Проф. Веселин Вучков: Присъда само с косвени доказателства трябва да е неопровержима

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9656078 www.24chasa.bg

Те задължително трябва да водят до несъмнен извод за автора на престъплението, казва професорът по наказателно-процесуално право Веселин Вучков 

И още акценти от интервюто му пред "24 часа":

Наказателните дела не са изчислителни машини, в които

прокурорът да изсипе документи, а съдът да подпечата лист с присъда

Осъдителна присъда

може да се постанови

и без да е открито оръжието.

Не съм видял смислени

дебати, когато през 4 г.

се предлагат съдебни

заседатели от общинските

съвети, а е много важно

да се избират хора с

компетентност и

обществено доверие

Организацията на съдебните експертизи у нас е безобразна

 

- Проф. Вучков, в сравнително кратък период от време бяха гледани две дела, по които са събрани само косвени доказателства. Едното е срещу Йоан Матев, подсъдим за убийството на Георги Игнатов в Борисовата градина, а второто е срещу пловдивския полицай Венцеслав Караджов, подсъдим за убийството на родителите си. Но за разлика от състава на Софийския градски съд, който не успя да се убеди във вината на Йоан Матев, то състав на Пловдивския окръжен съд, а след това и на Пловдивския апелативен съд осъдиха полицая на доживотен затвор. Защо по две сходни дела се произнасят диаметрално противоположни присъди? 

- Защото наказателните дела не са изчислителни машини, в които прокурорът да изсипе в началото папка с документи, а накрая съдът да подпечата лист с присъда. Тази дейност е сложна, първо преминава през трудна практическа работа по събиране на доказателства, после се налага мисловно-логическа дейност по вземане на решения. А тъй като престъплението е винаги събитие от миналото, дейността малко наподобява тази на археолога, само че съд, прокурор и разследващи органи са ограничени от строго указани способи за събиране на информация: разпит на свидетел и обвиняем, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент, разпознаване, експертиза и СРС-та.

Разбирам общественото мнение, което понякога не приема някоя присъда. Така е не само в България. Дори в тези два примера, струва ми се, юридическата гилдия също ще се раздели в оценката, коментари ще има и сред самите съдии. Аз няма да коментирам делата в конкретика, пък и още не са приключили по инстанциите.

Но ще кажа ясно пред читателите: един от въпросите, които не искам да ми задават студентите, е следният - ако двама свидетели твърдят едно, а трима свидетели твърдят друго, на кого ще повярва съдът?

Тук отговор с аритметика няма, защото в наказателния процес две невинаги е по-малко от три. Столетия наред по наказателни дела са царствали формалните доказателства, а 100% доказателство са били самопризнанията на обвиняемия. Но след Великата френска революция от края на XVIII век, после през XIX век и до днес се утвърди теорията за свободното вътрешно убеждение, опиращо се на закона и събраните доказателства.

Всяко доказателство се оценява поотделно и в съвкупност с другите доказателства.

- Може ли да се произнесе осъдителна присъда само по косвени доказателства? Вие знаете ли за друга освен тази на двете пловдивски съдилища?

- Да, може, пък има и други подобни дела. Дело с дело не си прилича, но макар и рядко, съдилищата постановяват осъдителни присъди само по косвени доказателства, и на лекции посочваме примери. Просто тези две дела приковаха общественото внимание.

Дори аз като следовател през далечната 1995 г. участвах в подобно разследване. Един наскоро излязъл от затвора мъж бе хвърлил през прозореца на 4-ия етаж в софийския кв. “Хаджи Димитър” своята майка. Правих подробен оглед заедно с покойния проф. Стойчо Раданов, шеф на Съдебна медицина. Огледахме трупа, поляната наоколо, гарсониерата, търсихме свидетели - нито едно пряко доказателство. Побойникът многократно беше пиянствал, заплашвал майка си предишни дни, под прозореца от вътрешната страна открих и иззех нож, всичко беше в безпорядък, беше пуснал силна руска музика… Но никой не беше видял отваряне на прозорец, блъскане на жена, замахване с нож. Ала прокурорът успя в следващите месеци да изгради стройна система от косвени доказателства, придружени от сложни експертизи, и постигна осъдителна присъда с дълги години затвор.

- Ако една присъда е обявена само по косвени улики, не съществува ли риск от съдебна грешка?

- Риск има, да. Ето защо теорията и съдебната практика подхождат предпазливо към доказване чрез косвени факти. Но те се явяват понякога неизбежна необходимост, защото може да не се открие нито едно пряко доказателство. При това в случая отчитам, че първоначалните следствени действия са извършени качествено, упорито, всеобхватно, разследващият орган е имал добра квалификация и е бил снабден с хубава техника. Отделно от това може разследването по “горещи следи” да е проведено небрежно и преките доказателства да се изгубят безвъзвратно.

- Обяснете какво представляват косвените доказателства. Защо има разследвания, при които не може да се стигне до преки? Може ли да се говори за недобре свършена работа от страна на разследващите?

- Вече споменах, че липсата на преки доказателства може да е резултат и от качествена работа на прокурор и разследващ орган, и от пропуски, особено в първите етапи.

Вижте, нека го обясня по опростен начин. Косвеното доказателство установява някакво междинно, промеждутъчно обстоятелство. Например фактът, че лице се отдалечава на бегом от местопрестъплението, е косвено доказателство. Ако се изземе копче от риза на конкретно лице, открито на местопрестъплението, сме изправени пред косвено доказателство. Дактилоскопичните следи от пръст на конкретен човек, иззети по предвидения в НПК ред, също най-често са косвени доказателства. Взето само за себе си, оценено поотделно, косвеното доказателство не доказва нищо или поне не го прави по убедителен начин. Но чрез него можем да стигнем до пряко доказателство, например да открием свидетел или видеокамера, които ще възпроизведат преки доказателства.

- Каква е практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по отношение на косвените доказателства? 

- Въпросът е хубав, защото косвените доказателства не са уредени в НПК, там най-подробно е даден регламент на веществените доказателства заради огромното им значение за разкриване на истината, тъй като те трудно се манипулират и имат силно въздействие, дори сетивно, върху съда и другите участници. Това е обаче друга класификация.

Темата “косвени доказателства” е продукт на теорията и съдебната практика. Ще систематизирам лаконично съдебната практика. Тя постановява, че осъдителна присъда може да почива само на косвени доказателства, но при едновременно наличие на три условия. Първо, трябва да има множество косвени доказателства, защото само едно не доказва нищо. Второ, системата косвени доказателства трябва да изгражда стройна (хармонична) логическа верига. И трето, от тази система да може да се направи един-единствен извод - например, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление.

Може да изглежда сложно за читателя, но не е трудно за разбиране. Нека си представим, че сме положили всички усилия за събиране на доказателства, не сме допуснали процесуални нарушения и въпреки това сме събрали само косвени доказателства. Когато “пиесата”, образно казано, бъде възпроизведена пред съда чрез косвени доказателства, той може да постанови осъдителна присъда, но само ако от веригата косвени факти произтича единствен извод за авторство на престъпление. Ако може да се направи и някакъв друг, конкуриращ се извод - ще последва оправдателна присъда. Съмнението е в полза на обвиняемия, гласи стародавно правило. Не бих искал тук да се пипа нито законът, нито теорията, нито практиката. Но подробни мотиви към присъдата трябва да има.

 - Може ли да се постанови осъдителна присъда, ако не е открито оръжието на престъплението? По делото срещу полицая пистолетът, с който са убити родителите му, не е намерен?

- Може, да. Оръжието е често срещано средство за извършване. То със сигурност се търси от разследващи полицаи и следователи, но невинаги се открива. Това може да се дължи на лоша квалификация, липса на техника, но може и да е унищожено. Това не означава, че наличието му е задължително. Важно е деянието да е доказано с други факти по несъмнен начин. Ще дам пример. Ами ако средството за телесна повреда е хвърлена киселина върху лицето? Очевидно е, че киселината е нетрайна, ала това не означава прокурорът да вдигне бяло знаме и да се откаже от обвинение, а ще дири други доказателства.

- Като продължение от предишния въпрос, може ли да се постанови осъдителна присъда само по самопризнание?

- Не, разбира се. Това е не само забранено по нашата конституция и НПК, това е ценност, осъзната в демократичния свят. Съображението отново е опасност от съдебни грешки. В българските закони тя е вписана отдавна. Но независимо от това са допускани съдебни грешки заради надценяване на ролята на самопризнанията и фалшивата им подкрепа от други факти.

Но винаги се сърдя на студенти, когато на изпит категорично твърдят, че самопризнанията на обвиняемия нямат никаква доказателствена стойност. Това не е вярно. Напротив, чрез свои признания обвиняемият може да даде значителен принос за разкриване на истината. Пък и признания, съдържащи искрено разкаяние, се отчитат от съда по посока смекчаване на отговорността. Важно е обаче разпитът да отчита строгите изисквания на НПК, а е важно да се знае и това, че обясненията са и средство за защита. Ако в крайна сметка има само признания без никакво друго доказателство, ще последва оправдателна присъда. Не само това, на тази база не може дори да се повдигне обвинение по време на разследването.

- По делото срещу Йоан Матев е открит нож в шахта, посочена от брат му Марсел по време на беседа с психолог в СДВР. Каква е ролята на тези беседи в хода на разследването на дадено престъпление?

- Тънка работа е това… В НПК подобен способ (беседа с психолог) няма. Тя би имала смисъл за построяване и изследване на версии, но фактите задължително трябва да се установят със способите на НПК. Например след това се проведе следствен експеримент, направи се оглед и пр. За читателите е достатъчно да кажа, че винаги преди полиграфско изследване (детектор на лъжата) или беседа с психолог се подписва декларация за доброволност, пък и цялата процедура се разяснява предварително. Насила никога не може да стане. Разбира се, че може и да се мълчи.

- Трябва ли непременно да има ясен мотив за извършване на престъплението, за да бъде произнесена осъдителна присъда?

- Не непременно. Ще разделя нещата на две. Понякога мотивът е вписан в текста на НК като изричен признак на състава, например убийство или телесна повреда по хулигански подбуди. Тогава със сигурност трябва да се докаже, инак ще се отиде към друга правна квалификация или оправдаване. Но в масовите случаи подбудите не са вписани като признак на състава. Независимо от това при всяко разследване се търсят мотиви и подбуди, но те се вземат предвид, когато съдът отмерва размера на наказанието.

Една част от мотивите се дефинират като човеколюбиви и смекчават отговорността. Например краде се лекарство, за да се лекува майката. Други се наричат човеконенавистни, например убийство заради отмъщение. При тях се утежнява отговорността. Ала понякога въпреки положени усилия мотив не може да се докаже. Тогава пак може да има осъждане, ако признаците на престъплението са установени несъмнено, но при индивидуализиране на наказанието ще се отчитат други обстоятелства.

- Съдебните заседатели може ли да бъдат заблудени, да се поддадат на състрадание или емоция и да обявят по-лека присъда или дори да оправдаят някого, защото им е станал симпатичен по време на делото?

- Не става дума за заблуда, съдиите също могат да изпитат емоция, защото са човешки същества. По-скоро ще кажа нещо за института “съдебен заседател”. През 1998 г. бе решено те да не участват в първа инстанция, когато се предвижда наказание до 5 години затвор. В другите случаи винаги има заседатели. Дали не е дошло време за преосмисляне на този институт? Да, вероятно още е рано. Но пък подборът им трябва да се осъвремени. Тук отговорността на общинските съвети е огромна. Аз не съм видял смислени дебати в регионални медии и сред жителите, когато през четири години се предлагат съдебни заседатели от съветите. Важно е, много е важно да се избират хора с компетентност и обществено доверие. Защото те ще решават човешки съдби!

Нека споделя и друг сериозен проблем пред правосъдието. Крайно време е някой да се заеме с тоталното безобразие, наречено “съдебни експертизи”! Хаосът е пълен: като администриране, квалификация, възнаграждения. Имаме хубав модел: преди 15 г. години бе решен сходният проблем с правната помощ и сега навсякъде из РПУ-та и съдилища има списък с дежурни адвокати. Ред трябва да се сложи и при експертизите, да има ясна организация за назначаване и отделно перо в държавния бюджет за възнаграждения. Що се отнася до МВР – има сравнително добра техника из областни дирекции и РПУ-та, но кадровият дефицит на т.нар. експерт-криминалисти е огромен.

 

CV

l Роден е през 1968 г. в с. Стоб, Дупнишко

l През 1994 г. завършва право в СУ “Св. Кл. Охридски”

l От 1994 до 1996 г. е следовател в София

l От 2009 до 2013 г. е зам.-министър на вътрешните работи

l От 2013 до 2015 г. е народен представител от ПГ на ГЕРБ (гражданска квота) в два парламента

l В периода ноември 2014 – март 2015 г. е министър на вътрешните работи. Подава оставка като министър и депутат

l В момента преподава в Нов български университет, ЮЗУ “Н. Рилски” и Академията на МВР

  • Светът е футбол, но не и за България

    Светът е футбол, но не и за България

    От вчера светът, колкото и банално да звучи, е футбол. Снощи в Рим се откри европейското първенство по футбол с мача Турция - Италия, а в неделя тръгва, както би се изразил Стратега от Мировяне Димитър Пенев, европейското на Южна Америка. За разлика от съседите от Северна Македония, които макар и през баражите от Лигата на нациите успяха да се
  • Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Херо Мустафа: Българите могат да спрат корупцията

    Изявление на Нейно превъзходителство посланика на САЩ за “24 часа” Бъдещето на България зависи от собствените ѝ усилия за провеждане на необходимите реформи за гарантиране на прозрачност, отчетност и добро управление, казва тя През първите няколко седмици от пристигането си в България през 2019 г