10 милиарда евро финансиране от ЕК до 2026 година. Този уникален шанс пред България за възстановяване от коронакризата и за оптимизиране на икономиката и придвижването ѝ в по-модерни хоризонти за развитие в момента виси. Ако не се спази срокът 30 април за предаване на плана, парите най-малкото ще се забавят.
От една страна, има основание ГЕРБ да оставят това важно за живота на всички българи решение да се вземе от следващото правителство. Най-малкото защото новите на власт ще трябва да го изпълняват. Затова и ГЕРБ не искат да поемат тази отговорност.
От друга страна - крайният срок 30 април е на една ръка разстояние. Шансът България да има ново работещо вече правителство до тази дата е практически нулев. Най-малкото защото има парламентарни и конституционни процедури, които няма как да се прескачат.
Тогава? Да се рискува с тези мащабни средства за живота след коронакризата е игра с огъня. Това е все едно да не вземеш джакпот, защото си пропуснал срока да си пуснеш фиша. Със сигурност 100% от българите не искат това да се случи. И за тях съвсем не е важно кой депутат къде ще седне в пленарната зала, а какво ще свърши за тях, българите, за всеки един поотделно.
Затова всички политически сили в 45-ото НС трябва да прескочат егото си за величавост, да седнат на една маса, да се обединят около решение.
Планът е минал през обществени обсъждания и през 9 консултации с ЕК. Дори и да очакваме някаква отсрочка от Брюксел, тя няма да е безкрайна, а и на ново правителство ще му трябват месеци за друг план.
Дали стари и нови депутати ще възложат на правителството в оставка от 15 април да изпрати вече готовия план в Еврокомисията, дали ще се търсят допирни точки и съгласие за някакви промени - така или иначе, срокът трябва да бъде спазен.
Това се вписва и в логичното предложение, което “24 часа” написа преди дни - за кръгла маса, на която партиите да определят националните цели и така да се излезе от задънената улица.