Доц. Михаил Груев: “Луковмарш” е срам и позор за България

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9542933 www.24chasa.bg
СНИМКА: Йордан Симeонов

Още акценти от интервюто с председателя на Държавна агенция "Архиви":

Правният казус не е дали ген. Луков е добър, или лош герой, а дали действията на партията, която събира шествието, са в разрез с конституцията и законите на България 

Решението на съда е добър повод да започне дебат в обществото - не емоционален, а с документи

Неслучайно ЕК отново сигнализира за началото на наказателна процедура именно по отношение на лекомисленото и лежерно отношение на обществото към такива феномени и въобще към проявите на антисемитизъм, на расова ненавист

И преди век е имало битов консерватизъм към ваксините - страх и предразсъдъци

Предстои голяма революция в архивното дело, сравнима с тази от II век - преминаването на документите от камъка към хартията. Сега е от хартията към електронния носител и облаците

- Доц. Груев, вие привърженик ли сте на “Луковмарш”?

- Не, разбира се.

- Как стана тогава така, че съдът стъпи на вашето експертно становище, за да отхвърли иска на прокуратурата за заличаване на регистрацията на партията, която го организира - Български национален съюз “Еделвайс” (БНСЕ)?

- Въпросът е по-сложен и бих го разделил на две части. Едната е историческата страна на нещата, а другата е чисто правната, която е и по-сложна. Прокуратурата се опитва да докаже изповядването от БНСЕ на фашистка идеология, позовавайки се на организирането на “Луковмарш” и почитането на паметта на ген. Христо Луков. Но това са две различни неща. Ответната страна твърди, че почита Луков като български патриот, герой от войните и пр. В този смисъл чисто правно е доста трудно да се докаже, че едното е експлицитно съотносимо към другото.

- Получава се обаче разминаване. Съдът пише, че ген. Луков не е съпричастен на нацистката пропаганда от Втората световна война, а митологизирането му е само заради военните му заслуги и следователно не може автоматично да се приеме, че шествието е проводник на забранени идеологии и разпалва към етническа, верска или расова омраза. Във вашата експертна оценка обаче пише точно обратното - че ген. Луков изповядва националистическа идеология.

- Да, така е. Но е право на съда е да реши дали да се съгласи, или не с експертната оценка. Аз съм изложил коректно фактите съобразно познанията и съвестта ми, а пък вече решението е на съда и не би било редно да го коментирам.

Чисто правният казус не е дали Луков е добър, или лош герой, а дали действията на БНСЕ противоречат на конституцията и законите на страната. И отговорът трябва да се търси в правната страна на въпроса, а не в историческата.

Но решението на съда е добър повод да започне дебат в българското общество. Такъв отдавна се води, но по-скоро с емоционални аргументи. А сега се дава възможност такъв дебат да започне да се води по-професионално - и в историческата гилдия, и в научните среди, и в обществото като цяло, не с емоция, а с факти и документи.

- Но ген. Луков е споделял нацистките идеи, бил е техен проводник в България, нали?

- От историческа гледна точка няма съмнение пронацистката ориентация на ген. Луков и на ръководения от него Съюз на българските национални легиони (СБНЛ) в годините на Втората световна война. При възникването си през 1930 г. СБНЛ може да бъде характеризиран като авторитарна дясно-радикална организация. С течение на времето обаче той еволюира по посока на засилване на антидемократичните и антисемитските тенденции в него. Тази еволюция представлява пряка функция от идването на Хитлер на власт в Германия и постепенното засилване на германското политическо и културно влияние в България. В началото на Втората световна война СБНЛ може да бъде вече окачествен като квазинацистка организация от лидерски тип. Трансформацията му до голяма степен е свързана и с оглавяването на съюза от ген. Луков. Самият той е разглеждан от официален Берлин като своеобразен контрапункт на монарха и правителството в случаи на опити от тяхна страна за едностранно напускане на Оста. 

Ген. Луков не е уникален феномен. Той е един от многото подражатели на германския националсоциализъм. Такива като него е имало във всяка от европейските страни.

Но чисто правно вероятно е доста сложно да се докаже връзката между ген. Луков и БНСЕ.

- Въпросната проява носи името “Луковмарш”, каква по-голяма връзка може да се търси?

- Това е характерно за дяснорадикални движения, които припознават в отделни исторически фигури свои кумири, водачи, предтечи. Това е част от целия процес на митологизация на ген. Луков.

- Защо в експертната си оценка разглеждате и личностите на кап. Димитър Списаревски и Тодор Александров?

- Това бе поискано от съда. Вероятно това е била защитната теза на организацията - че освен Луков те почитат и Списаревски, и Тодор Александров, и Владо Черноземски. За мен тези фигури нямат нищо общо към конкретния казус със СБНЛ и Христо Луков.

- България има системен проблем с “Луковмарш” - от години и десни, и леви партии, и институции искат забраната му. Миналата година бе отменен от Столичната община, но съдът свали забраната. А сега, след като съдът не заличава партията, която го организира, ще има ли начин да се забрани това шествие?

- Това е чисто правен въпрос и зависи какво ще реши следващата инстанция - Апелативният съд.

- Смятате, че прокуратурата ще обжалва?

- Предполагам, че ще го направи, не съм сигурен.

Опитвам се да ви отговоря чисто граждански на въпроса. За мен е безспорен факт, че организирането на това шествие е срам и позор за България. И ние ставаме много уязвими, гледани и отвън.

Впрочем този проблем с чисто правната и с конституционната съвместимост на подобни организации не е само български феномен. И в Германия в момента с партията “Алтернатива за Германия” неколкократно се възбужда такова наказателно преследване, но все още решение на въпроса няма. Те дори имат евродепутат и т.н.

- Но Еврокомисията започва процедура срещу България, защото не прилага изцяло правото на ЕС при борба с расизма и ксенофобията.

- Да. Неслучайно ЕК отново сигнализира за началото на наказателна процедура срещу България именно по отношение на лекомисленото и лежерно отношение към такива феномени и въобще към проявите на антисемитизъм, на расова ненавист.

- Лекомислено и лежерно отношение от кого?

- От обществото като цяло. Защото мнозинството от нас пасивно наблюдават как това нещо се случва, разраства, търсейки легитимация в личността на ген. Луков, но и в други фигури, които са абсолютно ирелевантни към този феномен.

Създава се опасен прецедент, свързан с неглижирането на този проблем, а той е важен. Дебатът, който се повдигна в обществото, е полезен, защото дава възможност на повече хора да стигнат отвъд митологията. Защото няма нужда нито да митологизираме, нито да демонизираме допълнително ген. Луков и ръководения от него Съюз на българските национални легиони. Необходимо е просто коректно да посочим фактите, за да може всеки да си направи съответните изводи.

- Какво трябва да знае Европа по този случай? Още повече в контекста на наказателната процедура.

- Не само. Знаете, че има осъдителна присъда по отношение на липсата на реакция на книги на Волен Сидеров, писани доста отдавна. Но факт е, че всичко това мина в общественото пространство и не предизвика сериозна реакция.

Ние като нация и общество няма какво позитивно да извлечем от тези примери - от историята на легиона, от личността на Луков. Дори обратното, това по някакъв начин засенчва името, което сме си извоювали - на действително толерантна нация, с реален принос в спасяването на българските евреи, в превръщането на България във втора родина на десетки хиляди арменци, бягащи от арменския геноцид, на десетки хиляди белогвардейци, които бягат от Гражданската война в Съветска Русия, и т.н.

- Има ли в историята подобни казуси като този с “Луковмарш”?

- Не. Доколкото ми е известно, това е първи случай, по който съдът у нас се произнася по исторически проблемен казус.

- Но подобни шествия не се организират само по време на “Луковмарш”. 

- Това не е нещо ново. В годините след Първата световна война факелните шествия стават много популярни като форма на протест и възпоменание на Ньойския договор. Подобни шествия са правени в много български градове, част от тях са били с хора в народни носии от Македония, Западните покрайнини, Добруджа и Тракия, които символизират болката по откъсването на тези територии и от клаузите на Ньойския договор.

Разбира се, в националсоциалистическа Германия шествията придобиват друг оттенък. Там също се протестира срещу Версайския договор. И впоследствие националсоциалистите ги превръщат в свой патент. Тук виждаме нещо подобно като вторично патентоване на тези шествия.

Въпросът е, че с т.нар. Луковмарш тези шествия вторично се наситиха с нацистка реторика, със символи и атрибути, които недвусмислено свидетелстват за подтекста и идеологическото лепило на това, което стои зад тях.

- Кажете ни в година на пандемия, социална изолация и мерки как работи вашата агенция?

- Започнахме работа по голям проект за електронно архивиране. Постепенно хартията започва да изчезва от документооборота и светът става все по-дигитален. Това поставя проблема какво ще се случи с електронно родените документи, които нямат хартиен еквивалент. Целта на този проект е, от една страна, да обучи администрациите за поддържането на електронните архиви на учрежденията, от друга страна - да гарантира запазването на тези документи. И започваме да се готвим за голяма революция в архивното дело. За мен тя е равностойна на тази от II век - преминаването на документите от камъка към хартията. Сега е от хартията към електронния носител и облаците. И е изключително важно да гарантираме запазването в непроменяем вид на тези документи, колкото и сложен и скъп да е този процес. Макар нито една архивна система в света да не е наясно колко дълго могат да бъдат съхранявани документите по този начин, защото още нямаме опит.

- В пандемията, когато хората бяха затворени по домовете си, остана ли им време да се разровят в архивите си? Получихте ли нови документи?

- Данните от годишния ни отчет показват, че изключително много се повиши търсенето на дигиталните колекции на архивите. Но това е и световна тенденция.

Имаме интересни постъпления - архивите на Валери Петров, от необработената част от архива на съпругата на Симеон Радев - Бистра Винарова, излезе немалък брой документи на дядо ѝ д-р Георги Вълкович, който е убит като министър в кабинета на Стефан Стамболов. Получихме ценни художествени архиви на Светлин Русев, на проф. Иван Газдов, на Любомир Савинов.

- Като заговорихме за пандемията - ние с вас сме коментирали предишни епидемии. Днес темата е за ваксините - имате ли данни как е ставало това преди?

- Има много данни от 20-те и 30-те години на миналия век, свързани с противотуберкулозната ваксина БЦЖ. Както и за ваксините срещу едра шарка. И когато човек се вгледа в документите, вижда удивителни сходства по отношение на реакцията на обществото и подозрителността.

- Имало е антиваксърство и преди век?

- Под друга форма - да го наречем битов консерватизъм. Имало е страх от ваксиниране и предразсъдъци.

- Как са преодолявани тези предразсъдъци преди почти 100 г.?

- Отново с практиката - с убеждението, че това е единственият път за спасяване от епидемията. Предполагам, че и днес ще сработи същият синдром. Първоначалната реакция е стъписване, песимизъм и страхове по отношение на ваксинирането, но след това постепенно узряване на идеята, че няма по-добър начин да се предпазим.

Визитка:

Роден на 25 октомври 1971 г. в София

Завършил история в СУ “Св. Кл. Охридски”, доцент, преподавател по съвременна българска история и етнология на етническите групи

Бил е ръководител на Катедрата по история на България в Историческия факултет

Автор е на три монографии и на студии и статии по проблемите на възродителния процес, колективизацията на българското село, комунистическия елит и др.

От 5 март 2015 г. е председател на Държавна агенция “Архиви”

  • Хронично болните да получат по-бързо ваксина

    Хронично болните да получат по-бързо ваксина

    Добре е, че се проявява гъвкавост при ваксинирането на различни групи. След хората на първа линия, които справедливо първи получиха възможност да се ваксинират, се отвориха възможности за имунизиране и на хора, които не попадат в плановете за ваксинация сред първите фази. Включително и с т.нар. зелени коридори
  • Депутатът от ГЕРБ Георги Марков

    Георги Марков: Виктор Орбан напуска ЕНП

    Трите милиона избиратели на Виктор Орбан са във възторг. Партията „ФИДЕС” напуска неолибералното и олевяло ЕНП (Европейската народна партия). Това ЕНП не е онова ЕНП. ЕНП-то на великия обединител на Германия Хелмут Кол, на Жак Ширак, на Хосе Мария Аснар, на Едмунд Щойбер. Това не е ЕНП-то, което, водено от Мартенс и Орбан - като негов