Тихомир Безлов: Агресивен служебен кабинет ще мобилизира вот за ГЕРБ

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/9704794 www.24chasa.bg
Тихомир Безлов

Срещу пазара на купени гласове може да се използва моделът, който намали контрабандата – с проучване на празните цигарени опаковки, казва старши анализаторът в Центъра за изследване на демокрацията

- Г-н Безлов, до каква степен купеният и контролиран вот изкриви резултатите на парламентарните избори?

- Още няма възможност за пълен и обективен анализ на данните от всички секции. Преди 2 седмици бе представено изследване на Антикорупционния фонд, в което участвах. Това бе опит да се изследват избирателните секции в периода 2013-2019 г. Анализираха се аномалии в 12-те хиляди избирателни секции и беше направена оценка за размера на купения вот. От данните излиза, че на парламентарните избори през 2017 г. големите системни партии може би са вземали горе-долу еднакъв брой такива гласове. Сега има първи изчисления, основно при ромския вот. И взаимни обвинения на партиите за купен вот. ГЕРБ и ДПС са с най-много “ромски вот”, но и при останалите партии можем да видим не малък брой гласове в тези секции.

Друг е въпросът каква е тежестта на този вот. Показателен е примерът, че една партия не успя да влезе в парламента, като не ѝ достигаха 10-12 хил. гласа. Това показва, че

не е толкова лесно

да се достигне до

“пазара на гласове”

и ако достигнеш до него, да вземеш достатъчно в конкуренция с останалите. Това важи поне за още 3 партии, които не влязоха в парламента и за които има достатъчно данни, че са купували гласове. Оценките, които се правят на базата на аномалиите в изборните секции, се движат между 180 хил. и 690 хил. гласа, т.е. - от 5% до 19% купени гласове. Със сигурност числата днес вече не са толкова големи, колкото твърдят спекулациите. Поне по отношение на вота в ромските махали. 

- Защо?

- Част от проблема, който се коментираше още през 2007 - 2008 г., е, че значим процент от ромски квартали мигрираха към Западна Европа, и особено Германия. Процесът се засили след 2014 г. Има видимо намаляване на ромския вот от махалите. Те се обезлюдяват. В същото време

виждаме в германски

градове квартали от

българско ромско

население с 20-30 хил.

човека.

- Само ромите ли продават гласовете си? 

- Не, правят го различни групи социално слаби, а в немалко случаи хора, които имат добри доходи, но не се интересуват от политика. Купуването на гласове извън ромските квартали започна да се наблюдава още през 2003-2005 г., включително и сред студентите. Изчисляването на купения вот извън ромските квартали е много трудно за оценка. 

- Може ли да се каже, че купеният вот намалява като брой и тежест за изборния резултат в последните 10 г.?

- Може само да предполагаме, заради емиграцията.

- Прокуратурата също отчете подобна тенденция - на изборите през 2017 г. са се водили 99 разследвания за престъпления против изборните права на гражданите, сега са 41. Какви са вашите наблюдения?

- Според мен това не е сигурен показател. Трябва да се има предвид промяната в подходите при продаването на гласове. Ако преди се продаваха цели секции на определена партия, при изборите през 2014 г. се очерта нова тенденция. Тогава служебното правителство направи усилие да ограничи купения вот и

т.нар. брокери започнаха

да се опитват да

балансират продажбите

в секциите между две,

три и повече

партии...

В резултат конкурентните партии подаваха по-малко сигнали една срещу друга. През 2017 г. вече има постигнат баланс между системните партии. Но през 2017 г. имаше още един фактор - ДОСТ се опитваше да разцепи вота на ДПС и да влезе в парламента. И много секции с турчеещи се роми гласуваха за ДОСТ. Сега може само да се гадае какъв точно е балансът при купения вот извън ромските секции. Някои партии претендират, че не купуват, но се вижда, че не могат да влияят на местните си структури, които имат интерес да спечелят вот и да вкарат своите кандидати в парламента. 

- Продължава феноменът с преференциите - последните в листите стават първи, четвърти и пети - втори, и то в партии с желязна дисциплина. Може ли да се търси купен и контролиран вот в преференциите?

- Това е стара тема и точно там възниква проблем, дори ако партиите не искат да купуват гласове, местните им кандидати не се съобразяват. При преференциите номерът на кандидата е показател за това кой посредник е осигурил гласовете. Това е нещо като система за счетоводство и отчет пред следващото ниво нагоре. Освен другите начини - със специфично зачеркване на квадратчетата например. 

-  Защо този феномен продължава, макар и с намалял интензитет? Има ли връзка с това, че наказанията са малки, или доказването на престъплението е трудно?

- Съдебната практика показа, че държавата няма инструмент, с който да се преборят адаптациите на моделите за купуване на гласове. По-големите в системата за продаване нямат проблем да сменят продавачите, ако бъдат хванати и осъдени. Сещам се за случай в Кюстендил по време на извънредните избори за общински съвет през 2012 г. Тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов изсипа огромни полицейски ресурси и въпреки това партиите, които контролираха ромските махали, си взеха това, което си имаха. Има примери с корумпирани

независими кметове

на знакови градове,

където въпреки усилията държавата не успява да направи нищо. Освен купуването на гласове има и контролиран корпоративен вот, организиран от големи работодатели чрез началници на смяна и отговорници. Въпреки че гласуването е тайно, работниците се подчиняват и следват повелята за гласуване. 

- Как стоят нещата в другите страни в Европейския съюз, сравними с нас?

- Сещам се за Гърция, където покрай кризата се коментираше гръцката система за контрол на гласовете между двете основни партии тогава. Също за Румъния, с която често се сравняваме и където темата с купуване на ромски гласове е подобна на нашите. Контролирания и купен вот го има в развитите демокрации – Западна Европа и САЩ, и той периодично става тема за разследване на журналисти в емигрантските квартали. Една от най-добрите илюстрации, за която се сещам, е великолепният сериал The Wire, посветен на организираната престъпност в Балтимор. В част от сезоните впечатляващо се показва

контролираният вот в

афроамериканските

квартали

- Как се отрази гласуването с машини на тези избори?

- Всеки четвърти е гласувал с машини. Според мен машинното гласуване като инструмент за ограничаването на манипулациите е силно преувеличено. В крайна сметка гласува човекът, а не машината. Ако човекът си е продал гласа, ще си гласува с копчетата, както и с хартиената бюлетина... и ще си вземе парите или ще си изяде кебапчетата.

Направихме огромен

излишен разход

за тези машини

В Европа само в района на Брюксел се гласува така. Има привърженици на тази система, но не мисля, че можем да реши проблема с купения и контролиран вот просто като си купим копчета. Според мен МВР и прокуратурата трябва да имат специален подход към секциите с аномалии.

Имаме вече добър метод за оценка на тези секции. Усилията би трябвало да започват два-три месеца преди изборите и съответно полицейските ръководства да носят отговорност за ефективността на работата си. Сещам се за примера с изследването на празните цигарени опаковки. Добрите локални данни, които се получаваха от изследванията, финансирани от големите цигарени производители показаха, проблемните области и градове, проблемните полицейски и митнически началници. Съответно в рамките на 4-5 г. от 20-25% черен пазар на цигари в България сега сме в рамките на 2-3% Не съм сигурен обаче, че без съгласие между повечето големи партии това може да се случи. Ако те не искат да контролират местните си структури и не спрат да се бият на пазара за продаваните гласове. 

- Често се говори за намеса на други държави по изборите у нас, обикновено за интересите на Турция и Русия. След появата на Ердоган на конференцията на ДПС например тръгнаха спекулации, че ще получат мощна подкрепа от Анкара. Мит или реалност е чуждата намеса по избори у нас?

- На тези избори влиянието на гласовете от Турция вероятно е най-слабото от началото на века. Според мен основната причина е пандемията. Нямаше и  автобуси, нямаше масово гласуване там. За подкрепата на Ердоган към ДПС има много неща, които не знаем. През 2017 г. Ердоган се опита да направи своя партия в България с ДОСТ. Неуспехът му показа, че е по-добре да се договори с ДПС. Аз така бих интерпретирал появата му на форума на ДПС. За руската стратегия към България също знаем малко. Моето обяснение е, че техните дипломатически и специални служби с отговорности за България достатъчно добре разбират страната ни. Те знаят, че общественото мнение е най-симпатизиращото сред страните отЕС. Опитът от последните години показа някои интересни развития с българските нагласи. През 2014 г., когато Русия започна да съди България за неустойки в Белене, за първи път положителните оценки спаднаха под 50%, но 6 г. по-късно положителните нагласи към Русия са 73% според проучването на американския изследователски център Pew. За сравнение в нашата част на Европа, в Словакия е 60%, в Гърция – 48%, в Унгария - 35%, в Чехия - 34%. В Западна Европа, в Германия е 35%, в Англия – 26%, Швеция 23%, и т.н. На тях не им трябва излишен шум и насочване на внимание към България. Показателно е пренебрегването на предложенията на Николай Малинов да купят разработената 3-а национална телевизия ТВ7 през 2014 г. Защо да се рискуват значителни средства и да привличат внимание, като може да се влияе чрез популярни лица, които имат неограничен достъп в медиите. Тази линия се потвърди и като не се ангажираха да помагат на проруските политически формации в страната на тези избори. За тях е много по-важна и реалистична цел да спрат влизането на Македония в ЕС, отколкото да пречат за покупката на F-16 например.

- Как се обясняват тези 3% подкрепа за партията на Васил Божков? Дали щеше да има същия резултат, ако не беше обвиняем и издирван?

- От ромските секции с аномалии се вижда, че вероятно партията му е купувала гласове. Трябва да се видят резултатите и в кварталите, където има футболни агитки - там също има интересни резултати. Но той си има и привърженици. Представата за него в опредени групи за богат и тайнствен, значи- успешен човек, както се вижда от социалните медии, има своята тежест. При него като че ли има и протестен вот. Така беше с кметицата на “Младост”. 

- Божков не извади компромати, но и другите не го направиха. Защо?

- Трудно е да се каже. Аз лично мисля, че той има ограничени ресурси. Също изборите бяха впечатляващо неконфронтационни, което вероятно отново е заради пандемията  - свръхфокусиране върху заболели, починали, мерки, ваксини. Политическите теми бяха малко. Това не е само български феномен. Имаше подобни избори и в други европейски страни в такива условия. 

- Очаквахте ли такава избирателна активност заради COVID-19 и справиха ли се институциите с организацията на изборите в тази обстановка?

- Очаквах някакъв спад, но не драстичен. Активността беше добра на фона на високите нива на третата вълна. Но имаше много проблеми около вота. Особено в организацията на приемането на бюлетините. Законът беше много зле конструиран за отчитането на машинното гласуване и това с бюлетини. Видяхме градове с добра организация и места с ужасна организация. 

- Партиите срещу статуквото са привърженици на  електронното гласуване? Какви са рисковете, ако бъде въведено?

- Електронното гласуване ще улесни сънародниците ни в чужбина, но не мисля, че то е сребърен куршум, дето ще реши проблема с купения и контролирания вот. Факт е, че досега в Европа единствено Естония е използвала подобен тип гласуване. Това гласуване е просто инструмент. Уязвимата част от системата отново са хората. Няма проблем брокер от схемата за купуване на гласове да седи до човека, който е продал своя глас, и да контролира далеч по-успешно гласуването му. Дали ще е ромски лидер или началник-смяна в предприятието, няма особена разлика. Ако тръгнем да си измисляме, дори може да си представим как се прави график на гласоподавателите от посредниците. 

- Каква е прогнозата ви за избирателната активност и резултатите, ако има предсрочни избори заради патовата ситуация? 

- Сложно е да се предвиди, но ако изборите са през юни или юли, вероятно ще има по-висока избирателна активност, а БСП и ДПС ще се представят много по-добре. Особено БСП, която беше ощетена в тази ситуация заради по-възрастните си избиратели, които с основание се пазят от заразата.

Предсрочни избори веднага след редовните крият и различни рискове от апатични избиратели след вълна на ентусиазъм през мобилизация на навлезлите в парламента. Ще има и разочаровани, че избраните от тях партии не са направили кабинет. Хипотези за ползата и вредата са двете посоки, но са спекулативни. Нямаме никакви данни как се е променила ситуацията след изборите. Трябва да се каже, че нямаме несъставяне на правителство след избори от 1990 г. Разбира се, винаги може да има първи път. 

- Как ще се отрази служебен кабинет, назначен от президента - хипотеза, която не е изгодна за управляващите сега?

- Опитът, който имаме от изборите, е че служебният кабинет действа кратко и се опитва да е неутрален. През 2017 г. ГЕРБ спечелиха след служебен кабинет на Радев. Дори сега да имаме много враждебен служебен кабинет, периодът е много кратък. Може да се спекулира също, че агресивен служебен кабинет може да бъде мобилизиращ фактор за атакуваните.

CV

17 г. работи като старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията

Един от основателите на виктимизационните изследвания в България

Участва в екипите, които осигуряват анализи на риска за Програмата за развитие на ООН, Евразия Груп/Лемън Брадърс, Евразия Груп/Дойче Банк, Министерството на външните работи на Япония

Лектор в Софийския университет, Академията на МВР и Дипломатическия институт към Министерството на външните работи.

  • Поне 3 важни задачи пред служебния кабинет

    Поне 3 важни задачи пред служебния кабинет

    Най-малко три важни задачи се очертават пред служебното правителство, което започва работа от 12 май, след като президентът Радев издаде указа за неговото назначаване. Първата е ясна и тя е по дефиниция - организирането на честни и прозрачни избори. Задачата е ясна, но не толкова лесна, защото новият състав на ЦИК ще трябва да се справи с
  • Мая Манолова е председател на комисията за ревизия на властта.

    Коментар на седмицата №2: Манолова не разпна Борисов. Направи го мъченик

    Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 127 хил. прочитания. С такива врагове на Бойко Борисов не са му нужни приятели. Той трябва да изпитва дълбока благодарност за миризливото кюспе от семки, сперматозоиди и кюлчета злато, което в петък до късно вечерта произвеждаше т.нар