Резултатите от вота в неделя все още се обработват, но анализатори и експерти вече обсъждат има ли шансове за кабинет, излъчен от 45-ото народно събрание, след като нито една партия в него няма мнозинство.
Попитахме политолозите проф. Румяна Коларова, Димитър Ганев и доц. Стойчо Стойчев какви са сценариите. Ето какво смята проф. Коларова:
Сформирането на експертен кабинет не зависи от желанието на Бойко Борисов, а от това има ли политическа воля за широко коалиционно “експертно” правителство. Вече чухме доста призиви да се върви директно към нови избори. Това, изглежда, е примамливо за неуспелите да влязат в парламента партии, а също и за тези с амбицията да постигнат по-високи резултати, т.е. за всички.
Но ако за първите това има политическа логика, за вторите е политическа патология. Защото как фронтът “анти-ГЕРБ” ще обясни нежеланието си да формира правителство? “Не можем да го съставим, защото не можем да се разберем”, е простият отговор. А той означава, че влизат в 45-ото НС с желание ГЕРБ да бъде унищожена. Но не чрез парламентарни действия, а чрез “избори до дупка” или “докато остане само един”.
За избирателите бърз нов вот означава предизборна нестабилност, в която българският бизнес ще се “награби” за сметка на гражданите (както стана с КТБ, банковите фалити във Виденовата зима, по времето на служебното правителство на Ренета Инджова). Това, разбира се, не важи за избирателите от чужбина.
Затова формирането на широко коалиционно “експертно” правителство е единственият отговорен и демократичен ход на партиите в 45-ия парламент. Ход, който ще покаже как лидерите на протеста могат да управляват.
Вторият въпрос е как може да се формира такъв кабинет?”. Най-логичният отговор е с мандата на втората партия. Но ако протестните партии и Слави Трифонов не успеят или пък не желаят, ще понесат много големи щети, за мен разумното и конструктивно решение е партиите, обявяващи се за алтернатива на статуквото, да сформират кабинет с близък времеви хоризонт (1 г. или до края на пандемията), който си поставя ясни и непосредствени задачи.
Големият им проблем е, че не могат да съставят такъв кабинет без някоя от партиите на статуквото - БСП, ДПС или ГЕРБ. И ДПС, и БСП направиха такава заявка, но какво ще кажат избирателите на “Демократична България” или на Слави Трифонов? Дотук вече няколко партии заявиха, че не искат ГЕРБ в управлението, дори и без Борисов.
Изходите от тази патова ситуация са два. Първият е експертен кабинет с парламентарна подкрепа от партии, несвързани с коалиционно споразумение (като правителството на Беров). Вторият е кабинет, който действа за ограничено време и с много конкретни задачи, подкрепен от всички парламентарни партии, т.е. кабинет на националния консенсус. Ако президентът Радев е способен да поеме някаква политическа отговорност като държавник, той би работил именно за кабинет. Това ще е най-добрата отправна точка на кампанията за преизбирането му и със сигурност би разширило електоралната база за втория му мандат.
Вариантът с бързо връщане на мандатите да се тръгне демонстративно към нови избори или би повторил сегашния изборен резултат, или по-лошо - парламентът да стане по-раздробен и пълен с още по-жадни за власт и възмездие малки партии. А победителите срещу статуквото днес обаче може да се окажат губещи.