Ефектът от рекордните инвестиции ще се усети още тази година - “24 часа” се допита до експертите

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9552901 www.24chasa.bg

До 2030 г. България ще разполага с 50 млрд. лева безвъзмездна помощ и достъп до почти 9 млрд. лева заемен ресурс

Ако държавата, бизнесът и обществото се мобилизират и традиционните инвестиции бъдат комбинирани умно с иновативни, към 2025-а показателят БВП на глава от населението може да е 65% от средноевропейския

Огромна част от средствата от ЕС - близо две трети, трябва да бъдат вкарани в изпълнение през първите 2 години, което означава, че ефектът от тези пари в най-голяма степен ще се усети още през 2021 и 2022 година. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев по време на първата дискусия, организирана от “24 часа”, в рамките на проекта “Тренд Европа”.

29 млрд. евро - за първи път за България ЕС предвижда толкова значима сума за възстановяване от последиците от пандемията. Исторически е и европейският дългосрочен бюджет, който заедно с пакета за възстановяване “Следващо поколение ЕС” възлиза на 1,8 трилиона евро.

Дискусията на “24 часа” - “Европейските пари в България - инструменти за възстановяване, грантове заеми, фондове от програмния период” събра мненията по темата на водещи експерти от България и Европейския съюз. Участие в нея освен Томислав Дончев взеха полският евродепутат от ЕНП Ян Олбрихт и българските евродепутати Андрей Новаков (ЕНП, ГЕРБ), Цветелина Пенкова (С&Д, БСП) и Илхан Кючюк (“Обнови Европа”, ДПС). Журналистът и финансов анализатор Владимир Сиркаров сподели виждането си за настоящото развитие на българската икономика и очакванията за бъдещето.

Вицепремиерът Дончев подчерта, че такива дискусии се организират сравнително рядко, което е грешка, защото темата е толкова сложна и детайлна, че всеки обществен дебат с колкото е възможно повече детайли би позволил не само на гражданите, но и на част от политиците да разберат за какво става дума. По думите му в тази сложна политика властват до голяма степен клишетата, много от които са неверни. Такова е мнението, че европейските пари потъват и от тях няма ефект. Друга невярна теза е, че българската икономика е напълно зависима от европейските пари.

“Ако погледнете числата, дори в много силна година на плащане

европейските пари са под 4%

от БВП на годишна база,

при всички случаи под 8% от публичните разходи в рамките на годината, което няма как да направи страната ни зависима от европейските пари. Друг е въпросът, че те продължават да бъдат значима част от ресурса ни за публични инвестиции. И за разлика от някои от другите публични инвестиции, те са много добре фокусирани и затова се създава впечатлението, че са много повече и много по-значими, отколкото са”, посочи Дончев.

Вицепремиерът направи няколко допълнителни уточнения относно средствата, които страната ни може да очаква от ЕС. “До 2030 година България ще разполага с 50 млрд. лева безвъзмездна помощ и достъп до почти 9 млрд. лева заемен ресурс, ако реши да го използва. Този ресурс поради инструмента “Следващо поколение ЕС” е доста повече от обичайните средства, които България ползва в рамките на един програмен период. Допълнителните средства, включително и по линия на плана за възстановяване и устойчивост, ще бъдат разходвани в един доста по-къс времеви интервал - до 2026 г.”, каза той.

Дончев подчерта, че този пакет финансиране е добър за България по много причини. Страната ни е една от тези, които ще получат над 1 млрд. евро повече от новата Многогодишна финансова рамка (МФР) в сравнение с текущия или изтичащия програмен период. Ако сравним средствата за различните държави членки по цени за 2018 г. спрямо БВП, България стои на първо място като размер на получените средства. За първи път в историята на европейското си членство

България получава целеви

средства от 200 млн. евро,

предназначени за най-слабо

развитите райони в страната,

съобщи Томислав Дончев.

Относно оперативните програми по МФР вицепремиерът разказа, че процесът за подготовка за периода след 2020 г. е започнал още преди 3 години. През миналия март България е изпратила на Еврокомисията първи вариант на оперативните програми. Заради COVID пандемията и свързаната с нея икономическа криза се наложили промени, след които през есента на 2020 г. страната ни е представила втора версия.

“Преди месец януари тази година изпратихме версия, която считам, че ще бъде последната. Няма отворени въпроси, които да са обект на преговори, които не са приключени, или такива, по които да няма яснота. Можем да приемем, че по целия пакет, свързан с кохезионната политика, България до голяма степен си е свършила работата и в рамките на тази година или дори до средата на тази година целият пакет оперативни програми трябва да бъде одобрен”, каза той по време на събитието.

Като предизвикателство пред страната ни Дончев посочи националния план за възстановяване и устойчивост - основния инструмент, който трябва да помогне за възстановяването на икономиките на членките, но и на Европа като съюз, като общ пазар, който да се изкачи на друго ниво спрямо глобалните партньори и конкуренти. (За плана - от VII до X стр.).

“Подготовката за плана започна още преди да имаме сделка на европейско ниво - още от лятото на миналата година с усилена експертна работа, мобилизирайки практически целия държавен апарат. Планът беше представен като първа версия през октомври. Той е с няколко акцента - Иновативна България, Зелена България, Справедлива България с милиарди инвестиции в сферата на науката и образованието, иновациите, енергийната ефективност, както и подобряването на капацитета на държавата да предоставя по-добри публични услуги в полза на бизнеса и на гражданите”, разказа вицепремиерът Дончев.

Преди да бъде изпратен на Еврокомисията, планът е бил подложен на истинско обществено обсъждане. Българските власти

получили близо 90 предложения

от заинтересовани страни извън

държавната администрация

- университети, институти, неправителствени организации. “Постарахме се всички от тях, които съдържаха рационални и адекватни предложения, вписващи се в концептуалната рамка на плана, да бъдат отразени. Направихме серия от публични представяния по всеки от стълбовете, доколкото ни позволяваше пандемичната ситуация. Най-важното е, че през целия този период от няколко месеца текоха много интензивни преговори с Европейската комисия”, каза Томислав Дончев.

Акцент в плана на България е специалната грижа за бизнеса. Към момента налични и достъпни за финансиране на предприятията са инструменти от два фонда - този за иновации и този, свързан с индустриалните паркове на стойност близо 800 млн. лв. В допълнение планът за възстановяване предвижда още 900 млн. лв. в три фонда, от които ще може да се възползва българският бизнес. Това било изрично настояване на национално представените работодателски организации, с което българските власти се съобразили. “Считам тази промяна за справедлива компенсация”, каза Дончев..

Допълнителни средства са предвидени и в полза на зеления преход, включително свързани с нови технологии за съхранение и производство на електроенергия, пренос на газ, но и на водород. Още пари са отделени и за дейности, свързани с формирането на дигитални умения, както и в сферата на пътната безопасност.

Пред управляващите в България стои предизвикателството да се справят с предстоящите сложни инвестиции. “Ние приключихме периода на относително лесните инвестиции. Да построиш магистрала, е лесно от концептуална гледна точка - изгражда се технически проект, осигурява се финансирането, попълва се, одобрява се апликационна форма, имаме договори за безвъзмездна финансова помощ, провежда се обществена поръчка и остава усилието строителството да е изпълнено максимално качествено и активът да се ползва добре”, уточни той. “Да финансираш една иновация, е трудно, защото на първо място

е необходима гаранция,

че парите ще отидат там,

където ще донесат ефект

Това не винаги е толкова очевидно. Понякога зад добре изглеждащи предложения не стои нищо. Понякога предложения с огромен пазарен потенциал изглеждат не съвсем добре от гледна точка на формалните изисквания. Най-големият риск, който не бива да бъде допускан, е с публичното финансиране ние да стигнем до ситуация, в която изместваме частното. А това в сферата на иновациите може да се случи и е огромен риск”, каза Дончев.

Вицепремиерът посочи два възможни сценария с два ключови периода, в които трябва да измерим успеха на страната си. Единият е 2025-2026 г., а другият - 2030 г. Целта е мобилизация от страна на държавата, администрацията, бизнеса и обществото, за да се постигне комбинацията между традиционните инвестиции (жп, пътна, ВиК инфраструктура) и новите - иновации, зелен преход, дигитализация. Ако това бъде постигнато по най-добрия начин, към 2025 г. е възможно показателят БВП на глава от населението да е със стойност 65% от средноевропейския. Ако не бъдем достатъчно амбициозни, този процент вероятно ще бъде 60% от средноевропейския.

Вторият период, е който бихме могли да си сверим часовника, според Дончев е 2030 г., след масираното инвестиране на тези 50 млрд. лв. допълнително в българската икономика. Ако сме достатъчно амбициозни, към този период БВП на глава от населението би могъл да достигне 75% от средноевропейския.

В момента БВП на глава от

населението, съотнесен към

средноевропейския, в

България е 50-53%

“Когато България влиза в ЕС, този показател е под 40%. Т.е. България е направила един доста значим ръст, но не чак толкова достатъчен. Магичната стойност е около 70% и повече. Опитът на другите държави членки показва, че когато БВП на глава от населението наближи и надмине 70% от средноевропейския, тогава започват значимите процеси по реемиграция, по завръщане на всички хора, които съответната държава е загубила по време на прехода. Затова, надявам се да се сбъдне по-амбициозният сценарий”, каза вицепремиерът Дончев.

Ян Олбрихт: Дебатът не е само за пари, а за промяна на системата

Евродепутатът от ЕНП Ян Олбрихт хвърли светлина върху това как ЕС ще събере пари за финансирането на амбициозните си цели за възстановяване след кризата.

“Бюджетът за 7 години, който, разбира се, включва кохезионната и селскостопанската политика, е дългосрочната реакция за финансова намеса. Когато погледнем бюджета, стъпката, която предстои пред България, е да подготви споразумението за партньорство за предстоящите 7 години. Както и цялата правна база, за която г-н Андрей Новаков отговаря. Очаква се това да е свършено до месец април”, каза Олбрихт в дискусията на “24 часа”.

Полският евродепутат, който бе и преговарящ от страна на Европарламента по Многогодишната финансова рамка, подчерта, че

ЕП е очаквал по-голям

бюджет за финансиране

на политиките на ЕС

“Втората част от пакета е така нареченият Фонд за възстановяване - “Следващо поколение ЕС”. Първият елемент - бюджетът, идва основно от националните приноси на страните членки.

Част от него е от ДДС и граничните такси, но основно от националните вноски. По тази причина най-богатите страни членки не искаха тези вноски да се променят и увеличават - т.нар. пестеливи страни”, разказа Олбрихт.

Полският евродепутат подчерта, че Фондът за възстановяване всъщност има много сериозни последствия за бъдещето.

“Мисля, че дебатът в България е точно за това. Защото става дума за промяна на цялата система на европейските фондове. Подходът сега ще е с кредити - 750 милиарда евро от финансовите пазари, които ще трябва да върнем. За да можем да ги върнем, имаме три варианта. Първият е да направим националните вноски много по-високи. Не мисля, че страните членки биха се съгласили. Второто решение е да намалим размера на финансиране на политиките. Третото решение е да създадем нови собствени ресурси на ЕС”, посочи полският политик и разкри, че за мнозинството в Европарламента третото решение е единственото възможно.

“Ако създадем нови собствени ресурси на ЕС, съюзът ще бъде различен. ЕС ще бъде по-силен.

ЕС ще бъде значим играч на

финансовите пазари

Моля, не забравяйте, че днес нямаме дефицит в европейския бюджет. Такъв не съществува. Системата обаче вероятно ще се промени. Така че целият дебат за европейския фонд за възстановяване не е само за пари, с които да се осъществи това възстановяване. Той е за промяната на системата и за използването на възможността да променим тази система”, каза Олбрихт.

Той изрично подчерта, че Фондът за възстановяване ще бъде създаден само ако всички национални парламенти ратифицират решението за собствените ресурси. Без това да се случи единодушно, фонд няма да има. Още повече - ако няма фонд, няма да има и национални планове за възстановяване.

“Това, от което се опасявам, е, че много често в държавите членки, във вашата страна, както и в моята Полша, хората мислят, че парите са на масата. Те са налични и всичко е готово. Не. Не е така. Планът за възстановяване все още не е много сигурен. Затова от политическа гледна точка не мога да изключа възможността някои национални парламенти да се опитат да размислят, за да спрат или забавят процеса. Оптимистично казано, трябва да сме готови през април. Ако националните парламенти гласуват през април най-късно, планът за възстановяване ще може да започне да работи. Смятаме, че ако всичко е наред, парите може да дойдат през третото тримесечие на годината - юли, август, септември. Това е оптимистичната прогноза”, каза евродепутатът.

“Времето тече и остава все по-малко и по-малко. Мисля, че имаме много работа за вършене - да подготвим плана, да бъде приложен и т.н. Необходимо е политическо решение възможно най-скоро”, завърши Ян Олбрихт.

Илхан Кючюк: Гражданите няма да ни простят, ако пропуснем шанса за модернизация

За втори път от 2007 г. насам имаме възможност да модернизираме страната си както икономически, така и в обществен план. Да я видим в перспектива - къде искаме тя да изглежда сред европейските народи и как да бъдем ние, политиците, в услуга на гражданите. Този разговор е съществен не само заради самия разговор, а защото ние го дължим на следващите поколения. Защото, когато говорим за Европа на следващото поколение, говорим за поколенията след 10, 20 и след 30 години. Това заяви евродепутатът Илхан Кючюк (“Обнови Европа”/ДПС) по време на дискусията, организирана от “24 часа”.

Той посочи, че всички политически сили имат интерес България да има силен национален план, които да бъде защитен, и всички гледни точки би трябвало да бъдат чути в рамките на общия процес. Този план няма да се изпълнява само от следващото правителство, а от следващите няколко правителства и ще има отражение десетки години напред.

“Разбира се, модернизацията, каквото и да говорим за възможности, които ни се дават, минава през два основни приоритета. Както Европа ги нарича - двойните преходи - прехода към зелена икономика и прехода към цифровизация”, каза Кючюк. Евродепутатът подчерта, че България и ЕС от години инвестират за зелени политики.

“Но трябва да се разделим

с едно табу - че може 

да ни се размине

Бих казал дори, че не трябва да ни се разминава. Освен че 37% от Механизма за възстановяване и устойчивост е за зелени политики, ние самите имаме интерес зелените политики да бъдат част от дневния ред, за да живеем в среда, която е по-чиста, да дишаме по-чист въздух, да ядем храни, които са по-чисти, и да потребяваме енергия, която е по-чиста. И заедно с това да запазим конкурентоспособността си”, заяви Кючюк.

Той е убеден, че Европа ще се възстанови, но смисленият разговор е тя да не се възстанови чрез сгрешените икономически модели и по стария начин. По думите му нови икономически модели могат да дадат перспектива на самите граждани.

“Смятам, че имаме уникална възможност да направим нещо много смислено и запомнящо се за България и за Европа.

ЕС трудно би имал друг подобен шанс.

Както знаем ние, политиците, гражданите трудно прощават, когато се пропускат шансове. И не биха ни простили за пропуснатите шансове да възстановим икономиката, да я модернизираме, да я направим по-устойчива, да я направим по-конкурентоспособна и да спечелим доверието. Доверието не е тема, която е за подценяване. Какъвто и план да има от Брюксел, какъвто и план българското правителство да представи или да се опита дори да го наложи, той няма да бъде приет, ако не се ползва с доверието на местните общности, регионални власти и на всички заинтересовани страни”, заяви в дискусията българският евродепутат.

“Виждам този момент като реална възможност за рестарт. Вторият ключов момент след 2007 г. за истинска модернизация. Този път безспорно ние сме много по-подготвени, вече 14 г. сме част от ЕС, знаем силните си страни, знаем недостатъците си, знаем обаче и потенциала си. Въпросът е дали можем да го направим. Въпрос, който винаги стои отворен”, обобщи Илхан Кючюк.