Локдаун 3.0 - време разделно или преход към бъдещето

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9665272 www.24chasa.bg
Ален Паунов е създал платформа, в която има уроци за децата, но и курсове по дигитални умения за учители. СНИМКА: Йордан Симeонов

Проблемът на системата у нас е, че през последните десетилетия е фокусирана върху КАКВО, а не КАК мислят учениците и как да бъдат оценявани

КАКВО, а не КАК да мислят учениците и как да бъдат оценявани? Върху това бе фокусирана през последните десетилетия образователната система в България.

Някой съмнява ли се, че в XXI век този подход е неадекватен, доказателство за което е класирането на българските ученици на едно от последните места в ЕС по способности за разрешаване на проблеми.

Тези резултати повдигат ключов, поне за мен, въпрос - в състояние ли е българската образователна система да подготвя учениците за зрелия живот. Учи ли ги на т.нар. меки умения - разрешаване на проблеми, работа в екип, комуникация.

С хаоса, който претърпя секторът през 2020 г. и продължаващото онлайн обучение през 2021 г., пред всички ангажирани в областта на образованието стои тежката задача по овладяване и систематизиране на целия процес, както и правилното адресиране и решаване на проблемите.

Кои са най-сериозните:

- Прекалено голям брой деца в клас

С 28 ученици в клас индивидуалният подход от страна на учителя е неприложим.

Търси се стандартизация,

която на практика изключва

възможността образованието

да достигне до градивни нива

Учителят до такава степен трябва да познава поверените му ученици, че да е в състояние да стимулира силните и да тушира слабите им страни. Нещо, което при работа с 28 деца едновременно е невъзможно. Анкета сред всички участници в курса “Учители в час” показа, че голямата част от тях избират 12 деца като перфектната учебна група, при която биха имали време за развитието на всяко дете.

Решаването на този проблем може да се осъществи чрез разширяване на образователния състав чрез включване на работещи професионалисти с желание да развиват и мотивират следващите поколения. Необходима е целенасочена държавна политика в посока подобряване условията на труд на учителите и превръщането на професията в желана такава не само с увеличаване на възнагражденията, но и чрез повишаване възможностите за квалификация и намаляване на административната тежест.

- Липса на дигитални умения

Особено голям брой учители за първи път в своята дългогодишна практика се сблъскаха със създаването на учебно съдържание за дигитална среда. Това, на което ставахме свидетели, бяха снимки на учебници, съмнителни видеоресурси, бели слайдове единствено с текст, преписан от помагала и учебници. Това по никакъв начин не утилизира дигиталните способности на технологиите, с които разполагаме, а напротив, видяхме пренасяне на остарелите модели в онлайн среда. И съвсем логично се стигна до очаквани резултати - липсващ интерес у учениците, летаргия, намаляващо любопитство или просто казано - скучни часове с разсеяни, гледащи филми ученици.

Тук следва целенасочено да се работи към подобряване на процеса по създаване на учебни материали от самите учители, с които те да задържат интереса на своите ученици и да превръщат всяко занятие в приключение. Красиви презентации с интерактивни примери, STEM симулации, малка част от интересните онлайн инструменти, с които разполагаме, обаче, за съжаление, все още виждаме слайдове с бял фон.

С обучения като “Учители в час”, което организираме в образователната платформа teachme.bg и в които представяме добрите практики в преподаването онлайн, уменията на учителите се подобравят значително и вече над 3000 учители успешно преминаха през темите и започнаха да създават прекрасни учебни ресурси, които прилагат в своята практика.

Проблеми, свързани с дигиталната среда:

- Информационна спирала

Една от сериозните опасности за подрастващите в информационната епоха е попадането в т.нар. Информационна спирала, която представлява изкуствено ограничаване на съдържанието в интернет от редица социални медии. Това се случва, след като с помощта на алгоритми, ползвани от социалните мрежи, бъдат идентифицирани специфични интереси у един потребител, като например игра, предаване, анимационен сериал. За да се консумира повече интернет съдържание, детето е таргетирано предимно или дори единствено с тази информация. По този начин се ограничава мирогледът и детето прекарва времето си в преглеждане на една и съща информация отново и отново, като се губи целият потенциал на информационните технологии.

Тази спирала трябва да се избягва чрез активната намеса на родители и учители, които да помагат на детето да остане анонимно в интернет пространството и да умее да излиза от този затворен кръг на повтаряща се информация.

- Различаване на достоверна информация, критично мислене

В дигиталната ера на всеки наш въпрос може да бъде отговорено с едно просто търсене в интернет. Проблемът е достоверността на информацията и дали можем да бъдем сигурни в нея. Децата не виждат причина да се съмняват и точно тук идва ролята на учителя, който да покаже последиците от консумирането на невярно съдържание, както и начините за проверяване на информацията. Много често давам за пример една статия, която аз съм писал в Wikipedia, за живота на един голям български живописец. Проблемът с тази статия е, че източниците на информация в нея, макар и външни препратки, отнова са писани от мен. Това практически би ми позволило, при недобронамереност, аз да съчиня една цяла история, която да съществува онлайн и която да бъде преглеждана като достоверна.

Нека се замислим и за самия образователен процес.

Реално няма нито едно съществено

умение на учителя, което той

да загубва в условията на

дистанционно обучение

И допитването до десетки ученици на 13-годишна възраст потвърди - учителите, които са преподавали интересно и които са били слушани с любопитство в класните стаи, продължават да бъдат също толкова ефективни и в онлайн среда. Което повдига и въпроса доколко образованието по време на пандемия се различава от това преди нея? Едно от съществените различия е, че много по-голяма част от родителите се сблъскаха челно с образованието в България. Такова, каквото е от десетилетия. И, разбира се, не го харесаха.

Няма спор, че огромната част от учителското съсловие е съставено от страхотни хора. В анкета сред учителите над 80% отговарят, че са избрали тази професия, за да “мотивират успеха на бъдещите поколения”. И това е факт. Има обаче едно огромно “обаче”. И това е системата и цялата организационна структура в българската образователна доктрина.

Всички осъзнаваме, че българската образователна система се нуждае от редица промени. Необходимо е да се предефинират целите на образованието и то да се превърне в национален приоритет. Отдавна е време за реформа, която да е насочена към дигитализация на образованието и създаване на условия учителите да са творци, развиващи мисленето на своите ученици, отколкото квестори и администратори на дневници. Липсва свободата учителят да преподава това, което смята за важно, по начин, който смята за важен, срещу възнаграждението, което заслужава. Това е посоката, в която трябва да се върви.