Мира Радева: Социолозите показват твърдите ядра на ГЕРБ и БСП, спорът ще е за периферията

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9584975 www.24chasa.bg

Докато не се въведе мажоритарен вот в България, листите ще са “мижи да те лажем”

Ще са малко онези, които ще се въздържат от вот заради страх от COVID-19 – активността ще е сравнително добра

Много се затруднявам да посоча личност в редиците на ГЕРБ, която убедително може да стане кандидат за президентския вот

Сравнявах рейтингите на българските президенти - най-харесваният досега е Петър Стоянов

Мерките у нас срещу пандемията са най-либералните в цяла Европа - премиерът Бойко Борисов излиза гъвкаво от ситуацията

- Месеци наред слушаме как ГЕРБ и БСП изравняват резултати, но в критичната ситуация около пандемията и 4 седмици преди парламентарния вот ГЕРБ дръпна пред БСП с 4-5%. На какво го дължи, г-жо Радева?

- Не става дума за възход, а за това, че благодарение на традиционната си популярност ГЕРБ събира твърдия си електорат, който винаги е бил по-голям от този на БСП. С тези резултати и ГЕРБ, и БСП показват границите на твърдите си електорални ядра.

И трябва да знаем, че когато има сериозни публични атаки срещу управляващите, каквито месеци наред бяха протестите, част от симпатизантите на ГЕРБ просто се въздържаха да дадат отговор на въпроса за кого биха гласували. Отговаряха “Не знам”, “Не съм решил” - с една дума скриваха се. Сега обаче изборите наближават, протестите стихнаха и те открито показват предпочитанията си.

Не трябва да забравяме и че ГЕРБ вече много години е във властта и един-единствен път е губила избори. В тези години управляващата партия си е създала и собствена клиентела - хора, които я подкрепят заради житейския си статус, заради работните си места и т.н.

Освен това ГЕРБ като че ли успява да запази образа си на стабилна партия, която умее да оцелява в бурите. Нека не забравяме в каква тежка ситуация бяха в годината, когато беше евровотът. Сега картината е доста по-благоприятна. Тогава те успяха да преодолеят тежкия момент. Дължи се отчасти и на това, че БСП и Мая Манолова остават далече от образа на партии, които могат да управляват. Все още изглеждат като малкото кученце, което подлайва, колкото и тъжно ми е да го кажа.

- Къде ще е голямата битка на този вот?

- Истинският спор ще е за периферията. И той ще се разгаря не просто между ГЕРБ и БСП, а в конкуренция и със Слави Трифонов, и с Мая Манолова, и с останалите участници в изборите на 4 април.

За жалост, за да направя по-задълбочен коментар, ми липсва информация например за дела на хората, които в никакъв случай не биха гласували за ГЕРБ, също - за БСП, за “Има такъв народ”, за да може да се видят нагласите на онези, които в момента не изразяват отношение или се намират в т.нар. електорална периферия - дали пак ГЕРБ е на първо място, или я измества БСП или партията на Слави. Това са много важни вътрешни анализи, които само социолозите могат да ни дадат.

- Неотдавна заявихте, че изборите зависят от това колко от младите ще отидат до урните, и също така колко от най-възрастните ще се престрашат да гласуват в пандемията. Младите, които са носители на анти-ГЕРБ настроения, според вас са по-вероятната подкрепа за “Има такъв народ”, а уплашените от заразата възрастни биха накърнили резултата на БСП. Какъв ще е резултатът?

- Сериозно политизираните хора по-често срещаме сред по-възрастното поколение, докато сред по-младите те са по-малко. Струва ми се, че ще са малко онези, които ще се въздържат от вот поради страх от зараза с COVID-19. Затова и очаквам една сравнително добра избирателна активност.

Може и да е малко по-малка спрямо предходните парламентарни избори, но смятам, че твърдите електорални ядра ще гласуват. В това число са и симпатизантите на ГЕРБ, и тези на БСП.

- Чухме първи сигнали за отдръпване от “Има такъв народ” на Слави Трифонов по места. Може ли да се стопят 12-те процента на “Има такъв народ” до 4 април?

- Трудно ми е да кажа, защото тяхната кампания е много свита. Затвориха се в телевизия 7/8, която при това е платена, а това също е фактор. Във всеки случай от данните, които колегите социолози публикуват, виждам, че дистанцията между БСП и “Има такъв народ” се увеличава. Тоест, ако преди се очакваше “Има такъв народ” да застигне БСП, днес наблюдаваме обратната тенденция. БСП остава на втора позиция, а “Има такъв народ” е на по-скромната 3-а. И според мен това се дължи на твърде стеснената кампания на Слави. А според онова, което чувам, те просто нямат много пари за кампанията.

- Протестърската алтернатива на статуквото се превъплъти и в съюза между Мая Манолова и “отровното трио”, която е сред формациите на ръба на 4-те процента. Има ли изгледи да ги прескочи?

- Като социолог с опит мога да кажа, че когато една партия е с резултат под 4%, не правя прогнози с нея за следващ парламент. Една партия твърдо трябва да стои над 4-те процента, за да я приема с шанс за мандати. Това, че формацията на Манолова стои под 4-те процента, в никакъв случай не е добър знак.

- Според данни на “Тренд” “Демократична България” се очертава 5-а сила в следващото Народно събрание.

- Хубавото е, че градската десница винаги си търси своя изразител и винаги някак си се опитва да гласува за партията, която разбира като свой представител - дали е ДСБ, дали е друга. В този смисъл това е един твърд електорат - нито центристи, нито електорална периферия, и който успее да облече дрехата на крайната дясна градска партия, той ще е в състояние да спечели този вот. За мен те са много по-стабилни, отколкото подкрепящите Мая Манолова.

- Партиите обявиха листите си. Къде ще са най-горещите битки?

- Докато не се въведе мажоритарният вот, листите са “мижи да те лажем”. Докато личности не излязат срещу други личности и истински не се премерят в битка, хората няма да им обръщат особено внимание.

- Неотдавна казахте пред “24 часа", че ако ГЕРБ се представи добре на парламентарните избори, това ще ѝ коства президентските. Защо мислите така?

- Защото избирателите по един естествен начин търсят баланс между властите - това е едната причина. Другата е, че много се затруднявам да посоча личност в редиците на ГЕРБ, която убедително може да стане кандидат за президентския вот. Спомнете си колко неубедителна беше кандидатурата на Цецка Цачева. И не знам защо си мисля, че и за новия президентски вот в ГЕРБ пак ще изпаднат в подобно положение.

За мен най-добрият им кандидат беше Росен Плевнелиев и не мога да разбера защо те се отказаха от толкова верен и лоялен към ГЕРБ човек и до момента. Рядко се случва такава партийна, пък и лична лоялност към партията, а и към лидера Бойко Борисов.

Все си мисля, че тъкмо заради почтеността си Плевнелиев някак остана незабелязан.

За следващите президентски избори хората ще търсят представителна фигура като тази на Румен Радев. На предишния вот той беше избран с очите, защото не го познавахме, а и като осанка се вписваше в представите на хората за държавен глава.

- А сега, като го познаваме?

- Сега ситуацията е по-интересна, заради силното противопоставяне между Румен Радев и Бойко Борисов и ГЕРБ.

Ако те не издигнат убедителна кандидатура, ще излезе, че хората подкрепят и дават шанс на Радев, което е много двусмислено.

- Написахте книга за българските президенти. Какъв тип личности са били бащи на нацията в годините на демокрация и кои бяха най-успешните?

- Сравнявах по-скоро рейтингите им, а не съм правила класификации. Фигурата на президента у нас се разглежда като един естествен коректив на изпълнителната власт и като обединител, примирител на противоречия и спасител като главнокомандващ.

Най-харесваният и с най-висок рейтинг президент за времената, които съм правила изследвания, е Петър Стоянов. Причината да е така е изключителната обществена ситуация, в която той попадна тогава - началото на 1997 г. Този момент беше преломен в нашето развитие, преломен дори от гледна точка на неуспеха на БСП с правителството на Жан Виденов, което доведе до катастрофална икономическа криза, до огромна инфлация на лева, до кризата със зърното. Тогава българският избирател категорично осъзна, че няма път към Русия, че той е затворен и ние трябва да вървим към западните страни. Тогава всъщност Петър Стоянов постигна рейтинг 88%. Иначе Петър Стоянов попадна в ситуацията, в която попадат всички президенти, включително и Желю Желев - в един момент влизат в конфликт с изпълнителната власт, кой по-кротко, кой по-силно.

Нека само припомня, че един Желю Желев стана причина за падането на правителството на Филип Димитров. Макар да нямаше резките словесни пререкания, каквито днес виждаме между Бойко Борисов и Румен Радев, Желев по един доста категоричен начин оттегли подкрепата си за кабинета на Филип Димитров и това доведе до падането му и последвалото междуцарствие с Любен Беров.

Сега виждаме, че Румен Радев е издигнат от БСП, но и там има хър-мър. И понеже БСП не са в изпълнителната власт, сякаш в традиционната критика на президента остават на сянка. Струва ми се, че ако БСП се домогне до властта, макар и в някаква коалиция, и Румен Радев бъде избран за президент, ние ще се радваме на типичната картина на отношения между президент и изпълнителна власт - очаквайте крамолите да започнат с огромна сила.

- Доколко ограничителните мерки в пандемията ще влияят на изхода от изборите?

- У хората се натрупа огромна умора. И ако преди чувах много ясния глас на младите против мерките и затварянето от страна, днес към тях се присъединяват и възрастните. Очевидно посегателството върху индивидуалните свободи, както и инфодемията - информационният натиск, тежат.

Мисля си обаче, че пандемията няма отношение към политическия дебат на страната, а е нещо външно, привнесено в България. Онова, което се отнася до управляващите от ГЕРБ, е, че мерките у нас са най-либералните в цяла Европа. В този смисъл премиерът Бойко Борисов излиза гъвкаво от ситуацията.

Мира Радева е родена във Варна

Магистър е по социология в СУ. Доктор по социология в Института по социология към БАН от 1986 г. Доцент

Директор на създадения през 1991 г. Институт за социални изследвания и маркетинг

Специализира политически науки във Франция, има и специализация в университета в Бъркли, САЩ, със стипендия на “Фулбрайт"

През 2011 г. издаде книга за общественото мнение в годините на прехода

Преподава социология в ПУ “Паисий Хилендарски”