Проф. Анастас Герджиков: СУ ще е по-видим в света с научни резултати и чуждестранни преподаватели

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9561836 www.24chasa.bg

Конкуренцията отдавна не е на национално ниво и в нея печелят големите и силните - затова и в Европа за 10 години се сляха 1000 висши училища, казва ректорът на Алма матер

- Проф. Герджиков, отново университетът, който вие ръководите, има най-много първи места в професионалните направления според рейтинговата система - общо 23.

- Действително всяка година в класацията на Националната рейтингова система Софийският университет е на първо място в повечето професионални направления, в които предлага висше образование.

Ние сме горди с това постижение и се стремим да го развиваме, като повишаваме качеството на образованието и на научните изследвания, както и адекватността на предлаганите знания за нуждите на пазара на труда - в повечето области имаме най-добра реализация на завършилите.

- С какво е полезен рейтингът за висшето образование?

- Аз бях привърженик на въвеждането на рейтинговата система от самото начало, а сега вече всички я оценяват, защото през годините тя се развиваше и субективните критерии бяха намалени за сметка на обективно измеримите показатели.

Така е полезна не само за ориентирането на кандидат-студентите, които могат да сравнят по поредица от критерии висшите училища, предлагащи образование в професионалното направление, което ги интересува, но и за самите университети, които се ориентират в кои направления е силата им и къде изостават.

- Какви са амбициите на Софийския университет отвъд особената учебна 2021 година?

- Амбицията ни винаги е била да предлагаме все по-добро образование, основано на наши собствени научни резултати на световно ниво. През последните години постигнахме много - осигуряване на значителни средства за научна инфраструктура, значително повишаване на научните резултати, разкриване на няколко центъра за върхови постижения и центрове за компетентност, непрекъснато осъвременяване на учебните планове, включване в успешен проект в конкурса за европейски алианси и т.н.

Намерението ни е да се развиваме още по-ускорено именно в тези направления. От тази година за първи път ще се опитаме да стимулираме финансово публикуването в реферирани и индексирани списания и се надяваме това да повиши допълнително броя на научните публикации и цитиранията. Друга важна цел е привличането на повече чуждестранни преподаватели и студенти.

Надяваме се, че както повишаването на научните резултати, така и привличането на чуждестранни изследователи и преподаватели и участието в европейски университетски мрежи ще повиши видимостта на Софийския университет в световен мащаб.

- Как се промени през последните години висшето образование?

- В периода 2014-2020 г. се изпълняваше първата стратегия за развитие на висшето образование, която съдържаше няколко важни цели за реформирането на системата и според мен те бяха изпълнени в голяма степен. Почти незабележимо във висшето образование се проведе една успешна реформа, каквато виждам в малко други сфери.

Няма как да изброя всичко постигнато, но най-важният резултат беше повишаване на качеството чрез промяна на финансовия модел и чрез намаляване на броя на приеманите студенти, като едновременно с това местата за прием бяха преструктурирани и по професионални направления.

Както посочвах много пъти, тези реформи бяха много трудни за повечето университети, но те ги подкрепиха, а в много случаи бяха и техни инициатори, като жертваха интереса на отделния университет в името на развитието на цялата система.

- Какви са видимите крачки, които бизнесът и университетите направиха един към друг?

- През последните 10 г. връзките на университетите с бизнеса значително се подобриха в две отношения. Първо, много повече учебни планове се изготвят или актуализират с участието на бизнеса и изобщо на работодателите, защото не бива да забравяме, че голяма част от завършилите се реализират в бюджетната сфера - служители, учители и т. н.

Второ, благодарение на проекта “Студентски практики” на МОН имахме възможност да осигурим краткосрочни практически стажове за десетки хиляди студенти, които видяха как изглежда реалната работна среда, а работодателите имаха възможност да видят какво умеят бъдещите им работници и служители и къде са слабостите в подготовката им.

За съжаление, наред с учебните планове и практическите стажове би трябвало да е много по-развита връзката с бизнеса при разработването, внедряването и реализацията на научни продукти, което изостава по много причини. Основната причина да сме на последните места по иновации е в липсата на такава връзка и за преодоляването на този проблем се търсят много начини, например създаването на самостоятелна оперативна програма, която да подпомогне този процес.

- Защо е важно университетите да участват в различни мрежи - български и международни? Ще се заличат ли така обаче висши училища, които са с по-малко опит и авторитет?

- Участието в университетски мрежи, особено международни, е един от начините за интернационализация на българското висше образование. Конкуренцията между университетите отдавна не е само на национално ниво и в нея печелят големите и силни с научните си изследвания университети.

По тази причина през последните 10 г. в Европа са направени сливания на около 1000 университета. Във Франция, където университетите не са нито малки, нито слаби, вече бяха направени такива сливания, а сега вече слетите университети се окрупняват в още по-големи, защото иначе не могат да се конкурират с американските.

Не е нужно при такова сливане малките университети да изгубят името, историята или идентичността си. Има примери, дори в САЩ, за консорциуми от университети, които запазват самостоятелността си, но за кандидат-студентите и за рейтинговите класации изглеждат като едно цяло.

- Ще може ли да се печелят така по-лесно международни проекти?

- Разбира се, мащабът е полезен в много отношения. По-големите университети имат повече студенти, по-високо финансиране и по-големи възможности и за проекти, и за привличане на средства, по-атрактивни са за топизследователите и като партньор за други университети.

- Има ли нужда от намаляване на броя на университетите?

- От това, което казах за обединяването в мрежи и консорциуми и за сливането на университети, става ясно, че проблемът не е, че в България имаме много висши училища, това по-скоро е добре за осигуряването на широк достъп до висше образование.

Проблемът е, че това раздробяване допълнително ни пречи да излезем на световната сцена. Не трябва да намаляваме броя на университетите чрез закриване или административно обединяване, а като стимулираме сливането им или поне включването им в консорциуми.

- Според класацията на Стандфордския университет 12 учени от СУ са сред първите 2% най-добри учени в света, как го постигате?

- Софийският университет винаги е бил изследователски университет и затова в него винаги е имало и изключителни учени. Това обикновено не се забелязва, но ето такива класации показват, че в СУ, в няколко други български университета и в БАН има учени на световно ниво.

За привличането на такива изследователи са необходими две неща - по-атрактивни възнаграждения и сериозна научна инфраструктура. Тъй като и в двете отношения страната ни има известни успехи едва през последните години, очевидно тук става дума за хора, така отдадени на науката, че нито ниските възнаграждения, нито липсата на добри условия за изследвания са успели да ги спрат.

- Народното събрание допусна разкриването на академични длъжности в музеите. Редно ли е да има професори в музея?

- Академичните длъжности “доцент” и “професор” са свързани с преподаване. Етимологията на първото е от латинския глагол за преподаване, а на второто - от глагол за говорене пред хора. Никъде по света няма доценти и професори извън университетите. Ако си професор в научния институт, в университетската болница или в музея, това е, защото преподаваш и в университет, а не защото си на щат в някоя от тези организации.

Очевидно става дума за лобистка поправка, защото, ако ще разрешаваме единствени в света да има професори на щат извън университетите, защо не го допуснем за Националната библиотека, регионалните библиотеки, СБП, СБЖ, театрите, а именно за музеите? Нямам никакво съмнение, че и в музеите, и в Националната библиотека има много сериозни изследователи, но те не са преподаватели, а тези, които са, вече имат тези звания заради академичната длъжност, получена в университета.

Отделна тема е начинът, по който беше приет този текст - с преходните и заключителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации се изменя Законът за развитие на академичния състав. Двата закона нямат нищо общо, предложението е внесено тихомълком между първо и второ четене, за да се избегне необходимостта от обществено обсъждане, очевидно е извън обхвата на внесения от МС законопроект.

Накрая ще добавя, че освен че позволява разкриването на академични длъжности в музеите занапред, внесеният между двете гласувания текст узаконява вече раздадените в музеите звания, като разрешава вписването им в регистъра на НАЦИД. Учуден съм, че академичната общност и медиите още не са реагирали остро на това безобразие.

- Според министър Вълчев учителската заплата трябва да е поне 125 на сто от средната за страната. А къде трябва да са университетските заплати?

- Наред с останалите си заслуги министър Вълчев положи огромни усилия за значителното повишаване на възнагражденията на учителите и на преподавателите във висшите училища. Сега той говори за обвързване на тези възнаграждения със средната заплата, така че това на учителите да е по-високо от нея, а това на преподавателите - още по-високо.

Това е необходимо не просто за да покажем уважение и признателност към преподавателите и учителите, а за да стимулираме най-добрите да изберат тези професии. Често давам за пример Румъния, където средната заплата е близка до българската, но възнагражденията в университетите са много по-високи от нашите, което позволява на преподавателите и изследователите да се съсредоточат изцяло върху преподавателската и научната си работа, а не да се чудят откъде да си докарат още малко средства.

Това много бързо се отразява на научните резултати и което е още по-важно за икономиката - на иновационната дейност.

- Остават ли младите и талантливите в университета, привлича ли ги преподавателската работа?

- За привличането и задържането и на младите, и на утвърдените учени са важни две неща – атрактивни възнаграждения и отлични условия за научни изследвания.

През последните две-три години за първи път имаме развитие в правилната посока и в двете отношения - възнагражденията бяха увеличени значително (макар че тръгнаха от толкова ниска база, че това още не е достатъчно) и бяха инвестирани стотици милиони от оперативните програми в научна инфраструктура. Това ще се отрази благоприятно както на привличането на добри преподаватели и изследователи, така и върху научните резултати.

- Как се отрази пандемията на обучението при вас?

- Беше трудна година, но се справихме. Във всички висши училища много бързо се премина към онлайн обучение, включващо набор от съвременни средства за обучение, включително виртуални класни стаи и други синхронни средства за обучение.

В Софийския университет проведохме анкети сред хиляди студенти и преподаватели и установихме, че въпреки трудностите огромното мнозинство от тях са удовлетворени от резултатите. Отделна тема е това, че въпреки необходимостта от динамично развитие на дигиталните средства за обучение нищо не може да замени живия контакт.

Визитка

Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури през 1982 г.

През 1984-1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава в Хумболтовия университет в Берлин

От 2008 г. е професор

Бил е зам.-министър на образованието и науката от 2001 до 2003 г. и управител на фонд “Научни изследвания” от 2008 до 2009 г.

Води лекции по латински език и римска литература в катедра “Класическа филология” на СУ

Първият преводач на Аристотеловата “Политика”

Заместник-ректор от 2010 г.

На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември м.г. е преизбран за втори мандат

На 7 юли 2020 г. бе избран за председател на Съвета на ректорите на висшите училища в България

  • Войната във футбола бе неизбежна, защото е за много, много пари

    Войната във футбола бе неизбежна, защото е за много, много пари

    Мнозина останаха учудени в понеделник сутринта, когато изведнъж светът се оказа въвлечен във война.  Спокойно - не е ядрена, а футболна, но в същото време пораженията поне във финансов план може да са дори по-неприятни. 12 от най-богатите европейски клубове основаха нова Суперлига. Всъщност това се чака от около 30 години. През 1992 г
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си