Църквата и ваксините

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9588025 www.24chasa.bg
Монах Калистрат

Защо не се говори за нуждата от медикамент за лечение на заболяването Ковид-19

От самото начало на пандемията на най-новия корона-вирус пред обществеността застана въпросът за поведението на Църквата в тази ситуация.Този въпрос не беше поставен от вярващите към ръководещия клир, а от личности нямащи нищо общо с православната вяра. По това време миналата година, тоест през Великия пост някой започна упорито да настоява за затваряне на храмовете и особено много държеше това да стане по Великден. Чуха се дори и заплахи за подсъдна отговорност на църковниците. Празникът мина, бум на заразявания се оказа, че няма, но това вече не правеше новина. Както и че откакто е учредено тайнството Евхаристия преди около 2000 години няма регистриран случай на заразяване от каквото и да било от приемане на св. Причастие.
Днес обаче със същата сериозност се отправя въпросът, какво мисли Църквата за ваксинирането?
До този момент не е известно свещеното събрание на архиереите на някоя от Поместните Църкви да е изразявало становище, вярващите трябвали да се ваксинират или не. Отделни духовници се ваксинират, други не и това си остава тяхно лично решение. Някои от така наречените духовни старци на Православието предупреждават, че ваксините може да са вредни за здравето и наистина, вече няколко пъти чувам за починали след ваксиниране, а днес научих това и за мой близък, което ме подсеща, че така широко и непрекъснато огласяваната ковид статистика изглежда, че пропуска именно такива случаи. Този пропуск, който всеки момент може да се възприеме като неслучаен, води след себе си множество не съвсем второстепенни недоумения. Защо толкова настойчиво от началото на пандемията се заговори за ваксини и дали нямат право тези, които подозират, че целта на тази настойчивост е да се създаде нетърпение, час по-скоро поголовно да се ваксинираме?
Ето и част от останалите загадки: От какво ни предпазват ваксините, след като и ваксинираните могат да се заразяват и да заразяват други хора? Защо изведнъж в развитите държави това да си ваксиниран е гаранция, че ще запазиш работното си място, щом така или иначе ти пак можеш да си вирусоносител? Какво предимство дава ваксината, щом нейното действие е едва няколко месеца, колкото приблизително действа имунитетът придобит след преболедуване?
Защо не се говори за нуждата от медикамент за лечение на заболяването Ковид-19, а непременно за ваксини? Коя организация, как и защо се занимава със стандартизацията на различните ваксини, с тяхната безопасност и ефективност и защо всеки производител сам заявява качествата на своята ваксина, а световната администрация по места категорично настоява за бърза употреба на ваксините, били те европейски, китайски, руски, индийски, израелски и прочие?
Църквата не се занимава с тези въпроси, защото не е обществена организация, макар че те са очевидно смущаващи. „Отдайте прочее кесаревото кесарю, Божието Богу!“ – ни учи Христос. Но Църквата не може да остане безразлична към координираните административни мерки по цял свят, които изолират хората един от друг, така че да възприемат техническите средства като посредник в общуването. Църквата не може да не забележи, че управлението на една от най-мощните държавни структури поставя въпрос за въвеждането на дигитален имунизационен паспорт, при все че всички изречени, недоизречени и премълчани въпроси не са получили своите отговори.С какво такъв паспорт ще спре ваксинираният вирусоносител да заразява други хора, между тях и такива, за които действието на ваксината е преминало?
Църквата отклонява вниманието на вярващите от друг вид въпроси, които се появяват и разпространяват като че ли, за да будят недоумение или да бъдат осмивани като „теория на конспирацията“: откъде е тръгнал вирусът, дали е творение на инженерната генетика или е самовъзникнал, не се ли манипулират статистическите данни и т. н. Не че това не е важно, но то е работа на специалистите в съответните области, не на духовниците.
Друго нещо е, доколко в бъдеще човек няма да бъде принуждаван да се ваксинира, защото агресивното мащабно налагане на такава мярка, очевидно не се съобразявас фактите и най-важното – със свободната воля на човека, който може да бъде заставен да върши нещо против волята си под претекст, че така няма да вреди на околните.
Доколко човек няма да бъде принуждаван да се откаже от изповядване на вярата си, под претекст, че ако участва в богослужение, ще бъде опасен за здравето на околните? Такъв вид принуда човечеството познава добре и твърде болезнено.
Това, че още от началото на това изпитание враговете на Църквата и Бога се втурнаха да „забраняват“, без да е ясно с какво точно си имаме работа, говори, че за определени фактори не здравето на околните има значение, а ограничаването на възможностите за влияние в обществото на тази уж най-слаба измежду националните Православни Църкви.Тя се оказа достатъчно силна да се противопостави и на сборището в Крит и на Истанбулската конвенция. Нека те не забравят, че борейки се с Църквата, се изправят срещу Бога, а „Бог поруган не бива!“
Гърция и Русия, възприемани за еталони в Православието, поради мястото на Църквите им в обществото и подкрепата на държавната администрация за тях, затвориха храмовете дори на Великден. Видно, че държавната власт може да се подчинява на някакви наддържавни фактори в ръководството на човечеството. Нашата страна, колкото „една човешка длан“ се оказа нещо по-различно, май.
Очевидно Бог чува молитвите на Българската Църква за „правителствующий синклит“. Очевидно и че духовната територия не се измерва в квадратни километри.
Това, което не може да се очаква от Църквата, е да тръгне срещу държавата, защото „всяка власт е от Бога дадена“.
Рано или късно Църквата ще изрази своето становище, но никога прибързано и независимо от човешките немощи на църковниците, защото Първосвещеникът е Самият Христос!
Бог да пази България във времена на най-тежки изпитания! Амин.

  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си