Д-р Юлиян Петров: Преди да затворим училищата заради COVID, това да стане с молове и ресторанти

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9600966 www.24chasa.bg
Юлиян Петров

Да се повтаря дори първи клас, ако детето не е усвоило нужните знания, казва председателят на синдикат "Образование" към "Подкрепа"

- Г-н Петров, поискахте от политиците преди изборите да се въведе оценка за дисциплината на учениците. Защо?

- Преди години коментирахме стратегия за възпитанието в образователните институции. Стигнахме до национален консенсус. Документът повеляваше в училищата да се формират ценности и паралелно с това учениците да се учат да спазват правила, да бъдат толерантни към останалите и да зачитат чуждите права. Един от големите проблеми в българското образование е свързан с агресията, с неспазване на немалко от училищните правила. Примерите са много. Оценката за дисциплина е много важна. Защото има дефицит в началния етап, където социализацията и възпитанието са водещи, а учениците минават по бърза писта, без да повтарят и понякога, без да имат минимума от знания. Най-важното в този етап е да се научат на правила, както е във водещите световни образователни системи. Този дефицит не сме го преодолели нито със закона, нито с останалите дейности.

Децата трябва

да се научат

да припознават

непреходните

ценности и да

спазват

правилата

Това най-лесно става в училище. Оценката за дисциплина би намалила агресията в училище.

- Какви отговорности искате да вмените на родителите?

- Повече от 10 години българското семейство някак беше встрани от призванието си да партнира. Появиха се немалко родителски организации, които опитват да стават модератори в учебно-образователния процес, но без да имат необходимата квалификация.

Затова ние искаме да кажем твърдо, че водещо е семейството. То трябва да партнира, да формира в първите години от живота на детето ценности, уважение към останалите, а след това заедно с учителите да формират личност, която е в унисон с ценностната система. А не личности, които не зачитат чуждите права и са готови да нарушават дисциплината в часа, а след това да нарушават законите или да търсят начин да вървят по ръба на закона.

Ние искаме да има

инструменти,

които да накарат

родителите

да спазват

отговорностите си. Законовите текстове, които вменяват отговорността на родителя, не са достатъчни. Може да погледнем какви са практиките в другите образователни системи. Във Франция и Англия в училище има длъжности, които следят стриктно да се спазва училищният правилник.

Имат достатъчно инструменти да накажат всеки родител, който не съдейства за спазване на правилника.

Там дори за носене на телефон в училище има наказания към родителите, които никак не са леки. Децата от начален етап свикват с правилата и след това ги приемат като нещо естествено. В момента това е нещо, което малко ни липсва. В новия закон има нов субект - общественият съвет. Той, за съжаление, не може да набере скорост. Може би трябва да преосмислим неговата философия. Той трябваше да партнира и да бъде лидер в много процеси, а всъщност в момента

общественият

съвет е нещо,

което по-скоро

краси

Има го, но няма капацитета да съдейства. В същото време при конкурси за директори на училища общественият съвет има право на глас, а обществените синдикати нямат. А те имат поглед и със сигурност много по-голяма тежест. Грешка е общественият съвет да оценява бъдещите директори. Трябва да се помисли по-внимателно за значението на обществения съвет.

- Казвате, че учениците в паралелка трябва да са по-малко, колко трябва да бъдат?

- Бихме искали да преодолеем изключенията, където може, бройката от 26 деца да бъде завишавана с 10%. Трябва да се мисли за оптимална бройка, за да може образователните процеси да са наистина ефективни. Работата и в детските градини е трудна, когато в групата са повече от 30 деца. Ако се фокусираме към 26 без изключение, би било добре като първа стъпка. Нека погледнем в европейските образователни институции, където в частните училища паралелките са с деца от 16 до 26. Смятам, че не е препоръчително обаче в класа да има по-малко от 16 деца. Общността не е достатъчна за ефективна социализация.

- Какъв трябва да е задължителният изпит след всеки клас, който предлагате?

- Нашето предложение е насочено към началния етап. Много деца влизат в 5-и клас без необходимите минимум знания, социализация и възпитание. Затова бихме искали след 1-и, 2-и, 3-и и 4-и клас да има изпит, който да бъде вътрешен. Учителите имат добър поглед върху учениците си. И тези, които не са усвоили материала, трябва да имат ефективни възможности да доусвоят, и ако трябва, да повторят класа, за да бъдат на ниво. И пак казвам, че най-важно сред малките е възпитанието. Това ще помогне много на всички. Защото

дете, което

не спазва

правилата,

поставя в риск и

всички останали

След като искаме добро партниране с родителите, трябва често да поглеждаме и от гледна точка на тези, които са изпълнили своите отговорности. Затова често виждаме група ученици и дори цели паралелки да се местят в друго училище, защото не могат да се съгласят с пасивността на учителите, които пък нямат никакви инструменти да се справят сами с един такъв ученик или с цялото му семейство.

- Какъв трябва да е изпитът след 1-и клас?

- Това е въпрос за голям дебат. Ако стигнем до решението, че трябва да има изпит, той ще е в унисон с възможностите на ученика. Но не трябва да се приема безрезервно, че всеки, който е престоял известно време в 1-и клас, трябва да премине. Така детето още в 1-и клас ще се научи на отговорност. Не е някакъв суперакадемичен изпит - ще бъде съобразен с нивото на това, което се преподава и възпитава в клас.

- От “Учители за безопасно образование” настояват за незабавно преминаване към онлайн обучение за всички ученици от 1-и до 12-и клас, вие какво мислите?

- Направихме проучване в цялата страна. В София и Плевен имаха идеи да помислим за цялостно преминаване към онлайн обучение. Колегите от останалите области обаче бяха за диференцирания подход. Това предложихме на министъра на образованието, доколкото той може да направи препоръка към здравното министерство. Ако се стигне до затваряне, нека училищата да бъдат последни. Нека първо да затворят ресторантите и моловете, ама тотално, не наполовина. Нека накрая да се стигне до затваряне на училищата, защото за някои възрасти не е добре толкова продължително обучение в електронна среда. В национален мащаб

болните учители

и ученици

са малко

Има и училища с болни, но те са малко и могат да преминат локално към електронно обучение от разстояние. Нека към останалите да сме много внимателни, защото образованието е много важно. А и специалистите казват, че английският вирус, макар и да е много активен, по-лесно преминава. Водещ трябва да е приоритетът образование.

- Как върви ваксинацията на учителите?

- Добре. Нашата фаза премина, но много учители продължават и през личните лекари. Вероятно вече да са се ваксинирали към 40%. До 1-2 месеца, надявам се, огромна част от учителите или да са преболедували, или да са се ваксинирали. За да мислим по-скоро за изключения от редовния учебен процес.

- Като цяло какво е здравословното състояние на учителите?

- Преди година изследвахме по-скоро натоварването на учителите и появата на най-различни заболявания като следствие от прегарянето им. По европейски проект започваме отново проучване на натоварването в унисон с обучението в електронна среда, което със сигурност е катализирало още по-голямо прегаряне. Учителите имат нужда от рехабилитация. Трябва факторите, които ги натоварват, да се намалят. Учителската професия е много важна. Прегарянето на учителя е национален проблем. Задължени сме им, както и на лекарите, разбира се. Хората от двете професии са поставени под огромен стрес в последната година. В национален мащаб трябва да се помисли за политика, която да ги съхранява. Трябва да се помисли за

учителите

да преминат

във втора

категория труд

Преподавателят трябва да бъде отделен от административните дейности, за които да бъдат назначени допълнително хора. Нека върнем учителя на учениците, а не да го ползваме за администратор. Учителите наистина показаха героизъм по време на дистанционното обучение. Те създават щастливи граждани.

- Повиши ли се самочувствието на учителя с увеличението на заплащането?

- С радост мога да кажа, че общественият рейтинг на учителя се повиши в последната година. Като цяло няма съмнение, че уважението към учителя, макар и бавно, се повишава. Повишението на учителските заплати показва това. Ние искаме фокусът да не е само върху заплатите на хората, а върху цялостното финансиране на образованието. Нека се прицелим поне 6% от БВП да отиват за образование, ако искаме да реформираме. За да го направим още по-модерно. Ако искаме да се сравняваме със страните, които провеждат международните изпити, трябва да се мисли за адекватно финансиране. Нека това е приоритет на всички, от които зависи, да го докажат след изборите.

- Включват ли се повече млади хора в учителската професия?

- Последното изследване на министерството на образованието показа спадане на средната възраст. Поискали сме от министерството да ни отговорят колко от младите учители се задържат и колко са напуснали. Много млади учители влизат в системата, но не издържат на трудностите в професията, а дори и на трудната комуникация с някои родители. Разговарял съм с двама учители през последния месец, които излязоха от системата заради обиди от родители и липса на защита от страна на регионалните управления и министерството. Има желание от младите, но трябва да се опитаме да ги задържим. През последните няколко години има интерес към педагогическите специалности. Трябва да направим така, че средната възраст на учителите да стане 40-45 г. Според мен сега сме поне 10 години нагоре.

CV

Завършил е музикалното училище в Пловдив, а след това Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив с контрабас в специалност “Музикална педагогика”

Има магистратура по информатика от Пловдивския университет

Защитил научна степен “доктор по педагогически науки”

Асистент в Пловдивския университет, преподава политики в училищното образование

Лидер на синдикат “Образование” към КТ “Подкрепа” от 2011 г.

  • Светът е футбол, но не и за България

    Светът е футбол, но не и за България

    От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка. За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се
  • Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление, казва тя През първите няколко седмици от пристигането си в България през 2019 г