"168 часа": Отиде си човекът, преговарял с терористите, отвлекли 2 деца през 1987 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9693188 www.24chasa.bg
Полк. Сава Денев си отиде на 80 г.

Отиде си човекът, който преговаря с терористите, отвлекли двете момчета от Добрич през юли 1987 г. Полк. Сава Денев само преди двайсетина дни разказа пред "168 часа" с всички подробности сагата по спасяването на децата. Първото, което прави е да предложи на похитителите да го разменят срещу него - идеята на Сава Денев е той да влезе в ладата им, а те да пуснат децата. Мъжете отказват с думите, че службите ще го прежалят и ще стрелят по тях. Ето първата част на интервюто. 


- Полк. Денев, вие сте участвали в операцията по спасяването на отвлечените от български турци деца. Бихте ли разказали за този случай.

- Ръководител на групата за отвличане е д-р Никола Николов, ветеринарен лекар, неговият син Орлин и техният приятел Невен. Те решават да отвлекат заложници и с тях да пресекат турската граница. Първият им опит е като качват на автостоп две немкини - туристки, но те били по-едри и тримата мъже се отказват.

Полк. Сава Денев с мегафон в ръка върви към автомобила на похитителите. 
Снимките са от личния му архив.
Полк. Сава Денев с мегафон в ръка върви към автомобила на похитителите. Снимките са от личния му архив.

- Стълкновения ли е имало?

Гранатите на похитителите на двете деца.
Снимките са от личния архив на Сава Денев.
Гранатите на похитителите на двете деца. Снимките са от личния архив на Сава Денев.

- Оставили са ги на един къмпинг и са се прибрали обратно в селото си Чернолик, Силистренско. След това правят втори опит. Използват, че пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци

Ладата на похитителите на двете момчета.
Ладата на похитителите на двете момчета.

спира автобус

с деца

от Чехия, които идват на почивка в България. Решават, след като децата слязат от автобуса, да взривят наблизо две гранати и в суматохата да отвлекат две деца, да ги качат насила в своята кола и да тръгнат към Турция. Орлин обаче се уплашил и така се проваля и този опит. Така се стига до ситуацията в Добрич, където срещат две момченца - едното на 12, а другото на 14 г. - и им казват, че ще ги заведат на разходка; пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци, за да привлекат вниманието на нашите служби, започнали да хвърлят позиви, пари, скъсаните си паспорти и да крещят, но хората не им обърнали внимание. Мислели че се снима филм. Чак когато метнали и взривили 2 гранати, органите на МВР им обръщат внимание и ги блокират пред хотела. По решение на създадения щаб аз бях определен да установя контакт с тях като официален представител на службите на МВР.

- Те ли поискаха такъв контакт?

- Да, те поискаха такъв контакт. Пред създадения щаб за решаване на проблема аз казах, че тъй като отговарям по линия на терора в Окръжното управление, съм длъжен аз да отида. Те одобриха това и ми възложиха тази задача. Взех мегафона, отидох до колата и им казах, че аз представлявам МВР, че съм без оръжие и ще отида да разговарям с тях. Те се съгласиха и ме допуснаха. Когато стигнах до колата, понеже беше горещо и те бяха на слънце, първо предложих да се преместят на сянка. Започнахме един нормален разговор,

попитах ги

какво искат

Те видяха, че не съм враждебно настроен и си предявиха своите искания. Дадоха ми една от гранатите и казаха, че имат цял комплект. Аз им предложих безалкохолни напитки, вода, основно заради децата, но те отказаха, защото смятаха, че ще опитаме да ги отровим или да ги упоим. Тримата имаха само вода, нямаха никаква храна. Опитах да създам максимално близък контакт Първоначално мислехме, че децата са техни и че ги използват за случая, но когато проверихме имената им чрез колеги от Добрич, се оказа, че наистина това са българчета, излезли да купят хляб и не са се върнали вкъщи. Родителите им се тревожеха.

- Вероятно това е било голям шок, първо отвличане на деца в социалистическа България?

- Действително това бе така. От парчетата от гранатите имаше леко ранени туристи. Наоколо се бе събрала голяма тълпа, защото смятаха, че се снима филм. Предупредихме ги да се изтеглят. Трябваше да изведем колата и похитителите от Златни пясъци, защото в този ден част от туристите трябваше да си заминават с автобуси, а ние бяхме блокирали целия комплекс - никой не можеше да влиза и излиза. На място дойде зам.-министърът на вътрешните работи ген.-полк. Григор Шопов, който оглави ръководството на щаба. Беше информиран министърът на вътрешните работи, а след това бяха задействани Външно министерство и Военноморските сили. Трябваше да се наблюдава дали няма да се появят от турска страна плавателни средства.

- Знаехте ли как да действате в такава ситуация?

- Имахме предварителни планове как да реагираме при терористичен акт и всеки си изпълняваше задълженията. Бяхме тренирали подобни ситуации. В случая създадохме добра организация, не допуснахме паника. Все пак за първи път се отвличаха деца в страната.

- Как се чувствахте?

- Основната цел на МВР бе да се запази животът на децата. Затова не щурмувахме колата. Договорихме се с похитителите те да тръгнат към турската граница. Преди това ние ще попитаме Външно министерство на Турция дали ще разрешат чужди граждани да преминат през границата и да влязат на турска територия. Затова те се съгласиха да тръгнат в посока Бургас, като им казахме, че ще им организираме среща с представител на турското посолство. Гледахме да успокоим обстановката, защото те бяха напрегнати - държаха в ръцете си гранати с издърпани шплентове. След излизането от Варна, в района на село Приселци, спряхме и аз

успях да ги убедя да изхвърлят гранатите

с извадените шплентове, за да не би случайно да ги задействат.

Когато ги изхвърлиха, наблизо имаше една горичка, оттам изскочи едно жигули и с мръсна газ се изнесе от горичката в посока София. Горичката се използваше от влюбени двойки. След като ги изведохме от територията на Златни пясъци, поехме по стария крайбрежен път към Бургас и спряхме до Старо Оряхово на една бензиностанция. Казахме им, че там ще дойде представителят на турското посолство. В това време

установихме

контакт

с колеги от Силистра и Добрич. Взехме майката на д-р Николов и съпругата му, за да им направим среща. Имахме информация, че майката не е искала да тръгнат за Турция.

Докато ги чакахме на бензиностанцията, аз контактувах с тримата, за да им отвличам вниманието. Д-р Никола Николов ми разказа за себе си, за пчелина си. Обясни ми, че е много обиден, че са му сменили името.

Той е бил партиен член, а брат му е бил секретар на партийната организация в село Чернолик. И двамата са с висше образование. Думите му бяха: "Най-обидното е, че

аз работех за

тази държава,

за тази партия, а те ми смениха името!" Д-р Николов започнал да мисли за заминаване още през 1968 г., когато са прекъснали обучението на турски език в училищата със смесено население. Още тогава в него се зародила идеята да замине за Турция.

Как продължава операцията, четете във втора част. Третата част, четете тук.  

  • От ЦИК не зависи нито загубата, нито победата

    От ЦИК не зависи нито загубата, нито победата

    В последните години се нагнетява особено напрежение около ЦИК - едва ли не тази шапка на изборната администрация раздава облаги и главно определя кой да е победителят на едни или други избори. А оттам и определя бъднините на държавата. А всъщност ЦИК трябва да следи спазва ли се духът на Изборния кодекс и да създаде всички условия за честни
  • Александра Николаева

    Джаферович, Радославова и вълшебната дума “прошка”

    Защо много ученици снимат и споделят агресията като геройство, а така тя става пример за подражание Всички правим грешки, но малко са онези, които имат доблестта да ги признаят. В случая със скандала между Евгения Джаферович и Наталия Радославова на софийската улица “Дунав” неприятното беше, че направиха грешка пред децата си