Обичат ли младите България?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9572333 www.24chasa.bg

Дразня се, когато ги слагат под общ знаменател и все на топа на устата

От трийсетина години все по-настойчиво битува мнението, че младите хора на България не са патриоти. Тоест не милеят за България. Защото я напускат, търсят си призванието и признанието по чужди краища, в злачна чужбина.

Вярно, че светът отдавна е обхванат от глобализацията, превърнал се е в едно голямо село, придвижването от точка до точка не е проблем, има модерни средства за комуникация. Днес може да живееш в Лондон,

да работиш в

Швейцария и да

пращаш пари

на баба си

в китното Чуйпетлово, без това да те прави по-малко българин.

Сложна е тази уравниловка със слагането под общ знаменател. Лично аз се дразня, когато я срещам. И все младите на топа на устата. Точно на националния празник 3 март, ознаменуващ 143-годишнината от Освобождението, видях немалко снимки до топовете на легендарния връх, що вечно живей и в нашта история кат легенда грей. На млади хора. Видях ги тези млади хора и в любителските видеа

от мястото на събитието. Не под партийни знамена сбрани. Ей тъй, на групички, колкото една или две коли позволяват придвижването им. И ако в София е 16 градуса, на Шипка колко да е - най-много 6. Тоест не са отишли на пикник сред природата в почивния ден. Млади хора, хубави, добре екипирани, с по едно

знаменце

трикольорно,

не раздадено по

организационна

линия

Синът на моя приятелка беше там, прати клипче, по телевизиите нямаше репортажи. Заради пандемията, нали? Отговорът няма да ви го пиша. Отговорът е в ума и сърцата на тези, които не са патриоти за един ден.

И в Пловдив видях на Бунарджика много млади хора. И там хълмът беше почернял от народ. И не видях да раздават кебапчета и руйно вино, тоест всеки е отишъл от вътрешна убеденост да почете празника. Защото всяко освобождение на един народ от поробител, владетел или присъстващ, е празник. Извън политическите и партийните ежби. Народът се е освободил, народът празнува. Всичко друго е временно и тленно, България - не. Ето това е, което е важното.

Обичат ли младите България? Хайде холан! Думата “родина”, колкото и да се опитват някои да я бутнат в отрицателна конотация, няма как да бъде заличена. Не от речника, от ума и сърцата. Да,

мнозина я имат

за мащеха,

мнозина хулна дума изричат, мнозина се отвръщат от нея, защото и тя не е майка ласкава, хайде да си говорим открито, щото сме си все свои хора, българи. Левски, не някой друг, го е казал - “Да си кажем кривиците, байо, ти моите и аз твоите, пък заедно да вървим напред”. По памет цитирам, та може да не съм поставила правилно пунктуацията, не ми придиряйте.

Все младите са ни виновни. Родените през 1990 г. са вече трийсетгодишни. Както сме ги възпитавали, така възпитават децата си. Кой е виновният? За държавата дума няма да обеля, за родината говоря.

Едно време, знаем, когато се отворили войните следосвобожденски, тръгналите на гурбет по целия бял свят, защото тук хляб трудно се изкарвал, (топло, топло, днес не е ли същото?), са търтили да се връщат тук, зарязвайки добра работа, добро място в европейските университети, добър и уреден живот.

Защо, бе? Да

бранят родината

С кой акъл, бе? Не са ли помислили, че ще идат мърцина по бойните полета? Може и да са помислили, ама родината им е била на първо място в главата. Недай боже сега да изпадаме в такава ситуация, сигурна съм, че само мекеретата няма да се натоварят на самолети, кораби и автомобили закъм България. То и тогава мекеретата не са си мръднали... пръстите имам предвид.

Смейте се на оптимизма ми, обаче

генетичният код

няма как да

бъде заличен

Нито с ваксина, нито с 5G, нито с кемтрейлс. Дори от лицето на плоската земя. Намигване е това към невярващите в ценностните системи, които са общовалидни и исторически доказани. Българин си се родил, българин си оставаш. Малко ли са се гърчеели, турчеели, франкофончеели и всякак -еели, пък кръвта се оказва, че вода не става. Онази кръв, проляна на Шипка, край Стара Загора, в Батак и Перущица бледна, на Вола, по цялата земя българска. Тя си тече с нейните червени и бели телца и в нас, и в родителите ни, и в децата ни.

Все едно кой къде се намира като местообитаване. Няма човек, който да не се е сърдил на майка си, нали? И който да не я обича до смъртта си. Обичта към родината няма възраст. Иначе да сме се затрили. Затова и няма да ни затрият.

Част от българите, изкачили 1300-те стъпала до Шипка на 3 март, за да почетат загиналите за свободата на България.

  • Войната във футбола бе неизбежна, защото е за много, много пари

    Войната във футбола бе неизбежна, защото е за много, много пари

    Мнозина останаха учудени в понеделник сутринта, когато изведнъж светът се оказа въвлечен във война.  Спокойно - не е ядрена, а футболна, но в същото време пораженията поне във финансов план може да са дори по-неприятни. 12 от най-богатите европейски клубове основаха нова Суперлига. Всъщност това се чака от около 30 години. През 1992 г
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си