Няколко по 100 000 гласа се стопиха, но се появиха 560 000 на “Има такъв народ” (Графика)

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9682094 www.24chasa.bg

Сравнение на последните 4 вота

Бюлетините на ДОСТ така и не се върнаха при ДПС

“Градската десница” с 300 000 както обикновено, но този път са за една, не за 3 сили като преди 4 г.

Резултатите в гласове на някои от по-големите партии и коалиции, регистрирани на изборите в неделя, са много подобни на числата от изборите за Европейски парламент на 26 май 2019 г.

Интересни са

разликите

И така, БСП взе преди 2 г. 470 000 гласа, колкото получава и на 4 април 2021 г*.

ДПС също е на нивото от 2019 г. - 323 000 гласа тогава, 315 000 сега. (Виж графиката)

ГЕРБ губи около 300 000 гласа спрямо парламентарните избори през 2017 г. Но с 820 000 гласа на 4 април излиза, че за партията са гласували 200 000 души повече, отколкото през 2019 г. Това не е странно - европейските избори не мобилизират толкова избирателите, пък и тогава твърдите гласоподаватели на ГЕРБ не бяха толкова мотивирани като сега.

През 2019 г. за НФСБ са гласували 22 000, за ВМРО - 144 000, за “Воля” - 70 000, за “Атака” - 21 000. В неделя бюлетините за “Воля”-НФСБ бяха 78 000, за ВМРО - 110 000, за “Атака” - 15 000.

Изобщо голямата разлика е, че сега се появиха 560 000 гласа за партията на Слави Трифонов. Социолозите казват, че това основно са гласове на млади българи, които досега не са гласували, друга са на разочаровани избиратели на ГЕРБ и други партии на статуквото.

Интересна е обаче

динамиката на

гласовете на ДПС На парламентарните избори през 2014 г. след оставката на кабинета “Орешарски” ДПС мобилизира 487 000 гласа. На следващия парламентарен вот - през 2017 г., гласовете паднаха до 316 000, но това беше заради партията ДОСТ на Лютви Местан, за която гласуваха 100 000 души. Сега ДОСТ я няма на терена, но онези 100 000 гласа не са се върнали към ДПС, защото за движението на 4 април са гласували пак около 315 000 души.

“Градската

десница”

На парламентарните избори през 2014 г., след годината на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски, Реформаторският блок - коалиция, в която бяха ДСБ, СДС и ДБГ, получи 291 000 гласа. На изборите през 2017 г. различните десни партии се явиха в няколко формата. “Да, България” взе 101 000 гласа. “Нова република” - ДСБ получи 87 000 гласа. А Реформаторският блок с “Глас народен” - 107 000 гласа. Общо около 300 000, колкото са и сега гласовете за “Демократична България”. Но преди 4 години бяха разпръснати в 3 формации и нито една не прескочи 4-процентния праг пред парламента.

Иначе е интересно и сравнението с 2014 г., защото това бе

парламентарният

вот с най-ниска

активност

за последните 30 години. Урните онзи ден ще се окажат само малко по-посетени от избирателите.

През 2014 г. ГЕРБ е взел 1 072 000 гласа. 7 години и два мандата на власт по-късно бюлетините за ГЕРБ са 200 000 по-малко. И 300 000 по-малко спрямо изборите през 2017 г. Тук обяснението е в разочаровани, но вероятно и в онези 39 000, гласували за Републиканци за България на Цветан Цветанов.

БСП бележи малък спад спрямо 2014 г. - 35 000, но онзи резултат преди 7 години бе исторически най-ниският за столетницата и обяснението е, че търпяха щети заради правителството на Орешарски. А спрямо парламентарните избори през 2017 г. социалистите отбелязват “свиване” наполовина - от 955 000 на 470 000 гласа.

318 000 гласа за “Обединени патриоти” през 2017 г. и още 145 000 за ВОЛЯ тогава, а сега са общо 200 000, разпръснати в три формации.

Иначе през 2014 г. в парламента влязоха и “България без цензура” със 187 000 гласа, “Атака” със 148 000 гласа, АБВ със 136 000 гласа. Огромната част от тези гласове са се “отлели” нанякъде.