Калоян Методиев: Битката за първото място е само и единствено между БСП и ГЕРБ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9627084 www.24chasa.bg

Още акценти от интервюто с политолога:

За първи път се сложи ярка разграничителна линия за ролята на държавата – Борисов е за по-малко държава, докато Нинова е за засилването на ролята ѝ в социално-икономическия живот

Толкова чести и много станаха лекарите по студиата и в листите, че трудно помня кои са и какви течения от COVID идеологията изповядват

Докараха ни дотам да се дебнем на избори като полски пъдари, видеонаблюдението и машините дават легитимност

Цели региони у нас са заприличали на едно голямо Галиче - оплетени в зависимости

Очаква ни по-експертен парламент, само лекарите ще са ни в повече

- Г-н Методиев, партиите, които се прогнозира да влязат в следващия парламент, отричат да имат намерение да се коалират помежду си. Ще станем ли свидетели след 4 април на нарушаване на принципи и обещания?

- Който ви каже, че знае на какво ще станем свидетели, ви лъже. Никой не знае със сигурност какво ще се случи. Изборите са състезание във всеки един смисъл на думата, тоест има борба за класирането. В зависимост от победителя ще се развие една от двете тенденции - укрепване на статуквото или начало на промяна.

Няма обществена среда на толерантност за правене на безогледни компромиси. Според мен повечето партии, които успеят да влязат в парламента, ще са внимателни и ще направят максимално възможното за придържане към предизборните си обещания и заявки. Тези, които не успеят да влязат, ще са шумни като кресливи птици в джунглата и ще сипят клетви наляво и надясно.

- Преди месец казахте, че основната битка ще е между ГЕРБ и БСП. Все още ли е така?

- Времето бетонира думите ми. Битката за първото място е само и единствено между БСП и ГЕРБ. Всички останали се борят за местата от третото назад. Това е сблъсъкът, интригата, съревнованието, централното събитие и отправната точка за това, което ще се случва в държавата по оста “още от същото” или “начало на промяна”.

Лидерският контраст се прави от Корнелия Нинова и Бойко Борисов. Единият с това, което предлага, а другият с това, което досега е показал като управленски резултати.

Ако някой иска да подкрепи правителството и управляващите, трябва да гласува за ГЕРБ, а не за прокситата му. Ако някой иска да свали ГЕРБ от власт, трябва да подкрепи БСП. Това е реалността. БСП е инструментът за демонтаж на този модел на управление.

Концентрацията на вота ще доведе до по-бързо изкристализиране на въпроса за властта, което е отправната точка за решаване на натрупаните проблеми в държавата. Личното ми мнение е, че имаме нужда от стабилна промяна.

- Успява ли БСП да стопи разликата с ГЕРБ, или управляващите събраха достатъчно категорична подкрепа в последния месец за първото място?

- Не е ясно какво са събрали. Казвам го, защото нямам особено доверие на социологическите проучвания напоследък. Такова “оливане” никога не е било, и то от някои стари агенции и лансирани фантоми ментета. Проблясва ми еретичната мисъл, че може да става дума за подготовка за легитимиране на изборни измами.

Ако се изправим с лице към истината, ще видим, че учениците в нашия клас са 27 на брой. Един от тях е тотален двойкаджия по абсолютно всички предмети - от горе до долу в бележника има само лоши оценки. Ние сме в ситуацията на този ученик с двойки по социално-икономически показатели, доходи, инвестиции, корупция, смъртност, продължителност на живота (особено при мъжете), неравенства, регионално развитие, свобода на словото, престъпност, екология, ваксинации… Борисов е най-слабият премиер в Европа. Това е оценката на числата, статистическите данни, сравнителни таблици, регистри, класации.

Тоест всичко различно от това ще е по-добро. Според мен разликата е стопена, само че поради ред причини мнозина не казват и показват открито какви са предпочитанията им за първото място. Цели региони у нас са заприличали на едно голямо Галиче - оплетени в зависимости.

- Къде се очаква битката да е най-свирепа и защо?

- Пловдив и София ще са централните арени предвид концентрацията на лидерски битки. Визирам Корнелия Нинова - Бойко Борисов и още няколко по-малки имена. В България винаги лидерството е било водеща компонента в политиката по силата на историческа традиция и култура, така че около имената ще се заформи и най-сериозният дебат, сблъсък на идеи и позиции.

- Много известни имена в медицината станаха водачи на листи - проф. Костадин Ангелов, доц. Атанас Мангъров, д-р Александър Симидчиев и др. Как те ще повлияят на вота?

- Живеем в COVID реалността, а лекарите най-добре я обясняват от гледна точка на здравната страна на проблема. Някои от имената влияят върху екзотиката на изборите, а не на качеството и съдържанието на кампанията. Всички станаха специалисти по вируси, което на моменти е малко прекалено. Толкова чести и много станаха лекарите по студията и в листите, че трудно помня кои са и какви течения от COVID идеологията изповядват. Казвам го, защото влиянието им може да се размие в морето от прекалено много и разнопосочна информация, която излъчват. Наистина говорим за море от информация. Не е коректно, че Ангелов продължи хем да е министър, хем кандидат-депутат и реално използва поста и COVID кризата за правене на лична кампания.

- Като гледате листите на всички партии, по-експертен ли ще е следващият парламент?

- Да, категорично. Отиващото си Народно събрание бе лишено от много от характеристиките си в експертно, професионално, политическо и морално естество. И в новото ще има неприятни и случайно попаднали лица, но виждаме, че има желание да се вкарат и повече юристи, икономисти, финансисти, политически грамотни хора. Тоест ще има някакво освежаване плюс добавяне на експертиза. Като че ли малко в повече идват лекарите, но контекстът е такъв и това натежа в предпочитанията на партиите за попълване на листите им.

Въпросът със състава обаче ще се реши от избирателите и това, на което ще заложат - хора с експертиза и ориентация към решаване на проблемите им или използването на парламента като тих пристан за лична употреба.

- Големите политически сили вече представиха предизборните си програми. Какви са най-ярките прилики и разлики, които се забелязват?

- От много години насам между двете водещи партии за първи път се сложи ярка разграничителна линия и тя е за ролята на държавата. Борисов е за по-малко държава, докато Нинова е за засилването на ролята ѝ в социално-икономическия живот.

Това се вижда и по политиките, за които се застъпват. Например в образованието ГЕРБ са за N на брой учебници писани от N на брой частни фирми, Нинова иска един учебник за един клас в цялата страна, подготвен и написан от държавата. Управляващите са много проконцесионни, докато опозицията иска повече държава в икономиката на големите обекти, които са от значение за националната сигурност, и природните ресурси като плажове, подземни богатства. Разделение има за това кой може да сече гори и т. н.

Борисов заложи на либералното, а Нинова - на консервативното. Той е пробрюкселски, докато тя - пронационално настроена. Това се видя и при подхода за поръчването на ваксините. Единият чака от Брюксел да му кажат, другият иска сега и веднага за хората по модела на Австрия, Унгария, Словакия. Говоря конкретно за руските ваксини.

ДПС винаги са обичали завързани формулировки и този път основен акцент им стана “ускорено икономическо развитие”, наред с константната идея за етническа толерантност. “Демократична България” традиционно сложи в центъра на своята координата съдебната реформа. Цветанов - евро-атлантическите ценности. Слави Трифонов не е коментирал нищо, затова и аз не мога да го коментирам. Манолова и компания не си представиха нито кандидатите, нито ясна програма, вероятно защото не са за показване пред хора. Оттам нататък се лее бензин, македонски песни, чипове с ваксини и т. н.

Централният въпрос обаче за кампанията е за ролята на държавата оттук нататък. Това е дебатът - национална държава на мястото си или реещ се сателит. Тоест ние в Източна Европа ли сме като модел, развитие, самочувствие, референтна група, или някъде другаде? В Западна със сигурност не сме и няма и да ни приемат.

- За какво предизборно обещание се оглеждат избирателите?

- Нещата, които лично ги засягат - здраве, доходи, корупция, пенсии… От семейство до семейство има разлика, както и от регион до регион. Страната ни е много нацепена от гледна точка на неравенства. Тоест, липсва това, което в цяла Европа е обединителният център - стабилна и голяма средна класа. Тук има екстремно богати и екстремно бедни. Това са два свята с различни интереси, които няма как да имат едни и същи потребности и желания. Това е важен проблем за решение в следващите 5 до 10 г. Общата потребност, за която се оглеждат всички, е някакво ниво на сигурност. Тук е ролята на лидерите и това, което излъчват като послание към избирателите. В крайна сметка политиката е и пазар на доверие.

- Заради пандемията и страха от заразяване ще бъде ли решаващ гласът на младите на тези избори?

- Не. Никога не е бил решаващ. Колкото до днешната ситуация, човек е смел или страхлив, независимо от възрастта. Разбира се, има възрастови особености, които ще повлияят на вота. Старите хора се притесняват за здравето си повече от младите. Именно затова трябваше да има ваксиниране от горе на долу - както е в цял свят, а не хаотично, връзкарско, без ред, с отваряне на “зелени коридори” с цел прикритие на некомпетентност или злоупотреби. Слушах шефа на общопрактикуващите лекари в Пловдив, който направи брилянтен извод - кебапчетата бяха заменени от ваксини. Управляващите опорочиха и това благородно начинание.

Ето най-пресния пример: правителството не защити националния интерес при договарянето на ваксини с ЕК, като ни оставиха с най-малко получени ваксини от целия ЕС. Сега хвърля вината върху комисията. В крайна сметка другите си се договориха и се грижат за своите народи. В обществото вече витае въпросът нарочно ли отваряха и затваряха така рязко и броят на заразените две седмици преди изборите ескалира, за да стигнем до ново затваряне и страх в държавата.

- Съдът призна искането на ДБ за видеонаблюдение на преброяването на бюлетините. Как ще повлияе това на изборния процес?

- Добре. Поне ще има някакъв допълнителен контрол и елемент за повишаване на доверието в изборния процес. Обидно е, но ни докараха дотам да се дебнем на избори като полски пъдари. Машините и видеонаблюдението дават малко повече легитимност на процеса, но COVID кризата е тоталната неизвестна за избирателната активност.

- “Има такъв народ” се очертава като трета политическа сила. Слави Трифонов обаче отказва традиционна медийна кампания и дебати в медиите и използва само своята телевизия. Хитър ход или предизборна грешка е това?

- Сметка е, която си е направил Трифонов. Отказът от комуникация е ярка черта на кампанията им, поради което медийното пространство бе залято от негативни новини и постоянни кадрови скандали около партията. И нищо положително насреща. Както вече казах - трудно е да се коментират, защото имаме оскъдни индикатори за политическите им намерения и идеи.

Доколкото се разбра, на кандидатите е забранено да общуват с медииите и да се изказват. Факт е, че се капсулираха и останаха на популярността на лидера си. При всички случаи не можем да разберем какво мислят, кои са и какво ще правят. Тоест за техния резултат може и да е плюс, но за обществото може да се окаже минус. Ние избираме хора и идеи, а тук има един човек и една телевизия.

Визитка

Роден на 24 април 1976 г. в София

Завършва 133 СОУ “Ал. С. Пушкин” с хуманитарен профил и руски език

Магистър по политология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”

Специализира външна политика и Национална сигурност в СУ

Доктор по политология и автор на книги с политическа тематика

Началник на кабинета на президента Румен Радев от 2019 до 2020 г.

Основател и директор на института “Рего"