. Затова го преработил леко и го предложил на тогавашния кмет на Москва, който му бил приятел, уж по случай 300-годишнината от създаването на руския флот.

Монументът на

Петър Велики

в Москва

често попада

в класациите

за най-грозен

паметник в света

не без активното гласуване на жителите на руската столица. От време на време те предлагат грамадната статуя, барабар с кораба и постамента, да бъдат демонтирани и предоставени безвъзмездно на Санкт Петербург, защото нали си е техен благодетел. Но вече толкова години от облагодетелствания град дискретно отхвърлят тия оферти. 

По-миналото лято в Болоня водих приятели да им покажа откъде “Мазерати” са копирали емблемата си. От тризъбеца на статуята на Нептун във фонтана на Пиаца Маджоре до базиликата “Сан Петронио”.
Всъщност има една много скандална история с тази статуя. През XVI в. скулпторът Джамболоня трябвало да направи фонтана така, че да увековечи папа Пий IV по един иносказателен начин. 

Идеята била, след като става дума за фонтан, тоест за вода, централната фигура да е на Нептун, който царува над водните стихии, тъй както папската власт се разпростира върху земните дела.

И наистина Нептун е представен като могъщ повелител, който сякаш само с жеста на ръката си държи под контрол четирите напористи женски фигури в краката му, които доят потоци от гърдите си - това са големите реки на четирите континента - Дунав, Нил, Ганг и Амазонка. 

И ако дори сега цялата работа изглежда доста порочно, нещата навремето били още по-пиперливи, защото Джамболоня възнаградил чреслата на Нептун с грамадно, направо впечатляващо като размер мъжество. Папата смутен върнал работата за корекция. Разбирайте за смаляване. Което обиденият Джамболоня и направил, отивайки в другата крайност и

осакатявайки така

гениталиите

на Нептун, че ги

оставил почти

незабележими

Решил, че тая гавра не му стига, ами така направил палеца на ръката на Нептун, че ако се погледне от определен ъгъл, леко вдясно откъм гърба на скулптурата, излиза, че божеството е еректирало.
В определен час от деня сянката, която хвърля статуята, оставя по-благопристойните жителки на Болоня изчервено безмълвни. Затова не ходят много там, но пък туристите чакат с нетърпение този фалически протуберанс. 

Джамболоня е бил много хулен за това произведение, но в негово лице папата просто си намерил майстора. В преносния смисъл. Защото какво може да се очаква от докачлив скулптор маниерист, представител на ранния барок?

И последно една история с паметник, който снимах в Есауира - магнетичен град в Мароко, може би един от най-любимите ми в тази чудесна страна.

Старите хипари наричат града Джимихендриксвил, защото Джими Хендрикс в края на 60-те гулял там за няколко дена и повлякъл след себе си тълпи от рокаджии, любители на силната марихуана, шарени бохеми и безделници. Та там, край стените на стария град, има скромен паметник на Орсън Уелс.

От какъв зор

пък точно на

Орсън Уелс са

направили там

паметник,

ще попитате? 

Най-логичното обяснение е, че филмът “Отело”, с който Орсън Уелс печели наградата на кинофестивала в Кан през 1952 г., е сниман именно в Есауира. Нещо, което е поставило града не само в културния афиш на Европа, но и го направило разпознаваем за бъдещи туристи.
В града обаче са запомнили Орсън Уелс предимно с факта, че жена му тогава забегнала с човек от снимачния екип. А хотелът зад паметника красноречиво се казва “Дездемона”. Не е ясно дали заради филма, или заради случката с жената на г-н Уелс. 

Така или иначе, този мемориал е особено недолюбван от местните хора (то кой ли пък уважава рогоносците?!) и е по-често заливан с боя и от паметника на съветската армия у нас.

Та така. Сатанински, неприлични, скъпи, кичозни, грозни... Това са най-честите обвинения за нашите статуи и паметници. Но както виждате, абсолютно същото става и по света.