Защо тези избори ще са най-сложните

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9656003 www.24chasa.bg

Наблюденията на Гъливер от летящия остров

Финалните предизборни изяви на политиците създават усещането, че те живеят на Лапута – летящ остров от “Пътешествията на Гъливер”. Умът им е зает с мисли, които според тях са велики, но всъщност нямат никаква връзка с реалността.

Например Красимир Ципов от ГЕРБ и Крум Зарков от БСП се явиха на екрана да си признаят защо избирателните протоколи са така непостижимо комплицирани, че от “Информационно обслужване” надават вой.

Ние от простолюдието първо искаме да разберем каква е сложността и какво я налага, за да знаем после с кого да се майтапим.

Уви, това се оказа прекалено ниска топка за двамата. Оказа се, че високият наратив на двамата не желае да слезе до конкретиката.

Все едно са на летящия остров Лапута, където живее елитът на кралството Балнибарби.

Там елитарните персони са толкова погълнати от високите си разсъждения, че оглушават. Затова всеки има по един “плескач” – слуга с къса пръчка, на края на която е вързан мехур, пълен със сушен грах. Когато трябва да се води разговор, плескачът плясва единия по устата, за да говори, а другия по ушите, за да го чуе, и само така може да се стигне до диалог.

В случая “плескач” бе водещият Виктор Николаев – все се опитваше да завърне Зарков и Ципов към конкретиката, но всуе.

Всеки си живееше в своята си приказка.

Червената версия според г-н Зарков е, че ГЕРБ се кани да открадне изборите и за целта натиска газта на епидемията.

Така ще откаже народа от вота, резултатът ще стане непредсказуем и ще може да се фалшифицира на воля. Скандалът за сложността на протокола е част от този коварен замисъл.

Версията на г-н Ципов е, че БСП нарочно е пробутала този комплициран протокол, та да създаде бъркотия и после да лъже, че резултатите са манипулирани. И че ГЕРБ пак не се справя.

Но като се вгледа човек – и двете обяснения май витаят над облаците.

ГЕРБ нарочно засилил епидемията?

Теоретически е възможно. Но защо забравяме, че избраният от БСП президент насрочи изборите така, че да попаднат тъкмо в апогея на епидемията? Какво му пречеше да ги насрочи за 23 май?

Да, ама било недопустимо държавата да стои още месец и нещо без парламент. Защо тогава миналата година и Радев, и БСП се бореха за 3 месеца без парламент? Значи е допустимо.

Изборите вече щяха да са минали, ако бе останало първото предложение на президента.

И тогава Радев щеше да се усети, че възрастните най-много ги е страх от епидемията. А за коя партия гласуват те?

Забелязал съм, че който прави сложни предизборни сметки, винаги греши.

Но да видим и гербаджийската версия – според нея червеният представител в ЦИК Емил Войнов нарочно създал този мъчен протокол, та да стовари суматохата на гърба на ГЕРБ.

А те досега сливи ли имаха в устата?

Можеха да бият тъпана още преди месец! Защо чакаха да се разпусне парламентът, та да няма легитимен начин да се поправи щетата?

Пак добре, че не обвиниха за протоколите Владимир Путин.

Така е на остров Лапута. Колкото повече елитът ремонтира избирателния закон, толкова повече оплита конците.

Според жалбата на “Информационно обслужване” само обемът на числата, които трябва да бъдат обработени в съответните районни избирателни комисии (РИК), се е увеличил до 400% в сравнение с предишните парламентарни избори. Като смятат колко време ще отнеме това в РИК и в ЦИК, ще са нужни поне 6-7 дни.

Но опитът показва, че предизборните опасения се оправдават двойно и тройно, особено когато трябва да се броят протоколи. 30 години се учим и все повече се отучваме да броим.

Сложността се трупа като снежна топка и затрупва клетите броячи като лавина.

В учебниците по дисциплината “Избирателни системи” са изредени няколко задължителни изисквания. Първото от тях е простотата – всичко да е ясно и разбираемо, за да си вярваме.

У нас се полагат неимоверни усилия в обратната посока.

Колкото пъти елитът ремонтира системата, а това му е любимото хоби, толкова тя става все по-непроницаема за простолюдието и енигматична за самите политици с техните елегантни чипове.

Това е така, защото елитът ни живее на Лапута, високо над облаците. Тук простотата не е на почит. Законите постоянно се ремонтират с цел още по-голяма бъркотия.

Една партия добави нещо от себе си, друга слага и своето нещо върху първото нещо - и така нататък, докато се получи нещо като гащи от кръпки без никакъв остатък от първия плат.

Въведе се например преференциален вот, но после преференцията се отмени за лидерите на листите.

После се махнаха и числата за преференции, така че сега мъглата е пълна и грешката е гарантирана.

Въведе се задължителен на думи вот, който на практика е доброволен. Това даде повод да се вкара в бюлетината опция “Не подкрепям никоя партия”.

И веднага назря гениалната идея, че тези, които не подкрепят никоя партия, също трябва да излъчат своите депутати.
Тъй де, защо да се хвърля този вот в кошчето?
Сигурен съм, че някой ще внесе и тази идиотщина в следващия парламент.

Има само една проста и ясна система – мажоритарната. Това поиска народът, но остров Лапута не дава. Тогава щяхме да имаме 240 едномандатни избирателни района. По 5 кандидати за всеки - 1200 общо. А сега са около 7 хиляди.

От 1200 кандидати при мажоритарния вот само 600 щяха да имат реален шанс. От тях 80 щяха да печелят на първи тур, и то с убедителна разлика.
За втория щяха да остават 160 двойки и победителите щяха да са ясни до 1 час след затваряне на урните. ЦИК и “Информационно обслужване” изобщо нямаше да се напрягат да смятат. Ни сървъри, ни сметала.

А сега всеки избирател се изправя пред партийни 30 листи с по 400-600 имена, където трябва да търси човека за преференцията си като игла в копа сено.

Ако партията е малка – изобщо няма смисъл да го търси, само лидерът влиза.

После в спортните зали се евакуират с откъсване от производството секционните председатели, в ЦИК и “Информационно обслужване” компютрите изпушват от смятане и пресмятане по скалата на Хеър, Нимайер, Д’Онт и Рихтер, а после се прилага мистериозен “алгоритъм”, който никой така и не проумя.

Сложността при изборите е присъща на псевдодемокрациите. Простотата е привилегия на истинските демокрации – Великобритания, Франция, САЩ, Канада, Австралия.

Сложността е там, където над главите на народа се носи Лапута - летящият остров на вглъбения в пъпа си елит.
Когато Гъливер попада в Лапута, идва шивач да го спретне по местната мода.

“Този майстор – пише Суифт – върши работата си по начин, различен от възприетия в Европа. Той първо измери височината ми с квадрант, а след това с линия и пергел описа размерите и контурите на цялото ми тяло; всичко това нанесе на лист хартия и след шест дни донесе дрехите ми – много лошо ушити, без всякаква форма, защото сбъркал една цифра в изчисленията. Но аз се утешавах с това, че както сам видях, подобни грешки, изглежда, ставаха често и не им се обръщаше особено внимание.”

  • Как може да загубим 10 млрд. евро от Брюксел

    Как може да загубим 10 млрд. евро от Брюксел

    Парламентът в момента е зает с раздаване на квалификации - този бил лош, даже направо опасно лош, други били целите в бяло. Раздаването на присъди и квалификации обаче е работа за съда, не за парламентарните дебати и кулоари. Изглежда, еуфорията от първите работни дни на 45-ото народно събрание е в значителни дози
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си